Как се родиха най-хубавите български песни? Интервю с автора им Александър Петров
Александър Петров е авторът на текстовете на десетки от най-хубавите български песни.
Сред тях са "Нашият град", "Богатство" и "Любовта, без която не можем" на старата "Тангра", "Жулиета", "Бъди какъвто си", "Оловният войник", "Черно-бяла снимка", "Циркът" на новата "Тангра", "Дъвка-балон" на Стенли, "Безсъние" на Чочо Владовски, "Приятели" и "Главната улица" на Фактор, "В друго време, в друг свят" на "Сигнал", "Оставаме" от филма "Оркестър без име", "Близо до мен" на Вили Кавалджиев, "Тук и сега" на Д2, както и сините химни "Времето е наше", "Последен валс", "Развод ми дай".
В понеделник в столичния София лайв клуб Александър Петров представи своята стихосбирка с рок поезия.
Разговорът водим заедно със София Георгиева, за чиито песни Александър Петров подари два от най-хубавите си текстове "Кристална тишина" и "Сбогуваме се бавно".
Г-н Петров, знам, че дълго се обмисляше как да се казва стихосбирката. Как избрахте името?
Избрах заглавието "Бъди какъвто си!", защото тази песен беше важна за едно поколение, което вече усещаше новата вълна, но трябваше някой да я формулира. Мисля, че с група "Тангра" точно това направихме.
В стихосбирката основно са включени стихове, които първо са създадени като стихове и след това е правена музика по тях, а не както сега масово се прави - първо да се създаде музикалният макет, а след това в него да вместиш текста.
Подзаглавието е "Рок поезия", защото в книгата са включени основно произведения, които са изпълнявани от най-известните български групи.
В песента "Бъди какъвто си" има един стих:
Бях цели два сезона кандидат-студент,
но не ми достигна балът със един процент.
Това житейска история ли е?
Житейска история е. Не ми достигна балът с 1% за Софийския университет и ме приеха във Великотърновския. Следвах там две години. Живях в една мансарда, точно под звездите, на ул. "Мермерлийска" във Велико Търново. От там тръгна конецът, около който се оплете кълбото за песента "Богатство". Имах една зла хазяйка, която, слава Богу, ме безпокоеше, само когато наближаваше времето за наема.
А виенска кифла и каничка кафе носеше ли?
Е, това е вече подстригване на нещата. По това време наистина имаше виенски кифлички, шест стотинки струваха, и с кафе много добре се вписваха в пейзажа, но по-скоро образът е събирателен образ на хазяйка. Всеки млад човек, какъвто бях и аз, излизайки от родното гнездо и вече чувствайки се свободен, първокурсник, живее на квартира и никой не му търси сметка кога се прибира, кога излиза. Вероятно много хора са мечтаели за някоя млада и хубава хазяйка.
А тя после позна ли се в песента?
Не съм поддържал връзка с нея. Но тя беше толкова далеч от реалния живот, че... Да не говорим, че песента е писана цели 10 години след това.
Малкият град кой е?
Малкият град е всеки един град в България по онова време. И тук парадоксът е, че въпреки че съм израснал в центъра на София, на брега на Перловската река, тя доби такава популярност. Всеки намери в думите нещо от себе си. И аз анализирах този успех и си зададох въпроса защо и как без никакъв опит до този момент написах думите за толкова популярна песен.
Тогава си дадох сметка, че човек трябва да разказва истински истории. По това време текстовете за поп, и рок музиката бяха доста клишосани и подстригани. Както каза веднъж Тома Спространов - С тези песни, които направихме с Тангра - "Любовта, без която не можем", "Богатство" и "Нашият град", просто се въведе една нова естетика в рок музиката и тя започна да става по-социална и по-близка до хората.
В ония години се пееха големи клишета. Но в края на 70-те, началото на 80-те, нещата започнаха да се променят. След тези песни на "Тангра" "Щурците" направиха "ХХ век", „Вкусът на времето“. По това време с тях работеше един много талантлив мой колега - Волен Николаев. Аз работех основно с "Тангра", той - със "Щурците", и повечето от наистина големите им хитове са с негови думи.
Следва на стр. 2