Ивайло Нойзи Цветков: Съдбата на Халите и културните паметници ми е кауза

Градската среда и опазването на архитектурното наследство винаги са били теми, по които Ивайло Нойзи Цветков е бил ангажиран. Проектът за реставрация на Халите стана повод Нойзи отново да бъде търсен от медиите събеседник. Потърсихме го и ние и като с наш доскорошен автор си говорим на "ти".

Защо те вълнува съдбата на Халите?

Първо, да обрисувам рамката: вълнува ме съдбата и развитието на цялата централна градска среда в моята родна София, и особено т. нар. “стар следосвобожденски център“, където попадат и Халите. Той има нужда от спешно модернистко облагородяване, но – подчертавам – най-вече чрез максималното възможно архитектурно съхранение и родовата градска памет и приемственост. Боря се последователно още от 90-те за въпросното развитие – дори ще дам конкретен пример от 1999-та, когато в сп. „Егоист“ заедно с международния стилист Емилиян Събев и група архитекти изготвихме проект за превръщането на т. нар. „Мавзолей“ в галерия за съвременно българско изкуство, в противовес на идеята за взривяването му. Доста модернистки проект и съвсем „в час“ за времето си, впрочем. Разбира се, не успяхме по най-различни административни и политически причини (не забравяйте и контекста на времето), затова разглеждам сегашния конкретен проект за Халите като продължение на тази културна битка. И по-точно, как да „омъжим“ добрите частни намерения за необходимите културни регулации.

Какъв е начинът да се гарантира успеха на един такъв инвестиционен проект?

Много ясно – чрез последващ граждански, общински и правителствен контрол (от страна на културното министерство). Както и чрез чести оценки за развитието на проекта – и, разбира се, публичност във всеки един етап.

Ти подкрепяш проекта. Кои са враговете му според теб и защо те не го одобряват?

Подкрепям проекта най-вече защото се запознах в детайли с него, особено в частта му за възстановяването на сградата на Халите в оригиналния й вид отпреди 111 години, плюс великолепни намерения като създаване на дигитален музей на София в приземната част. Що се отнася до враговете му, ще кажа две неща: първо, като културолог, че възцаряването на личните мнения над фактите е част от трагизма и последващия инвестиционен ступор в условията на закъснялата при нас Четвърта дигитална революция, и второ, че при невъзможността на община и държава да се погрижат, съм убеден апологет на тезата, че частният интерес е единственият спасителен. Пак подчертавам, при силен контрол.

Каква трябва да е ролята на гражданското общество и как да се разграничи популизма от необходимия контрол?

Възможно най-ангажирана. Ние малко живеем „собствен фейсбук-живот“ в долния десен ъгъл на Европа и сме неволни жертви на повсеместния „дигитален“ хейт, затова ще дам пример с подобен казус отпреди години в датския град Одензе и родната къща на великия разказвач Ханс-Кристиан Андерсен. Датска фирма реставрира въпросната къща и я превърна в „частен“ музей, посещаван от над половин милион туристи годишно. Така се прави със знаковите сгради.

Какво е бъдещето на Халите? Какви са алтернативите, ако "Кауфланд" не поеме развитието им?

Аз не знам дали скоро сте били в нашите Хали – бъдещето без инвеститор по моему е бавна разруха. Между другото, имам и още западни наблюдения и примери – Les Halles в Париж, най-големият закрит пазар във френската столица от времето на Бурбоните (между другото, нашите „Хали“ са кръстени тъкмо на Les Halles, само че е привнесено с иначе отпадащото на френски „х“). Още през далечната 1971 парижката община, в публично-частно партньорство с Уестфийлд, даде зелена светлина за реновиране на култовата сграда – и когато за пръв път стъпих там през 1984, а и многократно впоследствие, видях ползите от това частен инвеститор да се грижи като добър стопанин, в съответствие с регулациите. Donc, т.е. следователно, с извинение за френския, по моему няма работеща алтернатива. И един културен съвет: да не обръщаме внимание на популистките тежнения в случая, защото популизмът – културен или подсказан политически – никога не е довел до нещо добро, в цялата ни история. Нека да се обединим за една чудесна кауза, като софиянци, и да видим как някой прави нещо хубаво за многострадална София, най-сетне. И не слагам смешно човече.