Групата на легендарния пианист Маккой Тайнър идва на A to Jazz (интервю)

Маккой Тайнер (McCoy Tyner), безспорният гений на пианото, въвел джаза в модерната епоха в началото на 60-те, ни напусна през март 2020 г. на 81-годишна възраст. Ето че звездна международна група, водена от Ейвъри Шарп (Avery Sharpe), съпровождал Тайнер повече от двадесет години в различни състави, вдъхновена от богатото наследство от композиции на пианиста, идва у нас. Музикантите ще ни разкрият изключителното изобилие от неговите лирични и цветни прозрения.

Концертът на фестивала A to Jazz 2024, който ще се проведе на 5 юли на обичайното място на фестивала - Южен Парк 2 (зад мол Парк Център София и басейна "Спартак"), събира световноизвестни музиканти, отдаващи почит към Маккой Тайнер: Ейвъри Шарп – бас; Антонио Фараò – пиано; Рони Бърадж – ударни инструменти; Чико Фрийман – саксофон; Стив Туре – тромбон.

На пианото ще видим един от най-големите италиански джаз пианисти: Антонио Фараò (Antonio Farao')

Искра Ангелова зададе въпросите си на дългогодишния приятел и сподвижник на Тайнър - барабаниста на групата Рони Бърадж (Ronnie Burrage).

Спомняте ли си кога и как беше първата ви среща с Маккой? Каква беше тя?

За първи път се срещнах с Маккой на прослушването ми да свиря с него. Бях изключително нервен и много млад. Чаках пред репетиционното студио, където той репетираше за запис с Jack DeJohnette и Ron Carter. Божке, това бяха моите герои. Бях работил със Sonny Fortune, а перкусионистът беше Guilherme Franco, той разказа на Маккой за мен и ми каза, че Маккой търси нов барабанист.

Как работата на Маккой Тайнър с Джон Колтрейн повлия на собствения ви музикален подход и стил?

По всякакъв начин - духовно, технически, силно. Но най-вече беше духовна и докосна сърцето, ума и тялото ми. Тя ме доведе и все още ме води до един вид просветление.

Кои са специфичните техники и аспекти в начина на свирене на пиано на Тайнър, които намирате за най-вдъхновяващи или уникални?

Способността му да бъде интензивен, нежен, прецизен и същевременно да общува с публиката.

Как използването на специфични техники и по отношение на акордите от страна на Тайнър повлияха на съвременното джаз пиано свирене?

Той промени гледната точка на всички, като успя да отвори звука на акордите по най-модерния и уникален начин.

Можете ли да споделите някоя ваша история или преживяване с Маккой Тайнър, която да демонстрира неговия характер или музикалния му гений?

Имахме много прекрасни изпълнения, всички запомнящи се, вълнуващи и интензивни. Понякога имах чувството, че левитираме като група, защото много често, когато завършвахме, инструментите не бяха на мястото си, сякаш излитахме и се приземявахме малко насила.

Кои според вас са ключовите елементи, които отличават композициите и изпълненията на Тайнър в света на джаза?

Първо, говоря като барабанист - неговата музика изискваше пълния ти потенциал и концентрация, докато я научиш. Той пишеше ритмично и хармонично, а мелодиите му бяха много красиво изградени.

Как произходът и ранните влияния върху работата на Маккой Тайнър - като Bud Powell и Thelonious Monk, - са оформили музикалния му път?

Той познаваше традициите на музиката и доразвиваше наученото, за да го претвори в нещо ново.

По какъв начин подходът на Тайнър към соловите албуми се различава от работата му с Колтрейн квартет?

Смятам, че те му позволиха да изведе мислите си и ансамбловите композиции на нови висоти.

Как включвате елементи от стила на Тайнър в собствените си изпълнения днес?

Обичам да свиря интензивно, целенасочено и да разширявам границите на ритъма.

Какви са предизвикателствата, с които се сблъсквате, когато интерпретирате или изпълнявате композициите на Тайнър?

Композициите му имат смисъл за мен и се чувствам така, сякаш ги е написал за мен.

Като се има предвид предпочитанието на Тайнър към акустичните пред електрическите клавишни инструменти, как виждате ролята на технологиите в съвременния джаз?

Ами, на първо място, Маккой свиреше на електрическо пиано и орган с Айк и Тина Търнър. Той никога не се е противопоставял на електронната музика, но начинът, по който свиреше на акустично пиано, със сигурност беше електрически.

Как адаптирате сложните хармонични и ритмични структури на Тайнър по време на живо изпълнение?

Като го подкрепям и имитирам ритмите му, за да му позволя да ги развие още повеч

Ще свирите на фестивала A to Jazz Fest в София, какво послание искате да предадете чрез изпълненията си в чест на Маккой Тайнър?

Надявам се да докосна публиката, като излъчвам любов, страст и духовност, както ме е учил и формирал Маккой.

Искате да знаете повече?

Рони Бърадж е барабанистът на групата на Маккой Тайнър.

Музикалната кариера на Рони Бърадж го е отвела на концерти в Карнеги хол, Алис Тъли хол, Линкълн център, стадион Уимбълдън, Тадж Махал, Роял Албърт хол, театър Ман в Йерусалим и Тел Авив, концертната зала "Сър Шанкар Лал", мемориалната зала "Чаудия", зала "Ямаха" и много други места и фестивали по света.

Барабанистът, перкусионист, пианист, композитор, аранжор, ръководител на група и музикален педагог Рони Бърадж е роден на 19 октомври 1959 г. в Сейнт Луис, Мисури. Стилът му се основава най-вече на музикалните жанрове джаз, фънк и соул. От седем до единадесетгодишна възраст Бърадж пее в момчешкия хор на катедралата в Сейнт Луис, а само на девет години вече има възможността да свири с Дюк Елингтън, една от най-великите музикални фигури, живели някога. Той се запознава с джаза, като всеки ден слуша музика под влияние на майка му, чичовците му, баба му и дядо му. Свири на барабани, перкусии, пиано и вибрафон и пее във фънк, R&B и джаз групи, сред които "The Soul Flamingos", "Fontella Bass", "The Oliver Sain Band", "Third Circuit & Spirit", "Rainbow Glass" и "Expression Jazz Quintet". От 15 до 17-годишна възраст Рони е член на групата "No Commercial Potential" заедно с клавириста Mark Friedrick, басиста Darryl Mixon и китариста Richie Daniels. Те подгряват пианиста Джордж Дюк и канадския поп певец и автор на песни Джино Ванели. Бърадж свири в клубове, концертни зали, фестивали и други разнообразни места, включително на ежегодния "Afro Day in the Park" в Сейнт Луис, Мисури в началото на 80-те години на миналия век като член на The St. Louis Metropolitan Jazz Quintet.

През 1978 г., с пълна музикална стипендия, Рони Бърадж започва да учи в университета на Северен Тексас. Когато е на 17 години, той се премества в Ню Йорк и започва да свири с музиканти от Сейнт Луис като John Hicks, Hamiet Bluiett и Bowie brothers, тромпетиста Lester, тромбонистът и вокал Joseph Bowie.

Рони е член-основател на популярната пънк рок/фънк/джаз група, ръководена сега от Joseph Bowie, "Defunkt". Работи с басистите Teruo Nakamura и Major Holley, както и с виртуозния пианист Sir Roland Hanna. Рони се прочува с работата си със Sonny Fortune, което води до тригодишния му гастрол в групата на Маккой Тайнър, като по това време той работи и със Sonny Rollins, Pat Metheny, Jackie McLean, Aurther Blythe и много други. След като работи с тромпетиста Woody Shaw, Бърадж основава група за "авангарден джаз", наречена "Third Kind of Blue", заедно с басиста Anthony Cox и саксофониста John Purcell. През 90-те години на ХХ век започва да продуцира и записва артисти като цигуларя Billy Bang, саксофониста Hamiet Bluiett, The World Saxophone Quartet. Има записи с Courtney Pine, хорна и с композитора Gunther Schuller, както и в забележителния запис на саксофониста Julius Hemphill’s, “Big Band”.

"The Burrage Ensemble" е първият бенд на Рони, който свири предимно в Ню Йорк през 1980-1983 г. и на джаз фестивали във Филаделфия, Пенсилвания, Сейнт Луис, Мисури, Бостън, Масачузетс и Вашингтон, окръг Колумбия. Другите членове са пианистът Kenny Kirkland, басистът Marcus Miller and саксофонистът Joe Ford. Други членове на ансамбъла са тромпетистът Rasul Siddik, саксофонистът Branford Marsalis, басистът Avery Sharpe, тромпетистите Wynton Marsalis and Wallace Roney.

От 1994 до 2002 г. Рони Бърaдж е инструктор по барабани и ударни инструменти в известната програма Jazzmobile, Inc. в Ню Йорк. От 1994 г. до 1996 г. той преподава като професор в Университета по изкуствата във Филаделфия, Пенсилвания, а от 1992 г. до 2000 г. е заместник-преподавател в Училището по джаз към New School в Ню Йорк. Той е продуцент и артистичен директор на Blue Noise Studio във Фредерик, Мериленд. В Държавния университет на Пенсилвания в Държавния колеж, Пенсилвания, преподава "Хип-хоп музика и култура" за катедрите по африкански и афроамерикански изследвания, интегративни изкуства и английски език. Понастоящем професор Бърaдж преподава "История на джаза" и "Музика на световните култури" в колежа SUNY Old Westbury.

Пианистът, който ще седне на стола на Маккой Тайнър, Антонио Фараò

Музикалната чувствителност на Фарао и забележителният му талант за мелодична импровизация му печелят репутацията на един от най-уважаваните пианисти на международната сцена. Стилът на Faraò е уникален: безупречна техническа компетентност, необуздана креативност, вълнуваща жизненост и забележителни ритмични способности.

На 6-годишна възраст започва да свири на вибрафон, след това на барабани. Записва се на уроци по пиано при Адриано Джустина и Рикардо Рисалити и се дипломира се в музикалната академия „Джузепе Верди“.

През 1991 г. в театър „Чак“ в Милано получава наградата за конкурса “ Jazz four Roses“. През 1998 г. печели изключително престижния конкурс за джаз пиано „Martial Solal“ в Париж, който се провежда само веднъж на десет години, с ограниченото участие на международни таланти от високо ниво.

Антонио Фараò е работил с много големи джаз музиканти. Записва 4 албума с лейбъла „Cam Record“, включително „Far out“ в квартет с Боб Бърг и в трио албумите „Encore“, „Takes on Pasolini“ и „Woman’s Perfume“.

Антонио Фараò е поканен да участва в концерта на Unesco All Star Global на 30 април 2015 г. в Париж и в Санкт Петербург през 2018 г., организиран по повод на Международния ден на джаза, заедно с Хърби Хенкок, Уейн Шортър, Маркъс Милър, Ал Джаро, Кърт Елинг, Бранфорд Марсалис, Тери Лайн Карингтън… и много други.

През 2019 г. в Париж Фараò получава наградата ACEG за най-добър пианист от членовете на SACEM (Френското дружество на композиторите и музикалните издатели).