Кристин Димитрова - седмокласниците писаха по разказа й, а медиите я представиха като майката на Папи Ханс (подкаст)

Искате ли да се запознаете с Кристин Димитрова, написала текста за преразказ „Изборът“ за Национално външно оценяване за 7 клас? Освен брилянтен разказвач, Кристин е прекрасна поетеса, преводач и преподавател, а и разбира и анализира историите зад картите Таро. Истинско удоволствие да се говори с нея по всякакви теми.

В мрежата - с основание или без - възникна негодувание по въпроса дали тя е трябвало да бъде обявена от медиите като "Майката на Папи Ханс". Понеже и OFFNews я беше представил чрез роднинската ѝ връзка с провокативния рапър, автор на парчета като "Защото снощи правих Кекс", (а иначе зад псевдонима му, с който взриви системата, стои младият поет Константин Трендафилов), решихме да я поканим и да си поговорим за този случай, както и за много други интересни неща: за двата милиона емигранти, които са напуснали България (тема както на "Изборът", така и на последния ѝ роман "Ще се върна за теб" на издателство Обсидиан); за разказите и наративите, които преобладват в литературата ни; за твърде нажеженото литературно съ-житие у нас; както и за всичко останало - от изборите, на които участваме или решаваме да не го правим до особеното битие на хората на духа и изкуството в България. Завършваме с анализ на историята зад картинките в картите Таро, на шега и на сериозно, защото зад тази култова игра стои философия, древна и магическа. Когато порасна - искам да съм като нея - толерантна, спокойна, ерудирана, умна, интересна и вдъхновяваща. Удоволствие е да се разговаря с такъв начетен и весел, талантлив събеседник, който ни най-малко не смята, че светът се върти около него. А той, особено за седмокласниците тази година - се завъртя баш около перото на приказната Кристин Димитрова.

"Изборът", който преразазваха седмокласниците

Таня се прибирахме от училище. Беше слънчев ден, твърде топъл дори за април. Лятото се усещаше във въздуха. Цяла година беше минала, откакто дойдох да уча в този клас, но още минавах за "новата". Когато за пръв път влязох при бъдещите си съученици, единствено Таня ме покани да седна до нея. Оттогава сме най-добри приятелки.

- Калина - попита ме по едно време тя, - искаш ли през ваканцията да ни дойдеш на гости на вилата? Е, то не е точно вила, това е селската къща на баба и дядо, но тя си е като вила. Наблизо има река и дори става за плаж.

Погледна ме с безпокойство. Не беше сигурна доколко ми е харесала поканата ѝ. Много ми хареса, но нямаше как. Налагаше се да ѝ откажа, като повторя това, което целият клас вече знаеше за мен.

- Не мога, Таничка. Нали знаеш, че през ваканцията заминавам за Италия? Майка ми вече ми е изпратила билета. Аз също нямам търпение да я видя, само дето въобще не понасям новия ѝ съпруг там. Какво като има толкова хотели? Това не значи, че всички трябва да му угаждат на капризите.

Таня ме погледна с неразбиране. Какво ли още исках от този човек? Знаех, че в сравнение с историите, които разказвам, родителите на другите изглеждаха ужасно обикновени хора. Майките пържеха кюфтета, а бащите в събота и неделя все нещо поправяха. Но човек сам избира дали да е обикновен, или не.

В края на улицата обаче, където трябваше да се разделим, Таня спря. Запристъпва от крак на крак и сякаш имаше да ми каже нещо важно, но не знаеше откъде да започне.

- Калина, искам да те помоля за нещо - престраши се накрая тя.

- Брат ми е студент, но се налага да поработи през ваканцията. Може ли майка ти да му намери работа в някой от хотелите ви в Италия? Няма да съжалява, той е много старателен. Вкъщи стана доста трудно, откакто татко тръгна по болниците.

Обзе ме паника. Стиснах устни, за да не ми проличи. Казах ѝ, че ще попитам, но да не очаква чудеса. Видях как погледът ѝ угасна. Беше се надявала на повече подкрепа от мен.

У дома заварих баба ми да шие чаршафи. Явно беше получила нова поръчка и машината тракаше под сръчните ѝ пръсти. Без да отмества поглед от иглата, баба ме прати да приготвя масата за обяд.

В кухнята ухаеше на любимата ми картофена яхния, но от миризмата ми се догади. Подредих чиниите, нарязах хляб и захлупих лице над масата. Когато баба се появи на вратата, аз се втурнах край нея и се затворих в спалнята. Хвърлих се на леглото и се разплаках.

- Калинче, какво се е случило?

Загрубялата ръка на баба ме погали по главата. През сълзи ѝ разказах как най-добрата ми приятелка в училище моли майка ми да даде работа на брат ѝ в някой от хотелите си.

- В някой от нейните хотели?
- Да - потвърдих аз.

Усетих как се изчервявам до върха на ушите. Баба поклати глава.

- Е - каза накрая тя, - сега сама трябва да решиш какво предпочиташ да запазиш: лъжата или приятелката си.

До вечерта нищо не хапнах. На другия ден през междучасието издърпах Таня настрана и ѝ казах:

- Таня, майка ми няма нито съпруг, нито хотели в Италия. Камериерка е там. Но наистина ми е изпратила билет. Отивам, за да ѝ помагам. През лятото хотелите търсят повече персонал. Вече ѝ писах. Ще вземат и брат ти.

Таня беше толкова озадачена, че почти не чу добрата новина.

- Но защо си ме лъгала досега?

- Беше ме страх, че съм нова в класа и никой няма да ми обърне внимание.

- Ама че дивотия! - каза тя и ме прегърна. Хванахме се за ръка и така влязохме в час."

Искате да знаете повече?

Кристин Димитрова е родена на 19 май 1963 г. в София. Завършва английска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, където работи като старши асистент в катедра „Чужди езици“. През периода 2004 – 2006 г. е редактор в седмичната притурка за изкуство и култура на в. „Труд“ – „Арт Труд“. През 2007 – 2008 г. е колумнист на в. „Класа“, а между 2008 и 2012 г. – редовен участник в петъшното токшоу „Голямото жури“ на Дарик радио.

Член на Българския ПЕН клуб и на Сдружението на български писатели (но е сред подписалите Декларация през 2005 г. за готовността си да го напусне поради фактическото му несъществуване).

Женена за проф. Владимир Трендафилов, с когото имат две деца. Той си отива през 2019 г.

Стихове, разкази и статии на Кристин Димитрова са публикувани в антологии и литературни издания в Австрия, Англия, Армения, Беларус, Белгия, Босна и Херцеговина, Германия, Израел, Ирландия, Исландия, Испания, Италия, Канада, Китай, Литва, Северна Македония, Мексико, Нова Зеландия, Полша, Румъния, Русия, САЩ, Словения, Словакия, Сърбия, Турция, Унгария, Франция, Холандия, Хърватия, Чехия и Швеция. Преведени са на 27 езика (персийски, гръцки, английски, руски, иврит, арабски, арменски, исландски, италиански, френски, каталонски, китайски, литовски, македонски литературен език, испански, полски, румънски, словенски, словашки, сръбски, турски, унгарски, холандски, чешки, хърватски, шведски).

Стихосбирката ѝ „Поправка на талисмани“ е сред събитията на 2001 г. според поета Иван Теофилов и критика Владимир Шумелов.

Участва в първата Олимпиада на поезията в Швеция, организирана от IOPP (International Organization of Performing Poets), като член на българския отбор, съставен още от Силвия Чолева, Кирил Кадийски и Георги Пашов.

Ето и откъс от романа ѝ „Ще се върна за теб“:

"Колата се движеше бързо по гладкия път – не толкова бързо, колкото един състезател би си пожелал, но и не толкова бавно, колкото останалите коли. Всъщност останалите коли изобщо не се движеха бавно.
При един по-рязък завой той отвори очи. Видя мантинелата между двете платна да тече сиво и непрестанно като шума на радио между две станции, видя храстите край магистралата, които израстваха от далечината и отлитаха назад, ничии и безименни, а отвъд тях полетата със слънчогледи мудно се редуваха с белезникави стърнища. Видя ръцете на Лена върху волана – спокойни и отпуснати. Дълги. Неукрасени. При необходимост от завой правеха пестеливо движение и отново замираха като стрелките на часовник, спрял на десет и десет. Такава си беше Лена от край до край. Пестеливо движение за изправяне на посоката и ново замиране. Скала в океана. Тунел под планината. Небе без нито един облак. Два пъти седмично – тенис. Плуване всяка сутрин от седем и половина до осем и половина. После работа – поредица от нови пестеливи движения. Но не каква да е работа, а нейната – от офиса, от дома, в кафене, – без значение къде. Сега лаптопът ѝ пътуваше на задната седалка, готов да бъде включен при подходяща пауза. С малко движения голяма ефикасност, всичко при нея беше такова. Поради това изглеждаше като човек, който никога не работи. В действителност тя постоянно работеше. Спокоен войник на поста си с разсеяно изражение."

ПО ВРЕМЕ НА ПЪТУВАНЕТО

Кристин Димитрова

Във влака
една унгарка
без предни зъби
ми разказваше
как две от трите й
деца умрели,
а най-големият син

сега е в Америка -
ето ги снимките,
тука е той
тука е той с жена му.
Тя пушеше български цигари,
или по-точно една много
дълга цигара от Будапеща

до Букурещ, и каза така:
Вече нямам
за какво да живея.
Каза го просто,
ясно, равно,
с достойнството
на беззъбия.

Вижте какво пък е написал синът ѝ Папи Нанс в началото на тази песен, това е неговият протест срещу днешния лъжлив свят: