"Европа не може да спре Южен поток, друг е въпросът, ако се намеси Америка"

Проф. Тасев, как ще коментирате решението на премиера Пламен Орешарски да спре проекта „Южен поток“?

Това е политическа декларация, която не се явява окончателно решение на този етап. За да се превърне в някакъв юридически документ, трябва да стане решение на Министерския съвет. Към настоящия момент такова решение още не е прието. Яз бих казал, че към сегашния момент подобно изявление на Орешарски е политически акт, а чак след това административен. Орешарски фактически не спира „Южен поток“, защото все още няма действително строителство. Има подписани някакви договори и се извършва дейност, която предшества фактическото строителство. Но в тези договори има някакви графици, някакви срокове. Затова изявлението на Орешарски, в случай че след него последва акт на МС, въвежда статута на форсмажор, което означава, че всякаква дейност по проекта се замразява. Това води след себе си невъзможността другата страна да предявява съдебни искове.

Може ли Европейската комисия или премиерът да забрани изпълнението на проекта, където участват освен руски и много други големи европейски компании?

Европейската комисия не може и няма как да спре развитието на този проект, защото остават две фази. Първата фаза е строителството. Строителството може да го извърши всеки на свой страх и риск. После идва следващият етап – експлоатацията. При експлоатацията вече действа европейското законодателство. Ако една държава членка на ЕС иска да остане такава и ако не желае да бъде съсипан икономически проектът, трябва да спазва директивата. Регулаторът няма да им даде разрешение, ако не е спазена директивата, а ако даде разрешение, следва финансова санкция, която съсипва проекта. Само тези два факта са достатъчни, за да кажем, че в европейския контекст няма никакви пречки този газопровод да се състои.

Друг е въпросът, че се намеси Чичо Сам и там се действа по нещо, което не противоречи на европейската практика и няма нищо общо нито с европейската директива, нито с европейските правила. Просто има едно общо решение на Америка и Европа да въведат санкции по отношение на Русия и тогава се прилага този елементарен, но безотказен инструмент „черният списък“. Посланичката на САЩ каза ясно и категорично, че всеки, който желае да не влиза в „черния списък“, не трябва да общува с Тимченко, да бъде негов подизпълнител. Тогава питам коя българска фирма оттук нататък ще бъде в контакт с Тимченко и неговите структури до момента, докато не отпадне това ограничение. Пак повтарям, това не противоречи на нито една директива, това е геополитическо решение, което е много елементарно и много силно ефективно действащо. Така че докато не отпадне „черният списък“, проектът виси във въздуха. Затова трябва да се реши проблемът Европа, Америка, Украйна с Русия. Докато не се реши, само ще си говорим.

Свързано ли е това решение с намерението на Европейската комисия да наложи санкции на България заради проекта „Южен поток“?

Не. Има два прочита – европейски и геополитически. Европейският прочит означава нещо просто. Ние искаме или не искаме, и руската страна иска или не иска, като наш съдружник, трябва да се подчини на изискванията на Третия пакет. Първото нещо е лицензионна дейност. По силата на директива 73 от 2009 г. държавният регулатор ДКЕВР няма правомощия да издаде лиценз за упражняване на дейност, ако съоръжението не отговаря на изискванията на Третия енергиен пакет. Приемаме по-лошия вариант – че имаме един свръхавантюристичен регулатор, стоят там едни безотговорни хора или хора, които се подчиняват на нечия воля, и те вземат решение да издадат този лиценз. Следва жесток финансов удар. ЕК провежда наказателна прцедура, чието финансово изражение е 10% от брутния приход на дружеството. Ще трябва да се платят напълно реално пари и това не е еднократен акт. Въвежда се дневна норма на заплащане, докато не се отстрани проблемът. Следващата стъпка, ако не се подчиним, е да напуснем доброволно ЕС. Това означава, че европейските чиновници ще дойдат в България, ще видят каква хубава държава сме, каква хубава храна има тука, какви добродушни хора сме и колко добросъвестно сме си изпълнини задълженията, след което ще напишат един протокол, че всичко е OK, но това няма да помогне, защото отиваме във втория по-сериозен раздел – геополитиката.

На геополитическата карта ние сме една много малка точка. ЕК преди месец излезе с резолюция за спиране на „Южен поток“, но нищо не последва от наша страна. Но когато дойдоха тримата американски сенатори, единият от които е много силна политическа фигура, но характерна с това, че влиза в категорията „ястреби“, веднага последва реакция на премиера Орешарски. Тука вече се намеси геополитиката и вече инструментите са много по-различни, много по-болезнени и действат моментално. Докато не се решат проблемите в Украйна, така или иначе само ще си говорим за „Южен поток“. В момента, в който се намеси геополитиката, вече няма нито икономика, нито национален интерес, няма нищо. Някой по-могъщ ти казва какво да правиш – това е нашата ситуация. В момента нашата геополитическа цена е близка до нулата, поради което искаме или не, Орешарски не е възможно да направи друг ход.

Какво губи България от спирането на "Южен поток"?

Орешарски като опитен управленец въвежда статут на форсмажор при изпълнение на договора. При това положение няма риск. Защото отношенията не са Орешарски – Медведев, а са между смесеното дружество с участие на 50% на България и 50% на „Газпром“ с дружеството „Стройтрансгаз“. Това са чисто търговски взаимоотношения и можеха да ни съдят, ако не беше това изявление на Орешарски, което сега трябва да се бетонира с решение на МС. Това е печелене на време, нищо повече.

Какъв трябва да е пътят на страната ни оттук насетне по отношение на проекта? Трябва ли да продължи работата по "Южен поток"?

Нищо не трябва да се случва. В момента, в който излезе решението на МС и последващо положително становище на ЕК, от това пак не следва нищо, защото се намеси геополитиката. Той и енергийният еврокомисар Гюнтер Йотингер е казал, че докато не се реши проблемът с Украйна, „Южен поток“ няма да го има. Това е косвеното доказателство. Нещата вече са извън търговския закон, извън дипломатическите отношения, те са свързани с битката на титаните. Докато те не се разберат, нищо няма да се случи. Аз съм правил анализи и трябва да призная, колкото и да ми е болно, че докато не се реши проблемът в Украйна, нищо няма да помогне.

А трябва ли да продължи работата по "Южен поток", ако приемем, че ситуацията в Украйна се нормализира? Кое ще е по-добре за България – работата по проекта да продължи или той да остане замразен?

Проектът „Южен поток“ възникна, точно защото Украйна е нестабилният елемент в транзитната система. Русия транзитираше до неотдавна 150 млрд., а от миналата година 169 млрд. кубични метра газ. От тях 150 са разделени по старите газопроводи – 120 млрд. Украйна, 30 – Беларус. Останалите 19 млрд. са вече в първата линия на Северен поток. Ако се случи нещо, подобно на кризата през 2009 г., Европа е поставена пред риск за транзита. Затова Русия отдавна иска да създаде този газопровод като байпас. Обаче този газопровод ликвидира политическия риск от политическа нестабилност в Украйна.

Ако Украйна се стабилизира, икономическата целесъобразност показва, че един газопровод, т.е. модернизацията на съществуващия газопровод, е по-евтиният вариант, отколкото новото строителство, защото Южният газопровод е скъп. И дори още в началото като беше замислен и всички крещяха, че това е руски газов империализъм, аз казах, че Русия неслучайно харчи толкова пари, защото Европа е най-големият и най-платежоспособният клиент.

Досега нито една европейска държава не е длъжник на „Газпром“ за нито един цент. Друг е проблемът с Украйна – тя не е част от веригата и затова възникнаха проблемите. Така че ако има стабилност в Украйна и ако има преговори да се закупи от „Шеврон“ или който и да е тази тръба, икономически по-целесъобразният вариант е стабилизация на транзита през Украйна и естествено вече игнорираме политическия риск. Ако това продължи дълго време, от геополитическа гледна точка, ние ще имаме един рисков газопровод през Украйна и спрян „Южен поток“, който може би няма да се състои, както виждам.

Най-добрият вариант е да се разберат с Путин и да съществува и едното, и другото, защото така или иначе Европа ще има нужда от тръби. Това динамизира пазара. Америка мисли да излезе на пазара и от 2015 г. да започне да изнася шистов газ. Но цените изобщо няма да са като тези в САЩ. Те ще потискат цените на газа, доставен от тръби, но не много, така че тръбите от Русия имат своята стойност.

Да разбирам ли от думите ви, че според вас положението в Украйна никога няма да се нормализира?

Имам предвид, че в дългосрочен план ситуацията там ще бъде нестабилна. В много дългосрочен план. Освен ако и там се намеси Чичо Сам. Ако се изкупи газотранспортната система на Украйна, тогава ще има съществена промяна, разбира се, в политически план, и не в полза на „Южен поток“, защото тогава тя ще остане основният транспортен коридор, тогава вече гарантиран и политически в дадения случай и няма да има сила, която да попречи да се транзитира.

Очевидно ще бъдат инвестирани средства. Но като се има предвид, че сумата от максималните капацитети на „Южен поток“, потокът през Украйна, плюс потокът през Беларус, Северният поток общо взето максималният капацитет е около 230 – 240 млрд. кубически метра на годишна база, което при най-благоприятно развитие на газовия пазар в Европа надхвърля 33,3%, т.е. влиза се в противоречие с антимонополното законодателство. Така че пускането на „Южен поток“ автоматично означава сваляне на количества от Украйна.

Така ако я купи Чичо Сам, той ще настоява „Южен поток“ да не се състои. Тука вече става по-сериозно, поради което може дълго време този „черен списък“ да се държи. Куба е в изолация вече толкова години. Иран вече поддаде, защото икономическите санкции са много тежко нещо. Така че напълно е възможно този срок да се продължи практически до границата на икономическата нецелесъобразност на продължаването на проекта. Един такъв сценарий също е възможен и не трябва да го пренебрегваме.