Глиги пред OFFNews: Руската армия воюва върху трупове, украинската - по кодекса на честта

Българският доброволец на фронта в Украйна Иван Калчев - Глиги даде първото си интервю за OFFNews само часове след завръщането си в България.

Глиги, който воюва в чуждестранния легион на украинската армия, е в отпуск за 10 дни, след което отново се завръща на фронта.

Благодарни сме му, че избра OFFNews да бъде първата медия, пред която да разкаже какво е преживял, как изглежда войната от най-предната линия на фронта, какъв е звукът на различните ракети и снаряди, какви са и какво правят войниците от Чуждестранния легион.

Руската армия воюва по начина от Втората световна война. Артилерията унищожава всичко и после минава върху труповете и разрушенията. Украинската армия воюва по кодекса на честта. Ние никога не бомбардираме спалните помещения, макар че много добре знаем координатите им. Още в първите дни минахме обучение за етиката по време на война и всички я спазваме, разказа той.

Когато слязох от рейса във Варна още на петата минута ми се прииска да се връщам обратно. Купих си вестник и прочетох заглавие, че приемането на Украйна в ЕС щяло да се затрудни заради разрухата там. Погледнах вестника пак - пише разруха. Погледнах автогарата във Варна и си мисля - има някаква сериозна грешка. Разруха има тук в България. В Украйна има разрушения. И веднага ги оправят. А тук вече 30 години е разруха.

Линк към видеото, за четящите през Instant articles 

И не забравяйте да се абонирате за You Tube канала на OFFNews.

Пълният текст на интервюто:

Иван Калчев, по-известен като Глиги, се върна от Украйна, където воюва за украинската кауза. От колко време си в България?

- От по-малко от 24 часа. Пристигнах с автобус от Одеса на автогара Варна. И още на петата минута се чудех защо съм пристигнал. Купих си люмимия ми седмичник, отворих го и там видях една статия, в която пише, че приемането на Украйна в Европейския съюз юало да се затрудни заради разрухата в тази държава. Погледнах пак вестника -пише разруха. Погледнах пак автогара Варна. Има някаква сериозна грешка в тази статия. Разруха има тук в България. А там в Украйна има разрушения. И те ги оправят много бързо, а нашата разруха си стои от 30 години и продължава да е все по-тежка.

- За колко време ще останеш в България?

- За 10 дни ми е разписана отпуската. Може би ще си тръгна по-рано.

- Ти единственият българин ли си, който воюва в Украйна или има и други?

- Предпочитам да не отговарям на никакви въпроси, на които отговорът е число, местоположение или име. Най-малкото, защото те представляват военна тайна. Аз съм украински военослужещ и не би трябвало такава информация да споделям.

- Как минава един обичаен твой ден на фронта?

- Обичайни дни там няма. Всеки ден там е различен. Като цяло войната е 99,99% чакане и живот в тежки условия. И само в някакви много кратки минути възникват животозастрашаващи ситуации и умират хора. Всеки ден е различен, всеки ден правиуш различни неща. Винаги има тежка физическа работа, винаги трябва да се нагаждаш към условията на средата. Основно трябва да останем живи и да изпълним поставените задачи.

- Има ли загинали от твоите другари?

- Има. От нашето подразделение са четирима. При един минометен обстрел загинаха един холандец и един германец. След това при артилерийски обстрел един австралиец. Последно един французин, когато аз участвах в евакуирането на ранени. По това време бях при медиците в базата, Получихме сигнал, че трябва да евакуираме трима ранени. Качихме се в линейката - аз, украинският шофьор и двама медици, които не говорят украински. По пътя докато стигнем до мястото ние самите попаднахме под обстрел. Шофьорът трябваше да кара много бързо напред-назад по едни черни пътища, за да избяга от падащи снаряди. Стигнахме до уговореното място, натоварихме двама ранени, които бяха в полусъзнание. С единия се бяхме видели предишния ден. Той ме разпозна и ми се усмихна, докато го качвахме с носилката в колата. Оттам с пълна газ пак по черните пътища към полевата болница. Оставихме ги в полевата болница. Лекарите се чудеха дали са живи, даже казаха - защо ни го водите този, той вече е умрял. Обаче едната жена-медик каза - не, жив е, жив е, проверете. Прибраха го и познаха да се грижат за него. Ние се върнахме да спасяваме третия ранен, но когато влязохме в обхват на радиостанцията, разбрахме, че вече няма смисъл да се бърза.