Има ли качествена българска музика и защо тя не влиза в ефира

В тази работна стая на четвъртия етаж в старата кооперация на ул. „Елин Пелин“, до малката масичка срещу електрическото пиано, тонколоните и стойките с китари съм прекарал много часове. Те родиха книгата ми „Атлас“ – в инкубатора на славата“ и създадоха една особена сетивна връзка между мен и Пепи Писарски, която не се къса, независимо от редките ни напоследък срещи. Затова и предложението ми да поговорим за дългогодишната му битка в защита на българската музика като присъствие в радиоефира, бе прието с ентусиазъм. Разговорът ни протече в контекста на все още продължаващата окопна война между БНР и Музикаутор и бе предизвикан от съобщението за съдебната регистрация на НАМП – Сдружението на независимите автори, музиканти и продуценти. Започнахме от новостите.

- Кой, кога, как и защо създаде това сдружение?

- Знаеш, че идеята за задължителна квота българска продукция в радиоефира отдавна е кауза, за която се боря. Вече няколко години блъскам глава в стената и се оказа, че го правя не само аз и така поотделно не стигаме до никъде. Таня Симеонова свърши основната организационна работа. Тихомир Георгиев, известен като Ди джей Тишо, също вложи много енергия, а другите учредители сме Валери Славчев от група Хоризонт, Пейо Пеев от Спринт, Жоро Янакиев от Сигнал, Васо Гюров и аз.

Направихме го през ноември и тези дни излезе съдебната регистрация, тъй че вече сме юридическо лице и тръгваме към официални контакти с институциите. Имаме страница във Фейсбук и сайт в интернет. Основната ни цел е промяна в Закона за радио и телевизия. Клаузата за задължителната квота в него е преписана буквално от директивата на ЕС и визира европейска продукция. При тази ситуация БНР може да вземе една песен примерно от Молдова или Албания, които са европейски държави и да я върти цяла година и така да спази закона. Защото в него дори не е конкретизирано изискването продукцията да е от страна – член на ЕС. През 1994 г. французите си дадоха сметка, че англоезичната културна инвазия застрашава националното им идентичност и приеха своя закон за френския език и задължиха радиостанциите да излъчват определен процент френска музика. Собствениците на радиа се стреснаха, но се изхитриха и започнаха да пускат френски песни през нощта от 3 до 6 часът сутринта. Тогава парламентът се събра и определи задължителен часови пояс за това изискване и той е от 8 сутринта до 8 вечерта, което е най-слушаното време. Това искаме и ние за България. В Словакия също се замислиха по въпроса и преди три години приеха подобен закон. Казаха, че са го копирали от Полша и Румъния.

- Нямаме работещ парламент. За какъв закон ми говориш?

- Сега нямаме, но ще имаме. Сега започваме разговори с всички политически партии. Те така или иначе ще обещават, пък и ще се опитат да привлекат някои от нас за кампаниите си. Вярвам, че все на някого ще му се отворят очите, че криворазбраната глобализация, евроинтеграция и поликултурализъм постепенно размиват българската идентичност. Мнозина от тях, а и от хората не знаят, че дори и войната между БНР и Музикаутор не е толкова за нашите пари, защото 80% от средствата, които дружеството акумулира, заминават за големите лейбъли в чужбина. В последните десетина години от Музикаутор са изтекли навън над 50 милиона лева, а тук са останали по-малко от 20. И исканията ни към БНР за повече Българска музика са най-вече поради факта, че повечето от частните електронни медии са собственост на чужди компании и там дори няма музикални редактори. Има компютри, заредени с музика, избрана от чужденци, на които не им пука за България.

- Какво друго смятате да правите?

- Законът е първата и най-важна задача, но имаме и други идеи. Първо, ще започнем да издаваме всеки месец на дискове компилации с нови песни на независими автори и продуценти. Има музикални редактори, които, като ги питаш, защо не пускат български песни, казват, че нямало качествени. Питам се, кой е този арбитър елегантариум, който може да определи естетическите качества на една песен. Има обективни критерии като качество на звукозаписа или сгрешена хармония, но естетиката е нещо субективно. Казват, че критерий е посещаемостта в Ю Тюб, но има хакери, които могат да генерират милион посещения на линка и така да създадат грешна представа за качеството на продукта. Така песента влиза в компютрите на частните радиа. А всеки от гилдията знае, че има картел между два големи лейбъла, единият от които захранва 80% от ефира, а другият – около 18%. За независимите продуценти остават жалките 2%. А ние сме повече от хиляда. Мисля, че и Васо Гюров ти каза това. Защо песните от новия албум на „Ревю“ не си ги чул по радиото? Нашият нов албум също не е звучал.

Гарантирам ти, че има много качествена нова българска музика, създадена от независими автори и изпълнители.

- Добре, какво мислиш за конфликта между БНР и Музикаутор? Онзи ден чух Рашко Младенов да се изказва доста индиферентно по темата, независимо, че Министерството на културата не е страничен фактор.

- Министърът се надява на споразумение. Разбирам го. Някои неща му идват в повече. Пък и откъде-накъде министър на културата трябва да е артист, художник или писател? Най-добре е да е мениджър и да разбира от организация и финанси. На Рашко сега му тече върху главата покривът на двореца и има маса други грижи. Този конфликт е преди всичко плод от твърдоглавието на един генерален директор. Аз нямам противоречия с редакторите. И те са поставени в неудобно положение заради ината на началника си и неговия екип. Да не говорим, че първо, не става дума за толкова пари, колкото твърдят PR-ите на БНР и второ, дори и не става дума за нас. Слушателите са лишени от Стинг, Бионсе, Ерик Клептън, Фил Колинс и десетки любими песни и изпълнители. За нашата гилдия лошото е, че този конфликт я разцепи отново. Ръководството на Музикаутор направи само една грешка – не информира членовете си своевременно за назряващия конфликт и не се събрахме, за да се организираме. Ние сме малко и не трябва да позволяваме да ни настройват един срещу друг. И тук дори въпросът не е за пари. Защото парите от т.нар. малки права не са кой знае колко. Тук въпросът е до възможността онова, което си създал да стигне до публиката и тя да разбере, че го има. И когато то е повече, ще започнат да се раждат и по-качествени продукти. Аз се надявах, че с промените преди 27 години ще дойде свободната конкуренция, а ние във всяка област създадохме монополи и картели, при това – под чуждестранни шапки.