Европейските пари за наука и образование ще се управляват добре и след кабинета "Борисов" 2

Заместник-министърът на образованието в кабинета "Борисов" 2 Красимир Киряков има две магистърски степени – по българска филология в СУ „Св. Климент Охридски” и по маркетинг от УНСС. Бил е председател на УС на Българската асоциация на консултантите по европейски проекти в периода 2008-2012 г. Той е старши консултант към водещи международни организации като Световната банка, Международната банка за възстановяване и развитие, Агенцията за международно развитие на САЩ и Организацията по земеделие и прехрана към ООН. Работил е с правителствени институции на Русия, Украйна, Сърбия, Турция и Република Хърватия.

Г-н Киряков, какво ще се случи с управлението на оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж" след оставката на кабинета "Борисов" 2? Сега тя се управлява от МОН, ще може ли това управление да продължи адекватно и при пълна смяна на екипа, който я администрира?

Оперативната програма ще продължи да се управлява добре, защото екипът доказа, че може да работи и да наваксва изоставането. Преди това повече от една година беше забавена процедурата по акредитация на дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми“ като Управляващ орган на оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж". Основните забавяния идваха от недостатъчно добрата организация на управлението. Сега тя е добре структурирана и показва резултати. Направихме работещ консултативен съвет по наука, който помага при възникване на казуси и проблеми по оперативната програма.

Целта на оперативните програми е постигане на устойчивост. Ще имат ли такава проектите, които се финансират по управляваната от МОН "Наука и образование за интелигентен растеж"? Те ще продължат ли да се изпълняват и след 2020 г., когато няма да има такова европейско финансиране?

В момента никой не може да каже какво точно ще се случи след 2020 г. Определено начинът на финансиране ще се промени, програмите също ще са различни като модел и методика. При всички положения няма да можем да разчитаме на такива големи оперативни програми, каквито България управлява в момента.

През настоящия програмен период Министерството на образованието и науката се включва за първи път със собствена оперативна програма. Други министерства са имали такива и в предишния програмен период. Пред нас стоят по-големи отговорност и предизвикателства, защото с един сравнително ограничен ресурс трябва да постигнем добри резултати – такива, каквито други министерства са постигнали след надграждането на няколко оперативни програми.

За първи път за наука и за образование се дава толкова съществен ресурс по европейска линия и Вие сте права, че основният въпрос, който стои пред едно отговорно управление на фондовете е как да се постигне устойчивост на проектите. Ако дам пример с ос 1, където ще се правят много съществени инвестиции в научна инфраструктура – изграждане на центрове за върхови постижения, центрове за компетентност, в момента наистина основната задача пред нас е да помислим как тези центрове ще продължат да съществуват и да бъдат устойчиви и след като приключи помощта по линия на европейските програми. Този въпрос се разглежда много сериозно както на ниво МОН, така и на ниво Централно координационно звено. Вече сме започнали дискусии с колегите, за да можем да имаме идея как да се постигне устойчивостта.

Искам да обърна внимание, че концепцията за центровете е те да са насочени към практиката, към икономиката, научните продукти трябва да имат приложение. Това е много хубаво и много необходимо, но регламентите на ЕК по отношение на държавната помощ налагат едно ограничение – само 20% от научната инфраструктура, която се изгради, да се използва за стопанска дейност. Много е важно да намерим решение на това противоречие. Смятам, че ще го постигнем. На този етап е важно да се напишат добри проектни предложения, да се изградят сериозни центрове и след като те започнат да работят, малко по малко ще се разработва и програма за устойчивост. Но, така или иначе, част от оценката на проектните предложения е тяхната визия за устойчивост.

Питам Ви за устойчивостта, защото битува мнението, че доста от проектите са просто средство за лесно усвояване на пари, а реализацията им няма особено значим ефект. По "Наука и образование" се дават 1.370 милиарда лева европейско и държавно финансиране. Бихте ли опровергали с конкретни примери подозрението, че те може да бъдат прахосани?

Такива обвинения исторически са били отправяни към всички оперативни програми. Това мислене е много опростенческо. Изградените неща благодарение на оперативните програми могат да се видят съвсем реално. При нас тепърва ще има резултати.

Трябва да разграничим трите оси на програмата. По първата ще има центрове за компетентност и за върхови постижения, както и научна инфраструктура, които ще произвеждат научен продукт.

Операциите по ос №2 и ос №3 са системни, свързани с предучилищното, основното и висшето образование. Там идеята е да се създадат успешни модели, които да покажат резултат. Те не могат да бъдат устойчиви, защото това са целеви грантове, които се дават за определена дейност. Моделите, които покажат добри резултати, могат да бъдат продължени с финансиране по международни програми или от държавния бюджет.

Така или иначе, добрата новина за всички е, че образованието и науката се идентифицираха като приоритет и това беше изразено и от министъра на финансите, и от министъра на образованието и науката, така че оттук нататък трябва да се акцентира върху това и всички участници в системата да допринасят образованието и науката да останат приоритет, като това бъде подплатено с реални действия.

Искахте примери. Успешен проект е „Студентски практики“ - студентите винаги ще имат нужда да практикуват професията, която изучават, още докато учат. Програмите за професионалното образование, което също е приоритет, също имат смисъл - независимо дали се финансират с европейски средства или от бюджета. Интересна е и програмата „Твоят час“, която създава извънкласни занимания за децата. Тя ще ни помогне да преодолеем един голям проблем на основното ни образование - че училището не е интересно за децата. Ще ни помогне да вземем мерки за повишаване на посещаемостта и за намаляване процента на отпадащите деца. По "Твоят час" ще има най-разнообразни форми на извънкласна дейност, които не са били реализирани досега заради липсата на финансиране - кръжоци, музикални занимания, спорт.

Първата ос - за наука - е свързана със сериозни инвестиции в научна инфраструктура и центрове за компетентност и за върхови постижения. Все добри неща. В същото време, под прозорците Ви протестират учени, защото не са доволни от условията, при които работят. Казват: "Правим висока наука и получаваме мизерни пари". Къде се къса връзката?

Не отричам основанията на хората, свързани с наука в България, които в момента излизат на протест, но оперативната програма не е социална. Тя цели създаването на модели, които да издърпват след себе си по-голяма маса от учени. Средствата, с които ос 1 разполага са съществени, но все пак са ограничени. Във всяка дейност, свързана с икономическо развитие и подпомагане на сектори, това е подходът на донорските организации. Никога няма грантови схеми, донорски програми, оперативни програми, които да решат 100% от нуждите от финансиране на определен сектор. Идеята е да се създават модели, да се подпомагат най-добрите и след това те да привличат другите. Това е нашата цел. Хубавото е, че доста от институтите на БАН ще участват в тези консорциуми, така че най-изявените млади учени ще имат възможност за допълнително възнаграждение, като участват в тези центрове.

Говорихме за устойчивост на проектите по програмата, а една от основните ù цели е приобщаващо образование. В този контекст не мога да не Ви попитам за ромските стипендии. Вярно, там финансирането е от Ромския образователен фонд, не по оперативната програма и все пак носи ли устойчивост програма, по която се дават стипендии на ромски деца с успех 3.50? Тези пари ще мотивират ли ромските деца да останат и да завършат училище?

Може би трябва да обвържем този въпрос с един по-общ дебат. Дали да се дават стипендии, примерно на студенти, на всички, или стипендиите да бъдат насочени към студенти, показали успех и резултати. Тенденцията е да се набляга на качеството, а не на масовизацията.

В случая с ромските деца трябва да се има предвид, че процентът на успешно посещаващите училище и представящите се добре ромски деца все още е много малък. Така че всякакви подходи и стимули, които могат да задържат нивото на добрите ученици в училище и да го повишат според мен са полезни.

Сред целите е и качествено училищно образование и връзка между него и пазара на труда. Бихте ли дали пример за успешни програми по отношение на общообразователните, а не толкова на професионалните, училища? Програми, които посрещат и нуждите на учениците, и на учителите им?

"Твоят час" е програма за всички училища. Има също и програми, свързани с повишаване квалификацията на учителите.

В образованието заплащането не е това, което ни се иска, но и нивото, квалификацията също трябва да се повишава. Тези процеси са взаимосвързани. Правилното е да се иска повишаване на възнаграждението, но, от друга страна, ползвателите на тази услуга - децата, родителите, да искат повишаване на качеството. Стремим се да повлияем на цялата система, това са системни проекти.

Кои са най-големите плюсове и най-големите минуси на оперативната програма?

За съжаление още не сме на етап оценка на резултати. Имаше забавяния, с които новият екип на МОН успя да се справи. В момента сме на етап подем и акумулиране на програмно време. Резултатите ще дойдат по-късно. За мен е важно, че се е отделила една целева оперативна програма и министерството я управлява. А ако се върнем исторически назад, много, много отдавна не са правени инвестиции в науката за модерно оборудване, лаборатории, човешки капацитет - млади учени.

Една от трите основни цели на оперативната програма е увеличаване процента на завършилите висше образование на възраст между 30 и 34 г. Смятате ли, че масовизация на висшето образование е правилна цел?

Програмите не са насочени към увеличаване масовизация, а по-скоро към учене през целия живот. "Учене през целия живот" е много хубава програма. Тя решава много важни социални и икономически проблеми. Когато хората и на 40, и на 50 могат да придобият нова квалификация и да си намерят по-добра работа с по-добър доход, това е добро, добра политика.

А проблемите на университетите касаят всички и са резултат от демографската криза. Тя не може да се реши само с усилията на едно министерство. Трябва комплексен подход. Като членове на ЕС, границите ни са открити и движението на хората не се ограничава. Не можем да спираме желаещите млади хора да учат извън България. Можем да ги задържим чрез увеличаване качеството на тяхното образование и стойността на дипломите, които получават. Трябва да се ограничава "нарояването" на частни висши училища, което е сериозна тенденция през последните 15-20 години.

Всъщност и държавните като че ли са много, не мислите ли? Имаме 51 висши училища...

Имах предвид, че увеличението на бройката през последните години е дошло от акредитирането на частни. Това няма значение, акцентът е върху качеството и реализацията. Има добри и държавни, и частни университети.

Това, което искаме да променим, е да се намали броят на висшистите, които не могат да си намерят работа по специалността, след като завършат. В момента процентът е много голям - между 30 и 40%.

Друга основна цел на оперативната програма е намаляване броя на преждевременно напусналите училище под 11%. Как ще постигнете това и тези 11% достатъчно амбициозна цел ли са?

Аз не съм участвал при обсъждането на конкретните индикатори на програмата. Предполагам, че авторите й са стъпили на някаква статистика, която ги е довело до тези проценти. Не мога да коментирам дали 11% е много или малко, но тук се цели решаването на сериозен, комплексен проблем.

Говорихме вече по този въпрос - училището трябва да е интересно, качеството на образователния продукт трябва да е по-високо. От друга страна, има и социални аспекти. Много деца не посещават училище, защото родителите не са достатъчно активни, за да ги мотивират, да се грижат, да следят дали наистина посещават училище.

В тези системи не може да има едностранно решение, само от МОН. Това е проблем и на родителите, и на социалното министерство, и на ангажираните с пазара на труда. Това пак е пример, че всички мерки на програмата са насочени към важни проблеми.

Когато приключат тези операции и мерки - знаете, че Комисията има много строга процедура по оценка на резултатите, те ще бъдат оценени и анализирани и това, което е постигнало целите и задачите си, след 2020 г. би трябвало да продължи.

С оглед допуснатото забавяне в работата, как оценявате скоростта, с която се изпълняват проектите по трите оси?

Най-важното е да успеем да повишим динамиката на договаряне на плащане на средства, защото оперативните програми трябва да постигат определени цели и задачи, но, от друга страна, ние винаги трябва да следим бюджета. Знаете, че ако бюджетът от определена година не се използва през следващите три години, се деоблигира. Затова голямо предизвикателство пред нас е да увеличим процента на платени средства, за да има един ритъм и да не изпускаме средства заради пропуснати срокове. Имаме още много какво да наваксваме. Това е проблем за повечето оперативни програми. Те са 5-годишни и първите две години се водят горе-долу начало. След 4-ата, 5-ата година се виждат конкретните резултати.

Какви са данните за усвояемостта в момента?

В момента сме на последно място, но сега имаме авансови плащания, имаме реално тръгнали големи програми. Има една важна специфика - когато финансирането по оперативна програма е свързано със самоучастие или теглене на кредит, има много голям процент договорени проекти, които обаче не се изпълняват поради липсата на това съфинансиране. Да кажем, в "Конкурентоспособност" или Програмата за развитие на селските райони 50% от ресурса идва от програмата и 50% е кредит. Исторически 20% от договорените проекти не се изпълняваха и минаваха в следващ кръг на одобрение. Докато при нас е 100% грант и това дава предимство, защото когато договорим някаква дейност, тя ще се изпълни 100%. Това ще се отрази на динамиката на използване на средствата по-нататък.

Една от задачите на оперативните програми е изпълнение на целите на стратегия "Европа 2020". Две от петте цели - научните изследвания и иновации и образование, са в рамките на "Наука и образование за интелигентен растеж". Припокриват ли се стратегията и оперативната програма?

Това е една от целите на всички оперативни програми - да има взаимодействие между програмите и то се получава на много места. Например сега има една нова операция, свързана с подпомагане на образованието в отдалечени селски райони. Прави се с Програмата за развитие на селските райони, с други министерства. Там водещи ще бъдат местните инициативни групи и малките общини, които ще кандидатстват. Така че това взаимодействие го има. От друга страна, научната ни стратегия е изцяло координирана с ИСИС и това, което колегите ни в Министерството на икономиката правят по отношение на иновациите чрез "Конкурентоспособност".