"Каналите за трафик на антики на ДАЕШ минават и през България"
Между 29 ноември и 1 декември в столицата се проведе тазгодишният Международен конгрес на световните цивилизации и модерния туризъм, организиран Световната организация по туризъм към ООН.
По този повод у нас пристигна иракският министър на културата - Фаряд Рауандузи, който представи културното наследство на Ирак и цивилизациите от древна Месопотамия между реките Тигър и Ефрат.
Министър Рауандузи се съгласи да даде специално интервю за OFFNews, в което обсъдихме щетите, които "Ислямска държава" нанесе върху древните исторически забележителности на страната, търговията със заграбени антики, която минава и през България, и приликите между българския и иракския народ.
Какви са пораженията, които ДАЕШ нанесе на древните градове Нимруд, Хатра, Ниневия и на музеите в Ирак?
Все още по-голямата част от Мосул, северната, е под контрола на ДАЕШ, както и Хатра, там нямаме достъп. Нимруд и Ниневия бяха освободени наскоро. Преди два дни моят заместник посети Нимруд заедно с няколко високопоставени политици от Багдад, за да видят с очите си какво е състоянието на древния град. Все още не можем да оценим колко тежки са щетите. Според първия доклад, който получих от заместника ми, най-вероятно говорим за тотална разруха в стария град. Това е катастрофа. Нимруд е сърцето на асирийската цивилизация.
Колкото до музея в Мосул, там всичко е съсипано. Големите артефакти бяха унищожени още в началото, когато завладяха града, а по-малките находки са заграбени и превозени в други страни, където се продават и в момента. Голяма част от въпросните археологически предмети в Европа и други държави са идентифицирани от нас, но все още ни предстоят преговори с властите по места, за да ги убедим, че са автентични заграбени находки. Разбира се, ние сме дигитализирали голяма част от тях, но все още не можем да кажем крайната бройка, която е била задигната или унищожена. В археологическия район с разкопките и паметниците на културата всичко е унищожено от ДАЕШ – независимо дали е принадлежало към древната или към модерната цивилизация. Терористите това не ги засяга, за тях всичко това е против правилата на исляма и го премахват.
В същото време в Мосул те разрушиха множество древни джамии и светилища. Те не правят разлика между мюсюлмански, християнски или еврейски храм, унищожават наред. След това ограничават достъпа до разрушените сгради, затова имаме ограничена информация относно състоянието им.
Защо „Ислямска държава“ унищожава историческите сгради, храмове, светилища?
Ами защото са си ДАЕШ, те са срещу човечеството, човешките същества, цивилизации и изобщо всичко. Няма значение, че ДАЕШ произхождат от ислямската религия, те са против исляма, защото не следват неговите принципи и ценностите му. Те ги отричат и ги заменят със свои собствени ценности, които са срещу мюсюлманите, християните, евреите, дори срещу будистите. „Ал Кайда“ причиниха същото в Афганистан. Това е тяхната идеология просто, няма друга причина защо го правят. Понякога има сходства между ДАЕШ и исляма, защото те все пак се водят за мюсюлмани, но когато се зачетеш в изказванията на членовете на групировката, ще разбереш, че тя изобщо не е ислямска.
Те дори изгориха учебниците на децата в училище, защото смятат, че изучаването на история или каквато и да е друга наука е в разрез с тяхната идеология. И вместо това налагат за изучаване написани от тях книги и учебници, които зоват към омраза, насилие и всичко вредно за съвременния свят, дори срещу араби, туркмени, язиди. Знаете какво се случи с язидите, нали? Те са кюрдско малцинство, което не проповядва исляма и беше целенасочено поробено от ДАЕШ. Те продаваха техните момичета като сексуални робини.
Говорейки за историческите забележителности, които са унищожени, както споменахте Нимруд е изравнен със земята възможно ли е все пак да се възстанови нещо?
Първо, трябва да оценим напълно щетите, нанесени в района. След това ще обсъдим с нашите специалисти и със световната общност какво може да се направи, за да се възстановят. Капацитетът на Министерството на културата и Комисията по древни антики в Ирак е ограничен в момента. Получихме доста обещания от Франция, Италия, Великобритания, Испания, и САЩ, че ще ни помогнат в процеса на възстановяване.
Говорили ли сте с Ирина Бокова, генералния директор на ЮНЕСКО?
Разбира се, тя е посещавала Ирак повече от веднъж и с ЮНЕСКО комуникираме всеки ден. Тя е запозната със случилото се в страната ни и ЮНЕСКО е много загрижен за ставащото в Мосул и около него.
Споменахте, че някои от находките се продават в Европа и по други места. Как стигат те дотам – през Турция, Иран и Сирия, или през друг канал?
Имаме информация, че каналите за трафик на антики на ДАЕШ и иманярските групи минават през Сирия, Ливан, Йордания, Турция и дори България. Разговарях с българския министър на културата и се разбрахме да подпишем спогодба между двете страни по въпроса. Засегнатите райони не са под контрола на иракската армия и затова е много трудно за властите да предотвратяват трафика. Имаме информация, че хиляди артефакти са превозени до Европа, САЩ и т.н. От Йордания си върнахме над 400 находки, благодарение не сътрудничество на високо ниво. Веднага след тях се нареждат САЩ, които ни помагат доста. В момента се опитваме да направим същите уговорки с Ливан, тъй като страната е основен канал, през който артефактите преминават към Европа.
Когато вземам участие в световни конференции и други подобни събития, винаги напомням на моите колеги, че проблемът с трафика на крадени артефакти от Ирак не е наш, локален проблем, ами е проблем на международната общност.
Друга спънка е, че в контролираните от ДАЕШ територии се развива усилено иманярството. Лошото е, че нещата, които те изкопават и продават, не са дигитализирани или описани от иракските власти и на нас ни е много трудно да убедим страните и аукционните къщи, в които те попадат, че всъщност са крадени и не бива да търгуват с тях. Дори в някои местности, които вече са освободени от иракската армия, иманярството продължава.
Министър Фаряд Рауандузи. Снимка: Сергей Антонов / OFFNews.
Виждал съм някои традиционни иракски хора́, които доста приличат на българските, както и други сходни традиции. Можете ли да се сетите за иракски обичаи, близки до балканските или европейските?
Вчера бях в музея в София, където видях много дрехи и инструменти, дори различни видове храни, които са много близки до нашите. Понякога даже наименованията им на български са еднакви с тези на кюрдски и арабски. Има много общо между иракското и българското общество, що се отнася до традициите и историята. България се намира непосредствено до Близкия изток и е любима дестинация на много хора от региона. За пръв път дойдох тук, когато бях на 18 г., тъкмо бях завършил училище.
Споменахте танците, но освен тях и някои музикални инструменти са еднакви. Зурлата например, при нас се нарича по същия начин, както при вас – зурла. Когато вие посрещате гости, го правите с хляб, при нас е почти същото, само че не поднасяме голяма питка, ами малка. Жените и децата приемат гостите в къщата с хляб и кисело мляко, не с мед или сол, както в България. Мисля си, че тези общи обичаи трябва да ни спомагат да работим по-добре заедно, да си помагаме, да споделяме ценности. Особено що се отнася до съхранението на традициите, археологическите забележителности и находки. Заради това е редно да поддържаме контакт между нашите институции и народи и да пазим традициите живи, и да ги споделяме. Така не само ще обменяме култура, но и ще си съдействаме по други въпроси.
За какви още наименования на български се сещате, които да са сходни с иракските?
Вчера попитах момичето, което държеше подноса с хляб, как се нарича това, и тя отвърна: „Тепсия“. На кюрдски думата е абсолютно същата. Попитах за един музикален инструмент, който се оказа зурла. „Божичко – рекох ѝ – на кюрдски се нарича по същия начин“. Друг пример: ръчноплетените ви килими, ние ги плетем по идентична техника. Понякога дори шарките върху тях са същите! Истина е, че често в различните езици има сходства и заемки, дори да са от други езикови групи, но между българския и кюрдския приликите са доста.
Може би това се дължи на факта, че и Ирак, и Българя са били дълго време под османско владичество, още нещо общо между народите ни.
Така е, Османската империя е властвала на Ирак и Кюрдистан както над България. Движението вътре в империята и търговските отношения между народите са създали всякакви връзки.
Може би наистина трябва да се поучим от историята и традициите ни и да разберем, че приликите между народите ни са повече от разликите.
Разбира се, иракчаните мислят същото, ние питаем топли чувства към българите. Ако погледнем назад в историята, през последните няколко десетилетия на миналия век, ще видим, че държавата, която привличаше най-много иракски туристи, беше България.
Помня, че бе често срещано, когато попиташ някого, коя европейска страна е посетил, най-напред да ти каже: България. Също така, днес всеки иракчанин, който чуе за България, си спомня за Варна, помнят гостоприемството на хората. Едно време работехме заедно по строежа на различни пътища, мостове, инфраструктурни проекти в Ирак, с които се заемаха ваши фирми. Надявам се, когато мирът и сигурността се възцарят отново в Ирак, тези топли отношения също да се възстановят и иракчаните да се насладят отново на хубавата ви страна, време и народ.
Разбирам, че в момента българските власти се притесняват от бягащите от ДАЕШ иракчани, прогонени от сблъсъка между сунити и шиити, в търсене на сигурност. Онзи ден обаче с иракския посланик в София се разхождаме в центъра на града и се срещнах с много иракчани и кюрди, дошли от Сирия, Ирак и др. страни. Надявам се скоро стабилността в родината ни да се възвърне и да изградим наново нашите добри туристически, икономически и културни връзки. Дори бихме могли да почерпим опит от българите, що се отнася до прехода в смените не режими на управление.
Може би е добре да не черпите твърде много опит, защото при нашия преход имаше доста грешки. Споменахте, че сте били тук на 18 г., какви промени наблюдавате в България между тогава и сега?
Нямах време да разглеждам много, срещнах се с премиера ви и с министрите на културата и на туризма. Доста неща са различни, сега сте по-свободни, имате свободата да се изразявате. Има много ново строителство, но планината до София си е същата. Помня, когато дойдох втори път тук, отидох до Витоша с мой приятел. Сега попитах посланика, има ли много промени в планината? А той отвърна: „Не особено“.
Културата ли е най-добрият посланик на една страна, и ще успее ли културата да изтрие петното върху репутацията на Ирак от последните години, даже десетилетия?
Не е лесно да възстановим всичко, което бе унищожено. Също така имаме доста финансови проблеми, културата не е приоритет в момента. Приоритет е победата над ДАЕШ и вдигането на държавата на крака отново – да възстановим градовете и да върнем хората в тях.
Мисля обаче, че що се отнася до традиции и културно наследство, сме много богата страна. Нашите обичаи продължават да съществуват дори в сегашния тежък период и културата ни продължава да се развива, вярно, не със същите темпове както преди, но продължава. Друг проблем е, че много наши интелектуалци напуснаха Ирак и отидоха в Европа или други арабски страни. Трябва да изградим стратегия, с която да ги върнем обратно в родината ни. Надявам се в следващите години да възстановим напълно всички аспекти на нашите културни традиции и да създадем положителна атмосфера за живот за нашите граждани, а и за туристите. Особеностите на различните култури в едно общество го обогатяват. Смятам, че в Ирак достигнахме ново ниво на развитието си, което в момента се опитваме да съградим напълно и да станем нова нация и държава с различна гледна точка към света.
Преди 20 години беше много трудно човек от кюрдски произход да стане министър на културата (бел.авт. - министър Фаряд Рауандузи е кюрд) в Ирак, но вече сме над това и продължаваме да се развиваме. Бъдещето е светло. Светло е за нашата култура, за възстановяването ни от ДАЕШ и Саддам Хюсеин. Не бива да забравяме, че заради него бяхме във война с Иран в продължение на 8 години, от 1980 до 1988 г. Този период остави огромен отпечатък върху нашите общество, култура и традиции.