Йордан Иванов, ДСБ: Грозят ни глоби до 320 млн. евро от ЕК заради еврофондовете за образование

Интервю с Йордан Иванов - председател на ДСБ–Пловдив, юрист и специалист по еврофондове и децентрализация - пред Блумбърг ТВ. Иванов разяснява докъде е стигнало еврофинансирането, кои програми куцат, как се усвояват средствата и как се отразяват те на България.

- Г-н Иванов, 2 млрд. лева по европейските фондове по оперативни програми, които страната ни може да усвоява до 2022 г. вече са стигнали до бенефициентите. Вярно ли е това всъщност?

- Фактически е вярно и правителството направи прочит, че това говори за едно устойчиво усвояване. Погледнато изолирано с оглед на предишния програмен период, да, можем да кажем, че има някакъв напредък, обаче в никакъв случай устойчив. Погледнато на макроравнище за 50% изминало време за програмния период усвоени и реално изплатени 10% от средствата, не можем да говорим за напредък, камо ли той да бъде устойчив.

- Опитва се обаче да се внуши, че има устойчив напредък…

- Това е дълбоко невяrно и цифрите го говорят. В момента са изминали три години от новия програмен период, а реално изплатените средства са 10%. В този смисъл ние не можем да говорим за устойчив напредък. Разбира се, има положителни примери, но ако направим един изолиран прочит за това какво беше при преднишния програмен период и какво е сега – вече можем да говорим, че има напредък. Но не и устойчив.

- Какво ще се случи до 2022 г. обаче?

- До 2022 г. ще усвояваме евросредства. По-важно е обаче какво се крие зад думата усвояване - дали ние ще ги оползотворяваме или ще ги харчим неефективно, без да създаваме продукт на пазара, без да създадем нещо, което ще даде добавена стойност за след 2022 г. Надявам се, че ще успеем да се справим, макар че до момента нямаме положителни индикации, и дали ще успеем да правим инвестиции, които реално ще дадат добавена стойност и които биха могли да изстрелят българската икономика, понеже това е шанс. В противен случай след 2022 г., когато не можем да заключим, че няма да има еврофондове, защото това би било крайно, но във всички случаи, ако не направим сега необходимото, след това ще разчитаме на икономика, която е основана на ниско заплащане, на евтина работна ръка и на ниски данъци, а не на икономика, основана на висок експертен потенциал и добра институционална среда в България.

- Направихте много интересна препратка в самото начало – за усвояване. Според вас успяваме ли да ги усвояваме правилно средствата или в крайна сметка получаваме едни пари, които в крайна сметка не е ясно как се инвестират?

- Има един мит в обществото, наложен разбира се от управляващите, че е по-добре да вземем едни пари, когато ги има, отколкото да не ги вземаме. Ние казваме, че има редица негативни ефекти при усвояването на еврофондовете, ако това не се случва по качествен начин. И позволете да ви дам един пример, който най-добре илюстрира всичко това. Представите си, че вие кандидатствате да спечелите проект за производство на леки автомобили и спечелвате проекта. Ще дойде проверяващият, ще провери всичко, което може да се сети, ще си тръгне и ви изпрати парите, но той няма да ви попита дали вие може да произведете един лек автомобил с тези машини. Тоест никой не се интересува от продукта, който се извежда на пазара с европарите. Това е огромният проблем, никой не се интересува за това какво ще остане след еврофондовете. Управлява се от понеделник до сряда на парче, без траен ефект. Вие знаете с европари се купува влияние, власт, медии, гласове, избори и трябва да се сложи край на това.

- Да, но самите управляващи претендират, че сме много силни по отношение на еврофондовете?

- Да разгледаме част от европрограмите – един по-малко лош пример от програмата „Конкурентоспособност“. На фона на другите програми там неща стоят по-добре. Въпреки че в новия период процедурите са силно утежнени, се направи една малка промяна, която подпомогна страшно много бизнеса и затова програмата успя да тръгне малко напред, а именно се позволиха плащания без банкова гаранция, които вече са реализирани разходи към фирми за изпълнение на проекти.

Тоест вижда се, че когато се отвори примката от врата на бизнеса – нещата потеглят. Но това е положителният пример. Отрицателният пример е с програмата за образование – там нещата стоят катастрофално. Имаме публично признание на министъра на образованието на заседание на Комисията по образование в парламента и Комисията по контрол на европейските фондове, където министърът казва, че има слаб административен капацитет в МОН и това има своето просто обяснение – липсва политическа воля за усвояване на средства в този сектор – тоест там, където лесно може да се открадне. Там където е инфраструктура, там където продуктът не е наука и където не е необходимо да се инвестира в българските деца в българската образователна система, има политическа воля и се правят някакви тласъци да се усвояват пари дори неефективно. Но там където имаме образование, там където имаме продукт „Наука“ – там нещата са катастрофални, грозят ни глоби до 320 млн.евро от ЕК. Към момента абсолютният минимум е 70 млн. лева. Всичко това в резултат на концентрация на власт. По-скоро имаме силно негативни примери, отколкото положителни.

- А има ли други сектори, в които, както вие се изразявате, нещата са катастрофални. Или такива, в които успяваме?

- Там където имаме положителен пример е иновативна програма „Иновации и конкурентоспособност“. По оперативна програма „Транспорт и „Регионално развитие“ нещата стоят по-скоро на средно равнище, тъй като там имаме публични заявки на правителството, че се прави инфраструктура, че това е приоритет за него. В което няма лошо, но проблемът е с едни пари какво купуваме, то реално на каква стойност е и колко ни излиза.

- А как можем да се научим да се развиваме повече?

- Водещо е това да се интересуваме какво извеждаме на пазара. Защото в момента има проекти, които предвиждат родителите на децата със специални потребности да получават пари, за да се грижат за децата си. Това е много важно и е страхотно, че се случва с европари. Но е важно какво се случва след проекта – ние отново няма да имаме икономика, няма да имаме европари, те няма да получават небходимите помощи, за да гледат децата си. Ето това означава да управляваш от понеделник до сряда, без да те интересува това, че след като свършат еврофондовете, българската икономика реално няма да бъде подпомогната. Има много изследвания на Международния валутен фонд, които казват обратното – когато ние усвояваме неадекватно еврофондове, те вредят, те изкривяват пазара, могат да доведат до фалити на фирми. Дргугият световноизвестен ефект е изтласкване на инвестиции в бъдещето.

Но големият въпрос е и отговорът на въпроса ви е, че ние трябва да се интересуваме от това какъв продукт извеждаме на пазара с еврофондовете, за да може когато те намалеят или се преобразуват, да имаме добра икономика.

- Нека да поговорим за общините – там на какво ниво сме стигнали и кои програми са развити?

- Програмите за общините се забавиха в началото на програмния период, но не това е най-важното. Огромният проблем на българските общини е, че ние сме силно централизирана държава. Централната власт е много отдалечена от проблемите на хората в населените места и дори в големите места и българските кметове са принудени да кандидатстват по проекти, които нямат нужда.

- Вземат се пари по оперативни програми за обновяване на градинки, а в общината има абсолютен дефицит на средства? Защо е така?

- Това е функционално, че никой не се интересува от това с европарите да се реализират проекти, за да се издържат кметове и да са жизнени и да привлекат и инвеститори и хора в населените места, те са изправени пред едни критерии, написани от чиновници, които са партийни послушковци – кметовете искат или не искат кандидатстват за един стадион и го правят, защото няма да могат да реализират нищо и са вкарани в една ситуация, която няма да се промени…

Защо не се даде възможност на кметовете да реализират инвестиции, които реално биха били жизнени и биха се самоиздържали. Много кметове са изправени пред проблеми да издържат спортни зали, съоръжения с повече места, отколкото хора живеят в общините, и те не могат да ги поддържат, тъй като имат много сериозен проблем със собствените приходи, а са принудени да го направят от чиновниците в София. Това е функцията на централизацията в крайна сметка. Това е и локален проблем и проблем на еврофондовете.

- Можем ли все пак да дадем примери, които са били успешни практики. Да кажем евросредства, които са успели да съживят място.

- Разбира се, че можем да дадем пример и най-адекватният е с повишаване на качеството на живот. Това, което говорите вие за градинките – то е крайно недостатъчно за подобряване на живота на българите, но във всички случаи подобрява качеството на живот и това се случва на много места – пречиствателни станции, пътна инфраструктура.

Ние не трябва да отричаме еврофондовете, но трябва да кажем, че те могат много сериозно да ни корумпират средата и този процес. Ние от ДСБ влязохме в последната парламентарна кампания с това послание. Този процес е до такава степен извратен – децентрализацията, че ставаме свидетели на местни избори как идват политици от централна власт и казват – гласувайте за нашия кмет, за да може да има пари за вашата община, което означава, че вие ако не гласувате за нашия кмет, ние ще вземем вашите данъци в централната хазна и няма да ви върнем парите, ще ви дадем друга община. Най-голямото доказателство за това, което говоря – то се материализира във времето – през 2016 г., когато имаме 110 постановления на МС, с които даваме 180 млн.лв. на български общини, огромна част, от които са на ДПС.

Тоест, когато говорим за това, че ДПС е скрито в управлението, това е най-голямото доказателство, че централната власт държи на ръчно управление кметовете и общините в България, нищо, че те са избрани от хората.

- Следи ли Европа тези процеси. Знае ли къде и за какво даваме парите й?

- Със сигурност го прави. Европа даде много сериозни насоки за новия програмен период и в опита ние да ги пренесем и да запазим корупционните практики, направихме едни много тежки изисквания, на този, който корумпира властта и който е готов да бъде корумпиран, разбира се, може да заобиколи тези разпоредби. Но големият въпрос е 2020 г. не ние да кажем „Усвоихме 100% от парите – 18 млрд., а да кажем „Ние усвоихме 16 или 15 млрд.“, но го направихме по качествен начин. Това е същото, като да ви попитам вие какво бихте избрали – да водим 18-минутен разговор и да хвалим тази корумпирана власт, че мирише на теменужки или предпочитате да имаме съществен разговор за 14 минути.