Евгени Дайнов за Тръмп, rock n roll-a, свободата и новата си книга
Професоре, оказва се, че ти май си единствения човек, който е писал книга за музикалните контракултурни публики в България ("Забавленията на другата половина. Рокът и съвременната културна ситуация". София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1991 - Б.А.). Сега излиза твоя нова книга - "Духът на времето: Как стигнахме от Love Me Do до Доналд Тръмп". Понеже Розак обяснява контракултурата като "субкултура, в която група от индивиди, които не споделят официално наложената обществена култура, отричайки я, желаят да я променят", а Хедридж нарича субкултурата „подверсия на реалността“, ми е любопитно как ти дойде идеята да разкажеш историята на последните десетилетия през призмата на контракултурната музикална сцена?
Всъщност моят разказ е малко по-широк - през rock n roll-а и съпътстващите го култури, които не са само контракултури... Виж, цялата работа тръгна от шока 2016 година, Брекзит и Тръмп. Двете нации, двата народа, които, чрез музиката, която родиха и развиха създадоха света, в който живеем малко по-свободно и по-цветно и които никога не са се подавали на политически идиотизми, паднаха една след друга. Това беше много тежко сътресение. Аз съм малко хегелианец. И усетих много тежко сътресение в духа на времето. И реших да видя след това...а и прочетох страшно много статии по световните медии - какво стана. Тогава видях, че всичките търсят кучето не там, където всъщност е заровено.
И си създадох следната методологическа конструкция в главата си. Историята се прави от хора. Съвкупността на човешките действия дава някакъв резултат. Защо хората правят някои неща, а не други неща? Хората действат на основата на представите и идеите, които имат за света и своето място в него. Представите и идеите са първични.
"Светът като воля и представа" по шопенхауеровски ли?
По хегелиански. По платоновски не, по-скоро по хегелиански. Духът е първичен, идеята е първична, това, което виждаме около нас като някакви действия, общества и конструкции са вторични, продукт на идеите.
За да видя какво се случи, аз не трябва да гледам събития, да чета за икономики и за проценти и фючърси, а да видя какво е в главите на хората, което е довело до 2016-а.
И така стигна до контракултурата, проследявайки процеса през призмата на контракултурните музикални течения?
Във всяка епоха си е имало привилегирована арена, на която идеите се виждат най-ясно. Те там избликват, казано по хегелиански там манифестират. Там духът манифестира себе си. При класическите гърци това са визуалните изкуства и философиите. При римляните това е право и мислене за държавата. При ренесанса - визуални изкуства, XIX век - философи, литератори и композитори.
Аз започнах да връщам филма и да изследвам защо се получи така през 2016 година и видях, че идеите, които ми трябваха, за да разбера защо хората правеха някои неща се оказаха най-ярко изразени в рок музиката. Като започнеш от най-ранния - Чък Бери, Елвис Пресли, минаваме през хипи културата, арт рок, прогресив рок, пънк, ню уейв, хеви метъл... И стигаме до 2010 година, когато rock n roll-ът умря. Всъщност цялата книга е една диалектика - какво се случва в rock n roll-а, покрива цяла Америка, Англия, Източна и Западна Европа и Русия. В Русия има по-малко rock n roll, но повече етапи...
За малко ще те прекъсна, но според мен в Русия сякаш протестния rock n roll е много по-брутален, отколкото е в някои западни държави да речем. Първо защото има предпоставки да е много по-брутален - огромни и силни "дразнители". Виж един Юрий Шевчук - той прави Путин на пух и прах.
В Русия rock n roll-a се появи в средата на 80-те години по време на перестройката. Преди това, с някои малки изключения е пустиня...
"Машина времени", "Земляне", някакви подобни полуестрадни рок групи...
Там идеите, духът на времето в Русия се манифестира чрез онези, огромните поети.
Да, големите рецитали на поети като Евтушенко...
Стадионните поети.
Знаеш ли, понеже и аз се занимавам с контракултурата, немалко четох, включително и твоята книга по темата "Забавленията на другата половина. Рокът и съвременната културна ситуация", която не знам защо не преиздадеш, защото тя е много ценна за всички, които ще се изкушават да изследват материята. Ти си хипи, аз съм пънкар. Представители сме на две различни идейни контракултурни течения. Ти говориш за пънковете като за хора, които са приели формата на колаж, на пародия на самите себе си. Така аз се замислих защо пънковете в 80-те носеха фланелки със сърп, чук, с Ленин, с Горбачов. И, воден от твоята теза стигнах до извода, че това е грозното, което заслужава колаж и пънковете превръщат себе си именно в този колаж. Но да се върнем на твоята теза за кончината на рока около 2010. Аз мисля, че той умря по-рано - около 1995 година. Защото до 1995 контракултурната сцена бе оглавяване от говорители на контракултурните публики, а по-късно контракултурната сцена са превърна в място, на което новите групи бяха продукт, задоволяващ търсенията на публиките. И така контракултурната сцена се превърна в нещо като нова поп сцена...
Усилието на индустрията да подчини rock n roll-a и присъдружните му култури периодично успява. Имаш първо укротяване и напъхване в клетката на забавната музика в началото на 60-те години -между влизането на Елвис в армията и появата на Битълс през 1962 година има едно затишие. Чък Бери е в затвора, Джери Ли Луис е в затвора, а индустрията е кастрирала сцената.
А междувременно у нас властта лансира "естрадната" музика...
Тук е много интересно как на запад индустрията периодически задушава рока, а в източна Европа това го прави политиката. В България има поредица от документи на ЦК на БКП в които се казва - "Другари, ще противодействаме на тия западни влияния като създадем за нашата младеж подобна, но наша си музика"
Така се ражда естрадната музика. Която не цялата е негодна - през 60-те години естрадната музика е на практика поп музиката в България. Дъното на тази инвитро зачената сцена в България, СССР и Източна Европа е 70-те години.
Съгласен съм. Веднага се сещам за една песен "Бяла тишина" на Щурците и Георги Минчев - тя уж е естрадна, но за мен е една от най-великите български песни изобщо (и да отдадем почит на композитора, Борис Карадимчев).
Така е. И докато тук през 70-те години властта успява да задуши с политически методи, на Запад се появява пънка, има фрагментиране, но индустрията не успява да задуши контракултурата. 90-те години има ново освобождаване на музиката. И някъде около 2010 индустрията поне засега окончателно сложи нашата музика в златна клетка, където тя служи за забавление, а не за освобождение на духа. Ние с теб сме свикнали, че тази музика освобождава духа.
Добре, но като говорим за свобода на духа, да се опитаме да изтълкуваме появата на явления като Брекзит и като Тръмп през друга гледна точка - прекалената политкоректност. Не е ли именно появата на тези явления ответна реакция на тази политкоректност. Сякаш вече има теми, по които не можем да говорим, защото можем да кажем някоя дума накриво и да стане голям проблем. Не ни ли доведе и това до някаква ответна реакция. Какъвто например е сега случая с COVID - през март за трима болни затворихме държавата, сега има по 4000 на ден и сигурно половината население смята, че COVID не съществува... Не е ли обратна реакция появата на Тръмп, на Орбан дори.
И това, колкото и да е странно - все пак новата ми книга е 545 страници - съм успял да отчета и анализирам. И тук политкоректността е върхът на айсберга. Основният пакет гибелни екстремистки идеи, които провокираха успешна контраатака на десните популисти тръгна от крайнолявото, от третата вълна феминистки в Америка и се казва "политика на идентичности". От тази политика на идентичности едно от производните беше политкоректността, но онзи екстремен подход към човека, който левите разработиха в университетските си парникови среди, откъснати от реалността бяха посрещнати с "интерес" от крайнодесните популисти така, както питон гледа зайче. И си казаха - "я, тия пичове какви интересни идеи са измислили, които ние грабваме на секундата". После обърнаха знаменателя наобратно и хоп - Брекзит, Орбан, Тръмп...
Тоест - левите подскочиха от храстчето и десните казаха - "ела, че ми трябваш, ам"...
В контекста на музиката - почти като реакцията на пънковете към хипитата - Джони Ротън дефинира себе си, ходейки с тениска, на която пише - " I Hate Pink Floyd"...
Професоре, ако приемем, че сега се намираме в епохата на... аз я наричам "кастинговата" контракултура. Следиш ли днес българския ъндърграунд. Него го има, но се намира в изходна позиция - в мазетата.
1987 година аз направих една от тогавашните "мазетни" ъндърграунд групи - "Ексграунд" се казваше. С Иво Попов, с който и днес сме в една група и с Румен Джаза. Виждам, усещам и чувам, че има ъндърграунд. Донякъде и аз продължавам да бъда такъв - макар че ние сме вече по-улегнали ъндърграунд типове. Виж сега...Според мен върви процес по едно обръщане на духа - встрани от тези крайности - и леви, и десни, които фундаментализират човека, свеждайки го до член на група, а не свободно същество. И левите идентичностни химери и десните популизми сведоха човека до част от кошера. Сега като че ли вече има едно желание на хората да излязат, да не бъдат част от кошер. Има надежда и тя се вижда в резултатите от изборите в Европа, а и сега в Америка. Зелени и либерали доминираха в Европейския парламент над десните. Да, изгрев на хоризонта има. Дали това ще доведе до възстановяване на rock n roll-a и контракултурата като основни носители на идеята за еманципация на човека или ще стане нещо друго не знам. Но ще цитирам собственото си парче "Буря" от последния албум на моята група - " На хоризонта прозира през утрото деня".
И аз имам надежда. Тя се роди докато лятото бях част от екипа на OFFNews, който отразяваше протестите. Според мен единственото хубаво, което се случи на тези протести бяха младите хора. Новите лица. Децата, които ти учиш в университета, а от скоро и аз, като твой колега - университетски преподавател. Тези деца не ги интересуват сякаш нашите глупости, те са далеч по-прагматични, докато ние все още се караме на база стари идеологеми...
Относно младите, аз преподавам доста отпреди теб, от март 1985. Бях на 27 когато започвах. Оттогава си подреждам винаги програмата така, че да имам първокурсници. Правя го, за да знам какво произвеждат семействата и училищната система. И то си има много интересни алгоритми. Ето например какво виждам сега - втора година подред тази, които идват от училищата са грамотни, интересно им е да четат... Дори четат книги. Предните 7-8 години идваха полуграмотни или откровено неграмотни и категорично отказваха да четат книги, защото си мислеха, че всичко е данни, които, като цъкнеш в смартфона вече знаеш всичко. Сегашните - децата от последните две години - излязоха от фасцинацията на мигновените данни. Те вече разбират, че тези данни трябва да бъдат подредени някъде - тоест да започнеш да мислиш. Много съм обнадежден от тези млади. А и ги виждах на протестите. Виждам, че при тях вече ги няма и тези идеи да участват в нещо, което определя обществото като кошер. Те не искат да са част от кошер. Това поколение ако започне да ражда музика, тя ще бъде много интересна музика. Познавам млади групи - интересни неща чувам. Музиката им е свежа. Няма самозатвореност в музиката им.
Кога ще бъде официалното представяне на книгата ти?
Тя е по книжарниците вече от около 20 дни. На 4 декември, петък, в клуб "Перото" от 18 часа правим представяне - ще бъда аз, редакторката ми Гергана Димитрова и Методи Методиев от Нов български университет. В момента водя епична обсада спрямо всички англоезични издателства да я издам и на английски. Тя е преведена на английски още лятото - аз я преведох и я пренасочих и към западната публика. Така, че, живот и здраве, догодина може да излезе и на английски.
И последно - знам, че се очаква албум на групата ти - "Магистри".
Албумът е готов. Оня ден го приключихме, мастериран е вече. Той е концептуален албум. Като му дойде времето ще говорим за него.
Да де, обаче знам, че записът е дело на Оги Кьосовски - барабаниста на "Контрол". Как така хипари се довериха на пънкар?
Ние работим с Оги още от първия ни албум, преди 10 години. А и за последните 10 години е улегнал...