Иван Костов пред OFFNews: Не споделям катастрофичните прогнози

Г-н Костов, какви икономически мерки за овладяване на кризата бихте препоръчали Вие? Използват ли я управляващите като възможност да раздадат пари на приближени лица и фирми, не е ли по-редно усилията за възстановяване да се насочат към данъчни облекчения за бизнесите?

- Даването на временни данъчни облекчения е невъзможно, защото те могат да бъдат единствено общи за всички бизнеси, а те са засегнати съвсем различно и по различни причини от кризата. Причината за щетите на едни е извънредното положение - например ресторантьорите, на други намаляване на търсенето, както е при туризма, на трети - самоограниченията на потребителите. Най-важната политика е намиране и създаване на ново равновесие между риска от заразата и крайната икономическа необходимост. Бизнесът трябва да съумее да се защити от този риск, дори без подкрепата на държавата или с нейна неголяма подкрепа, защото тя е малка и претоварена нашата държава. Такава я искаше самият бизнес. Тя въпреки своята немощ му внася половината от социалните осигуровки.

Как смятате, че трябва да се развие извънредното положение в България, какво смятате за плана “България на две скорости”?

- Силно се надявам, че времето за внимателно намаление на ограниченията ще настъпи във втората половина на април, когато бъде поставен под контрол рискът за здравната ни система. Разумно е ограниченията за уязвимите от заразата групи да отпаднат последни. В следващата фаза на управление на кризата ще трябва да се предотвратява рискът от нова вълна на епидемията.

В самото начало на извънредното положение оценихте представянето на управляващите като добро. Валидна ли е оценката Ви все още? Оттогава наблюдавахме опити за налагане на фиксирани цени на стоките; обявяване и оттегляне на забраната за влизане и излизане на ТИР-ове в рамките на няколко часа; решението за задължително носене на дефицитна стока като маските, а после неговото отменяне; квоти за местни стоки по магазините…

- Виждаме, че навсякъде в света мерките се налучкват; във Великобритания, САЩ, Швеция, Финландия, Русия - след допускане на големи грешки. Разбира се, овладяването на заразата зависи в много по-голяма степен от търпението и подкрепата за мерките от самите граждани.

Как бихте коментирали държанието на президента?

- Президентът повтаря позиции на Кремъл. Например тези за икономически вреди от политиката на ограничения и за очакващи ни „гладни бунтове“.

Нужда от какви реформи в България разкри тази ситуация?

- От здравна – на първо място, и от реформа на съдебната власт – веднага на второ място. Прокуратурата дава кръв и проверява защо не работи общинската баня в Кюстендил, а съдът се изпокри и спря да работи.

Самият Вие сте били начело на държавата в кризисни времена, в които хората са излизали по улиците, водени точно от дълбоки икономически проблеми. Предвиждате ли крах на социалните системи и безредици или овладяване на ситуацията и по-оптимистичен сценарий?

- Не споделям катастрофичните прогнози. Опитът ме е убедил, че обществените системи, каквато е и икономиката, имат изумителна вътрешна устойчивост и способност да се възстановяват. Разбира се, това става при правилна политика.

Как бихте оценили реакцията на европейските лидери до този момент? По-силен или по-слаб ще излезе ЕС от ситуацията?

- Различните европейски лидери се представят различно. Някои от тях са смущаващо неадекватни. Председателят на ЕК се извини на Италия, с което призна слабост и грешки. Не е нужна друга оценка. Отношението към ЕС на политиците и гражданите в Италия и Испания е крайно негативно. Ако остане такова в следващите месеци-година, ЕС ще бъде пред риск от разпадане.

Оценка за еврозоната в частност? Наблюдаваме сериозно напрежение между по-пестеливите и по-разточителните държави членки.

- Големите предизвикателства и рискът от разпадане стоят точно пред еврозоната. Източна Европа изглежда се справя по-добре с епидемията, която е и основна причина за кризата. Вероятно на по-късна фаза ние ще понесем по-тежки икономически последствия.

Като че ли много уроци не са научени от последния път. Системата е изключително уязвима заради безотговорната монетарна и фискална политика на правителствата и централните банки в последните години. Какви трябва да са поуките този път?

- Въпросът е за вредите от популистката политика на изкуствено напомпване на икономическия растеж с високи бюджетни дефицити и банкови лихви около нулата. Но вижте, популистите се ръководят от нагласите и емоциите на хората, впрочем силно нагнетявани от медиите. Хората искат това и политиците им го дават. Такава политическа конфигурация не е в състояние да научава уроци, защото не помни. Най-важният урок е да се подготвим за следващата криза.

В един различен сценарий китайските власти биха могли да предотвратят разпространението на вируса с над 90%, но вместо това действията им доведоха до криза в глобален мащаб. Западните лидери и институции го позволиха без съмнение или критика, като засега не се говори и за никакви последствия. Как оценявате действията им и какво ни говори това за глобалната геополитическа ситуация в този контекст?

- Трудните решения трябва да се вземат от страните-износителки на капитал и технологии към Китай. Надявам се техните политици вече да са разбрали, че свободното движение на капитали не е в състояние да създава демокрация. Надявам се и трезво и критично да оценят размерите на заплахата от тоталитарните комунистически режими, на които протегнаха и двете си ръце. Глобализацията прави цялата планета зависима от политиките на тези режими. Това е риск, който следва да се предотврати, независимо от апетитите за високи печалби на корпорациите.

Тогава как смятате, че ще се отрази кризата на идеологическия разлом по света? Ще постави ли под въпрос неолибералния наратив и глобализма, ще видим ли завръщане към по-консервативни ценности и позиви за поне частична автаркия* дори?

- Не е автаркия националната и общностната европейска политика да изискат всички производства и технологии, които са необходими за защита на нашата сигурност да не напускат (да се върнат в) територията на страната, съответно на ЕС. Да изискат да се заделят необходимите финансови средства за създаване и поддържане на резерви от защитни ресурси. Планетарната криза категорично показва, че най-висшата ценност е сигурността. Самата криза подреди след сигурността всички останали ценности, включително свободата, човешките права и свободи. Това изглежда са на път да го разберат дори най-либералните политици.

-------------

*автаркия - от гръцката дума за "самодостатъчност". Икономическа политика, целяща по-голяма стопанска независимост и стимулиране на местното производство.