Гвиана ли е последният рай на Земята: разговор с биолога Дан О'Нийл

Дан О'Нийл е британски биолог и зоолог, тв водещ и продуцент, снима документални филми за Viasat World, BBC и др. Премиерата на филма му "Последният рай: Гвиана" е на 8 ноември по Viasat Nature. Дан разказва през OFFNews за снимките в южноамериканската страна и за новия си проект.

- Как заснехте "Последният рай: Гвиана"?

- За пръв път едновременно съм водещ и продуцент, и режисирах сам. Беше съвсем ново преживяване, много трудно преживяване с моя оператор, когото използвам за всяка продукция. Тръгнахме буквално веднага, след като снимахме снежни леопарди в Киргизстан. Той се казва Крис Биърд и е абсолютна легенда. Били сме толкова много време заедно, че мисля, че през годината, в която снимахме документалния филм за Гвиана, той и аз прекарахме повече време, спейки един до друг, отколкото той с приятелката си. 

Снимки: Viasat World

- Кога снимахте филма?

- През 2021-а. Гвиана е наистина важна страна за мен, защото това е първото място, където работих на международно ниво като биолог. Вече от десет години ходя там. И толкова голяма част от живота ми, кариерата ми, това, докъде съм стигнал, това, което съм, се дължи на тази страна и на хората там. Тя е вдъхновение за книгата на Артър Конан Дойл "Изгубеният свят", известна е като Страната на гигантите, Страната на многото води и наистина е най-впечатляващата страна. 85% девствена тропическа гора. Има многобройно и разнообразно коренно население, което до голяма степен говори английски език, тъй като до 1966 г. е била британска колония. Не са много хората, които помнят това, защото това е единствената година, в която Англия печели Световното по футбол. Дори ако не говорите испански или португалски в Южна Америка, което аз не мога много добре, можете да изградите наистина дълбоки и пълноценни отношения с толкова много различни хора в страната. Затова продължавам да се връщам.

- Значи имате дългогодишна история със страната.

- Да, огромна. Десет години се връщам там - първо като биолог. Работих в доста отдалечен район с дъждовни гори, където провеждах дългосрочно проучване на видовото разнообразие, проучвах дали дъждовните гори могат да се използват за различни видове устойчиви практики и дали все пак могат да запазят цялата си дива природа. И така, тествахме в района, за да проверим дали това ще проработи. Това беше първата ми работа като биолог. След това заснех първия си филм в Гвиана за орлите харпия за магистърската си степен по кино продуцентство и оттогава се впускам в приключения там.

"Последният рай: Гвиана" беше наистина специален проект, защото река Рева в Гвиана според мен е едно от най-непознатите, но впечатляващи места в света. Самата река е невероятно специална по отношение на начина, по който се е образувала. Тя има много малко притоци, извън този район има много малко вода, така че това е централна жила в район на джунгла, където всички животни трябва да идват да пият през сухия сезон. Ето защо във филма, дори по пътя нагоре по реката, преди да стигнем до крайната точка, виждаме тапири, ленивци, толкова много диви животни. 

- За да снимате там, разчитате ли на помощта на местни хора и нуждаете ли се от някакво специално оборудване, ваксини или друга подготовка?

- О, боже, да. Огромен брой ваксини. Сигурно съм един от най-устойчивите на бяс хора в света. Работил съм с прилепи. Едно от нещата, които правех в джунглата, беше да хващам прилепи и да виждам какво разнообразие има сред тях. Нямате представа колко инжекции срещу бяс съм си сложил. Там има някои наистина гадни неща, които можеш да хванеш. Има и един вид мухи, bot fly (от семейство Oestridae). Това е червейче, което влиза в кожата ти и расте вътре, което е наистина гадно, доста често срещано. Има и кожна лайшманиоза - протозоен паразит, който изяжда кожата и плътта ви, много е гадно. Така че трябва да сте доста внимателни, когато сте навън.

Да отговоря на въпроса ви за местните жители. Винаги, винаги, винаги работя с местни хора не само по отношение на логистиката си, но и смятам, че е много важно да покажем местните гласове от екрана. Всички мои приятели, с които работя в "Последният рай: Гвиана" и във всичките ми други продукции в Гвиана, са местни хора.

Мисля, че всеки, който отива в друга общност, е важно да носи умения, защото се учи от тях и приема тяхната история. Смятам, че е толкова важно да даваш, колкото и да получаваш. Така че един от хората в "Последният рай: Гвиана", който помага за работата с камерата, всъщност е асистент оператор в проекта заедно с Шанън Холанд, който е местен млад човек и иска да се занимава с кино. Учех го да монтира, носех му различни неща, които той може да се научи да използва. И всъщност сега той е невероятен режисьор благодарение на тези проекти. Мисля, че това е наистина важно.

- Kазвате, че Гвиана е запазен рай. A има ли видове, които са застрашени от изчезване?

- Абсолютно. Въпросът е, че Амазония като цяло е пред изчезване. Винаги разглеждаме изчезването на ниво видове. Дивите ягуари, например, са в сравнително добра численост. Орлите харпия са в сравнително добра популация. Самата Амазонка е критично застрашена от изменението на климата, от добива на полезни изкопаеми, от дърводобива, а поради естеството си на дъждовна гора тя е самоподдържаща се. Така че, докато свиваме Амазония, намалява водата, която я поддържа, и бавно, но сигурно тя ще започне да опустява. И ако я свием до определена точка, ще настъпи момент, в който тя няма да може да се върне назад и тогава ще започне сама да се унищожава и това е истинското притеснение, което имаме в момента. Затова е толкова важно да има филми, които според мен подчертават невероятната й красота. Не само колко много унищожаваме, но и какво е останало за спасяване. Защото дори и в Гвиана има важни неща, за които трябва да се говори. Гвиана току-що откри най-голямото офшорно находище на нефт в съвременната история. Което изстреля страната от една от най-бедните в Южна Америка до най-бързо развиващата се икономика в света. И ако използват тези пари по един начин, могат да унищожат природния си ресурс. Ако ги използват по друг начин - както в Коста Рика, могат да запазят страната като гореща точка за екотуризъм.

- Как изглежда ежедневието в Гвиана?

- Това е изключително разнообразна страна. В нея има 13 основни култури и националности. И те живеят в хармония. Понякога в по-малка хармония. Така че ежедневието изглежда съвсем различно в зависимост от това кой си и къде се намираш. 95% от населението живее на малката крайбрежна ивица и в столицата Джорджтаун. Но има и многобройно коренно население във вътрешността на страната.

Коренното население влиза в пустошта и развежда туристи - това е едно от основните неща, с които се занимават те. Други ядат карибска храна в столицата. Има голямо китайско население. Има много китайска храна. Така че това е истинска смесица от различни светове и затова е толкова готино. Носи много карибско усещане. Всъщност те се наричат карибска държава.

- Когато пътувате до някоя амазонска страна, коя е най-важната част от екипировката? 

- Има няколко отговора на този въпрос. Ако сте се изгубили там за кратък период от време, вероятно е добре да имате антималарийни лекарства, но можете да приемате антималарийни лекарства само около два-три месеца, преди да започнат да увреждат черния ви дроб. Така че мисля, че предмет номер едно, от който отчаяно бихте се нуждаели, би бил добър учебник за амазонските растения и нож. И ще трябва да изберете кое от тях би било най-добро и най-полезно за вас. Вероятно в крайна сметка ножът, но може би ще успеете да оцелеете малко по-дълго, ако знаете повече за растенията, защото има растения, които могат да ви поддържат живи. А има и растения, които могат да ви убият.

- Имате вълнуваща професия. Какво бихте казали на младите хора, които биха искали да се занимават с биология и да снимат научнопопулярни филми?

- Като дете гледах документални филми повече от всичко друго. Не произхождам от семейство на хора, които биха ми проправили пътя към телевизията или нещо подобно. Баща ми е физик и компютърен програмист, а майка ми е художничка. Така че не знаех как да го направя, но знаех, че искам да опитам, и най-важното бе, че положих толкова усилия. Не бях най-добрият в училище. Никога не съм бил особено ученолюбив в сравнение с моите връстници. Но работих много усърдно по биология, защото много я обичах, и се наложи да уча биология в университета.

Мисля, че едно от най-важните неща за мен беше, че отидох в университет, който имаше телевизионна станция, студентска телевизионна станция, и докато учех биология, отидох и се научих как да правя нещата там, защото беше безплатно. Тя беше отворена за хората в университета и мисля, че това за мен вероятно беше едно от най-важните неща. Правех това, вместо непременно да харча всичките си пари, за да излизам и да прекарвам цялото си време в партита.

Опитайте се да откриете тези социални мрежи в училищните общества или в местния град или общност, които дават тези възможности, получете тази информация и тогава тя започва да изгражда увереност във вас и започвате да осъзнавате, че това става много по-възможно и мисля, че изучаването на биология е един чудесен начин да го направите, но има и други фантастични магистърски програми в областта на филмовото изкуство. Една от тях е в Университета на Западна Англия в Бристол в областта на филмовата продукция за дивата природа - аз завърших тази магистратура и тя беше много, много важна за мен. Партнираш си с отдела за естествени науки на BBC и научаваш всичко за филмите за дивата природа. 

Премиерата на "Последният рай: Гвиана" е по Viasat Nature на 8 ноември в 21:00 ч.