Как се родиха най-хубавите български песни? Интервю с автора им Александър Петров

От стр. 1

Как стана твоята връзка с "Тангра"? Как се открихте?

Не се открихме. След като завърших Университета, ме прибраха в казармата и то ме прибраха за 2 години.  И уволнявайки се,  скитам бездомен, безнадежден и унил, и безпаричен - не забравяйте, ме среща Борето Карадимчев. И понеже имаме роднинска връзка с него, така, от любезност, ме попита на улицата "Какво правиш?". Ми, казвам, търся работа. По онова време на беше лесно да се намери добра работа. Тогава ми предложи да се пробвам да напиша текст за песен, която ще се изпълнява от някаква абсолютно неизвестна група от най-затънтените райони на България. Аз се замислих какво би било приятно да изпеят на тези момчета, които не познавах и никога не съм  ги виждал. Замислих се, че може би ще им е приятно да изпеят нещо за себе си, да разкажат за собствения си живот. Така ми хрумна да направя един портрет на малкия град.

И още първата песен става тотален хит.

Да, втората беше историята с каничката кафе, третата беше "Любовта, без която не можем", която за мен е една от най-хубавите балади.

Започнаха да ме търсят и други композитори. Получих първите хонорари, показаха ме 2-3 пъти по телевизията, момичетата станаха любезни. Не съм бил никога суетен, но си дадох сметка, че това може да стане моя професия.

А как пишеше песните? Ти пишеше стихотворения и след това по тях композиторите пишеха музика?

Да, по онова време така се работеше.В първия албум на "Тангра" имам още няколко песни, но не станаха толкова популярни. Може би защото бяха правени по музика. Композиторът сглоби нещо на пиано, даде ти го на демозапис и ти трябва да си къртиш мозъка, за да наместиш думите. Текстовете за тези песни  нямат такава стойност и нямат място в книгата.

При мен така се е случило, че новата "Тангра" са ми първата голяма любов в българската музика. Бяха толкова различни от всичко дотогава. И като заговори за истории, аз по-хубаво развита история от "Черно-бяла снимка" не се сещам.

"Черно-бяла снимка" е по действителен случай. Баща ми имаше фотоапарат и обичаше да снима. Ние с брат ми (имам брат-блкизнак) бяхме  хлапета. И той редовно, като излизахме на разходка, носеше фотоапарата, а ние сме 5-6-годишни. Носи си фотоапарата и ни оставя да стоим някъде, а той почва да мери с крачки разстоянието, да фокусира обектива. И ние с брат ми стоим като някакви гаврошчета, минават хора, гледат ни – бяхме притеснителни деца... Един ден разглеждах този албум и виждам тази снимка. Стоим с брат ми едни такива оклюмали и само дето сълзи нямаме в очите. Така ми хрумна тази история за черно-бялата снимка, за кока-колата, която в ония години мислехме, че е някакво алкохолно питие, за целия този пейзаж. Въобще този текст е една фотография на времето.

Помня, че като го чух, веднага проверих в тълковния речник какво е "рипсени чорапи".

Да, на снимката сме с рипсени чорапи  и бозави палтенца. Защото дългите панталони бяха по това време само за празник или някъде на гости като отиваш. Децата ходеха с къси панталонки, жартиери и рипсени чорапки.

Знам, че за "Оловния войник" е трябвало да променяш текста.

Да, но причината е следната: "Тангра" имаха проблем с новата визия, с новия стил музика. Идеологически не бяха на правилното място. Някой дори намекна нещо за неофашизъм... Представяш ли си...

Как така неофашистка за тая елегантна визия? Аз не мога да си представя нещо, което да е толкова далечно от неофашизма!

По-онова време хората не разсъждаваха така - говоря за тези, от които зависеха нещата в музикалния бранш. "Тангра" бяха толкова различни, толкова екстравагантни, че идеологически  не се вписваха в образа на социалистическата младеж . Затова решихме да направим една песен, с която да успокоим духовете. Студената война беше в разгара си. И така, за "Мелодия на годината" я пуснахме с  "...аз искам мир със тази песен", а после при записа  беше изпята с текста, който всички знаят днес.

Тя беше абсолютен шок по това време с това дълго интро по тогавашните стандарти. Мисля, че минута и половина продължаваше. 

Седем минути беше оригиналният вариант на песента. За концерт - идеално, но радиоформатът винаги е бил 3 до 4 минути. Затова  песните "Оловният войник", "Черно-бяла снимка", "Бъди какъвто си", не се излъчваха много.

А коя е Жулиета? Има ли конкретен образ?

Всички са Жулиети. Във всяка жена има една Жулиета. Това е  романтична история, в което всеки може да намери нещо от и за себе си. Има и един друг пласт - когато сме с маски, крием част от себе си и зад тази анонимност понякога сме по естествени. 

Много се коментира тия дни посланието на Роджър Уотърс на концерта му в Арена "Армеец". Какво би казал ти?

Когато гледах за първи път "Стената" преди много  много време, се почувствах убийствено потиснат, защото всичко в този гениален филм беше на светлинни години от нашата действителност. Тогава си казах: "Господи, колко сме в ъгъла на континента. Жалки нещастници, а хората в нормалния свят в какви измерения мислят, какви проекти реализират."  Беше чудовищно, Флойд са ми едни от любимите неща, завинаги. И цялата тази ситуация, която се случи тук, показва цървулския манталитет на българина. Българинът генерира една злоба от цялата тази 30-годишна несправедливост, в която живее. Българинът, нарочно говоря в трето лице, започна да дегенерира. Тези исконни вечни човешки ценности свързани с доброто започнаха да потъват в неговото озлобление и неговата меркантилност. Говоря за липсата на справедливост, за липсата на достойнство, за липсата на състрадание. Чувството на състрадание е може би единственото нещо, което драстично ни отличава от животните. А тук състраданието и милосърдието са под нивото на река Дунав. 

Следва на стр. 3