Калин Сърменов: Управляват ни едни и същи хора - само дрехите им се смениха

Калин Сърменов е завършил актьорско майсторство в класа на проф. Гриша Островски и режисура при Мариана Евстатиева. Той е и сред основателите на култовата рок група от 90-те години – "Контрол", където е автор и на голяма част от песните. По-късно същите хора основават и групата "Чувал, чувал". Заедно са близо 10 години, а Калин споделя, че рокът остава голямата му страст.

- С какво се свързва животът ти през последните 20 години?

- С Латинска Америка. Баща ми е професор и работи в институт в Сантафе де Богота в Колумбия. Там бях в Амазония и се срещнах с истински шамани индианци. Тогава разбрах какво е доброта - когато успееш да погледнеш през чуждите очи и видиш страховете, мъките и комплексите на другите. Тогава започваш да разбираш и осъзнаваш истинския смисъл на добротата.

- Ще разкажеш ли повече за себе си?

- През 1990 година пеех в "Контрол". През 1995 се занимавах с организацията на групата КГБ. Бях и една година в и Пазарджишкия театър. После се върнах в София и направих частен театър „Алтернатива“. Там по време на спектакъл, който режисирах за пръв път, се появи песента “ Хей ти, булко“.

„Чувал, чувал“ пък беше нашият начин да променим "Контрол", само че не успяхме.

- Какво е любопитното около работния процес за сериала „Седем часа разлика“?

- В нормалното кино на ден се снимат по 4 полезни минути, ние снимаме по 15 минути - така работим по 12 часа. Гледайте в неделя кой ще бъде прострелян. Аз няма да издавам тайната какво се случва. В неделя свършва първият сезон.

- От къде идва идеята за фетиша на Милото към обувките?

- Заслугата е на Любен Дилов-син и на Милена Фучеджиева, сценарият е техен. Тя е откритие, много логичен човек, подреден и систематичен.

- Относно музиката у нас какво можеха да направят музикантите през онези години, когато пазарът за рока постепенно се затвори и се отвори за чалгата?

- Това което направихме ние с „Чувал, чувал“, беше пример за качествена музика, защото при "Контрол" нямаше логичност. Последният албум на групата трябваше да е втори за „Чувал, чувал“. Тогава обаче пазарът сам не се отвори за рока, не може да се търси вината в обществото, ние си бяхме виновни. Ситуацията, в която живеехме, си беше еднаква. Чалгата успя, защото ние не бяхме логични. Много е лесно за нашите грешки да обвиняваме някой друг. Ако ние бяхме измислили мостове, които да ни преведат през времето, щяхме да успеем. Просто песните, които правехме, трябваше да са такива, че да преминат през времето.

- Каква е държавната политика по отношение на творците?

- Аз съм израснал в семейство на творци. Баба ми беше художничка, баща ми е един от най-големите виолонисти в света. Трябва да разберем, че ние произвеждаме продукти, а не творчески излияния. България е прекалено малка държава и трябва да има подбор по отношение към културния продукт. Малко са парите у нас и трябва да ги вложим в качество. В противен случай усещането е за липса на логика, което демотивира младежите. Тук остава посредствеността, която се толерира.

- Ще посочиш ли пример?

- Филмовият център с телевизията. Когато комисията прави конкурсите, е предварително определено кой да спечели. За много филми се харчат държавни пари, без въпросните филми да са качествени. Такъв пример е филмът на Светльо Овчаров "Единствената любовна история, която Хемингуей не описа".

- Каква е причината за това?

- Държавна логика. Хората са едни и същи още от онези години, само дрехите им се смениха.

- Младите хора имат ли на кого да подражават?

- Младите хора имат нужда от критерии. Аз затова се старая в сериала „Седем часа разлика“ - за да се постави база, на която да стъпят младите. Не е важно какво правиш, важно е как го правиш. Хубав материал може да бъде разсипан от хората, които го правят, а и лош продукт може да стане чудесен. Пример е, че играем 12 години „Вечеря за тъпаци“ в Сатиричния театър "Алеко Константинов" и няма билети за два месеца напред. Други колеги се пробваха да направят постановката в други театри, но тя не се прие.

- Кое е най-необходимото, за да се постигне успех?

- Много ясни са правилата в спорта, затова и на нас ни трябват правила. Ние нямаме правила.

Интервю на актьора пред OFFRoad-Radio

в предаването "Гласът на форума" с водещ Румен Янев.

Можете да чуете пълния запис тук.