Корман Исмаилов: Доган залязва и Пеевски пръв сред деребеите го усети

„Доган е в залеза на своята кариера като бизнесмен и политик. Ако погледнем хората около него, виждаме, че те искат просто да удължат дните си на власт. Самите те са наясно, че Доган няма да може още дълго време да им върши работа. Пеевски просто е видял това много по-рано. Той действа с очакването, че партията му е обещана. Че си е платил за това. Помните думите му да се пита Доган къде са отишли 30-те милиона лева.“

Това заяви Корман Исмаилов, бивш депутат от ДПС и Реформаторския блок, както и бивш лидер на младежкото ДПС в „Студио OFFNews“ с водещ Калоян Константинов. Той допълни:

„Ахмед Доган наложи пирамидална структура без вътрешна опозиция в ДПС. Парите идват отгоре и предизборно минават по каналите на местните организации, включително за купуване на гласове. Последните години обръчите набъбваха, а с тях и приходите. Изградиха се силни местни „деребеи“, както ги наричат в самото ДПС. Това са хора, които кадруват и владеят определени бизнеси и имоти. Те копират модела на централизация в ДПС на местно ниво. Те са толкова важен фактор за печеленето на избори, колкото и кметовете.

Този модел, който Доган изгради и мислеше, че ще му служи вечно – беше дешифриран от Пеевски вътрешно и овладян. Доган създаде Пеевски, но той се оказа доста по-комбинативен и с по-голям замах от очакваното. Той се съсредоточи в овладяването на ключови фигури от прокуратурата, съда, следствието, силовите органи и други държавни структури, което му осигури спокойствие. Пеевски има много повече бизнес качества и умения от самия Доган. Все пак имаше учители като Илия Павлов и Цветан Василев. Знае как да ползва инструментите на властта, особено като медиен магнат.“

Според Исмаилов Доган и редица други политици са създадени от Държавна сигурност (ДС) и изпълняват своите специфични роли, които имат за цел кражба на финансови ресурси и контрол:

„При тези хора винаги присъства опиянение от властта, тя им е самоцел. Филмът, в който се вкарват обаче, не им дава възможност да напуснат играта. Ако нямаха всички тези пари, подобен тип хора щяха да са безлични. Цялата история на Доган с Държавна сигурност показва, че той е измислен герой, фалшив дисидент. Но е добър реализатор на създадения сценарий за овладяване на недоволството на българските мюсюлмани.

Другият аспект на ченгеджийството е националистическият аспект, който трябва да плаши и втвърдява електората. Там видяхме много моментни артисти като Волен Сидеров, Валери Симеонов и други. Те увличат около себе си хората, които не разбират тази по-голяма игра, стига се до сблъсъци дори. Това допълнително се нагнетява от медиите, особено притежаваните от бивши сътрудници на ДС. В източването на банките този процес също е видим. Всеки има роля.“

Исмаилов коментира, че „политическото образование на Пеевски е нищожно, а успехите му са през чадъри, протекции, контакти и схеми, включително чрез ключови фактори в съда и прокуратурата.“ Той е най-успялото лице на корупцията в България, но страната е пълна с подобни хора на ръководни позиции, което едва ли е тайна за някого:

„Ще използвам думата „корупция“ в широкия ѝ смисъл – по незаконен начин да използваш средства и контакти не само за личностно облагодетелстване в особено големи количества, но изцяло да се наложи като модел. Това се наложи и от ГЕРБ, не само от ДПС. През годините, за да се стигне до тук, определени фигури – кметове, деребеи, бизнесмени – в цялата страна изградиха корупцията, която се наложи. А са наложиха такива хора, защото това е мисленето във вмирисаната глава на рибата. Какво направи Пеевски на тези избори? Овладя кметовете и деребеите на ДПС. Мафиотизацията е факт.

Мисленето на Борисов, Доган и Пеевски е да създават кръгове на влияние, да придобиват фирми и хора в институции. В големи размери се преразпределят държавни ресурси през търгове и обществени поръчки. Тази ненаситност е непонятна за мен. Тя прозира навсякъде, погледнете пътищата, водопроводите, градовете.“

Той посочи и ГЕРБ като друг основен проводник на този корупционен модел, но и източник на настоящата политическа криза:

„Когато беше в силата си и започна да отслабва, ГЕРБ счупи всички патерици и всички коалиционни партньори, които използва през годините. Наложи се говорене на постоянни взаимни критики, вместо да търсим мостове и начин да продължим да работим по конкретни проекти и цели за доброто на всички. В основата на това е начинът на мислене на самовлюбените политици, които се смятат за много велики. Те се самозабравят във времето, но докато дойде моментът на изтрезняване, вече са толкова слаби и усещат вкуса на падението си, че се стига до подобни ситуации: никой не може да направи сам правителство, а потенциалните партньори ти нямат доверие.“

Бившият лидер на младежкото ДПС изтъква, че най-страдащите от цялата ситуация са обикновените гласоподаватели на партията. Нито Пеевски, нито Доган го е грижа за тях. Това се забелязва от Турция, която не е доволна от сблъсъка между двете политически фигури. Анкара вижда, че „страда малкия човек в селата и общините“ за сметка на „тези двама души, техните близки апарати и обръчи“.

Същевременно хората като Борисов, Доган и Пеевски „си мислят, че са голямата работа като политически играчи“, защото се опитват да обслужват интересите едновременно на двата големи брата: Щатите и Русия. Но все в ущърб на България.

Исмаилов все пак отбеляза, че исторически погледнато ДПС има и позитивна роля в страната. Тя се изразява най-вече в „случването на мирния преход и интеграцията на българските мюсюлмани след Възродителния процес и националистическите пориви“. Не бива да се пренебрегват и инвестициите в мюсюлманските региони, „макар че много се отклони и открадна“.

Накрая, но не на последно място, трябва да се отбележи ролята на Доган като политически мислител, както и отпора на опитите за проникване на радикален ислям у нас. Въпреки че за последното приносът е на множество дейци от ДПС и мюсюлманската общност, която по начало не предоставя плодородна почва за подобни идеологии.

Сред най-големите грехове на Доган обаче е липсата на стъпки за развитието на културата и образованието сред българските турци. Тази пасивност сякаш е била нарочна, като дори Турция няма интерес от това, а желае да изнася собствената си култура у нас, вместо да развива местна такава сред мюсюлманското малцинство.

Целия разговор може да чуете във видеото по-горе. Абонирайте се за канала на OFFNews в YouTube!