Доброволното изпълнение е антикризисна мярка

Преди Народното събрание да излезе в отпуск, бяха приети на първо четене два проекта на закони, които да решат проблема с "вечния длъжник" и така нареченото "доброволно изпълнение". Каква е Вашата оценка за тези законодателни инициативи?

Излязоха данни на БНБ, според които има ръст от 14% при необслужваните заеми на бързите кредити в периода април-юни тази година. Това е периода, в който голяма част от бизнеса беше затворен, а много хора останаха без работа и доходи. Това е доказателство, че бяхме прави, когато настоявахме и фирмите за събиране на дългове да преустановят дейността или ограничат дейността си, така както беше наложено на банките и частните съдебни изпълнители, но уви така и не беше прието това предложение. От Асоциацията за защита на потребителите дадохме положителни становища и по двете изменения в Закона за задълженията и договорите, който предлага въвеждането на 10-годишната абсолютна давност за физическите лица и в Гражданския процесуален кодекс за създаване на нова процедура, уреждаща отношенията между кредитор и длъжник – доброволно изпълнение. Предвид обстоятелствата и последствията от коронавирусната пандемия, сега е още по-належащо приемането на тези закони. Това трябва да стане час по-скоро. Смятаме, че предложените промени са дългоочаквани от обществото. Най-сетне в България ще има законодателна рамка, уреждаща фалит и на физическите лица. По официални данни около 600 хиляди души ще могат да се възползват от 10-годишната давност. На практика на тези хора ще се даде втори шанс за живот, шанс за ново начало, на чисто. Няма да спра да напомням на всички, които са против предложените промени, че страната ни е единствената държава в ЕС, в чиeто законодателство не е дадена правна възможност - физическо лице да обяви фалит или това на практика да стане чрез давността. Освен това България е пред реалната угроза отново да влезе в поредната наказателна процедура от ЕК, защото все още не сме хармонизирали законодателството си в съответствие с приетата през 2019 г. европейска директива уреждаща именно частния фалит.

Какво ще се случи с кредиторите, които се опитват да си върнат парите, защото и те имат права?

За нас и кредиторите, и кредитополучателите имат права. Затова винаги е важен балансът, който през последните години все по-трудно се постига при приемането на закони, касаещи защитата и на двете страни. В предложените промени ясно е определено кой и при какви условия може да се възползва от тази възможност, която не бива да се възприема като всеобхватна. Така например тя не може да се прилага в случаите на изплащане на обезщетения при катастрофи.

Според критиците на 10-годишната давност, предложеният срок е твърде кратък и така ще бъдат засегнати правата и на кредиторите. Как може да се постигне баланс?

Прави впечатление, че почти всички засегнати страни подкрепят идеята за 10-годишната давност. Изключение прави острата реакция на фирмите за събиране на вземания, по-известни като колекторски фирми. И това е разбираемо, защото техният бизнес се крепи на това да изкупуват дългове на 10-20% от стойността им. През последните 5 години тази индустрия е в непрекъснат подем и от няколко стотин милиона изкупени дългове на годишна база, вече борави с милиарди левове. Респективно някои бизнес организации, в които Асоциацията на колекторските фирми членува, логично се обявиха против. Банковият сектор, който на практика е една от основните засегнати страни не възразява срещу 10-годишната давност, частните съдебни изпълнители също. Този срок отразява практиката в европейските страни и е достатъчно дълъг период, в който всяка засегната страна да използва всички законови механизми, за да защити своя интерес. Аргументите за неговото увеличаване на 15 години, имат за цел бламиране на проектозакона. Отрицателните становища на Министерствата на правосъдието и на финансите с аргумента, че при настоящата продължителност на съдебните дела, кредиторите няма да могат да защитят интересите си, са несъстоятелни. Тези твърдения на практика доказват острата нужда от реална съдебна реформа.

Проектозаконът за добровoлно изпълнение, който също мина на първо четене също среща съпротива и критики, включително и на някои адвокатски организации. Според тях с предложените промени се посяга на гражданските права. Вие не смятате така. В какво се състои разминаването?

Всеки в този спор защитава преди всичко своя личен интерес и това не бива да се забравя. Затова съветвам всеки, който следи развоя на събитията около т.н. Доброволно изпълнение и 10-годишната винаги да си задава въпроса - кой какъв интерес има, когато слуша нечие мнение по въпроса. Иначе накратко предложените промени касаят чл. 428а от ГКП за създаване на нова процедура, уреждаща отношенията между кредитор и длъжник. Предлага се възможност на практика чрез медиация между кредитор и длъжник да се постигне договореност за уреждане на финансовите им взаимоотношения, без да се стига до съдебната зала. И без това да коства допълнителни разходи за длъжника – това е безплатна процедура, при която те са максимално защитени. Съдебните изпълнители, чиято дейност се следи от поне 7 институции, нямат право да ги тормозят, а са длъжни да извършат цялата процедура чрез диалог и при добра воля и съгласие от страна на кредитора и кредитополучателя. Очевидно е, че колекторите правят всичко възможно да не допуснат строго регулираните от държавата съдебни изпълнители да поемат функции в една сфера, при която колекторските фирми в момента си правят каквото поискат и издевателстват над гражданите.

Каква е ползата за тези, които искат да си върнат парите?

От една страна кредитополучателите ще си спестят плащането на съдебни разноски (съдебни и юрисконсултски, адвокатски хонорари), начисляването на неясни разходи и лихви. От друга страна кредиторите пък ще си спестят време, ресурси и съдебни разноски, някои от които не им се признават впоследствие. Очакваме, че най-често тази процедура ще се прилага за малки задължения от порядъка на 500-1000 лв. В момента повечето кредитори се отказват от това да търсят правата си по съдебен път, за да спестят време и ресурси и прибягват до фирмите за събиране на дългове, като в най-добрия случай възстановяват до 20% от дадените пари. От това става ясно, че ще се облекчи съдебната система от дела, свързани със спорове за малки суми. За нас по същество това е антикризисна мярка предвид икономическата криза в резултат на COVID-19 и стотици хиляди българи без работа или със рязко намалели доходи. Срещу тази антикризисна мярка скачат адвокати и фирмите за събиране на дългове. Защо? Защото за едните това са хонорари. За другите си е загуба, защото ще намалеят предлаганите за изкупуване дългове. Значителен дял от дълговете, които изкупуват тези фирми са задължения до 1000 лв.

Какви са очакванията Ви за промени между първо и второ четене?

Неведнъж сме предупреждавали, че сме предпазливи в очакванията си предвид, практиката едно предложение да влиза в парламента, а друго да излиза. Нащрек сме за това какви промени може да бъдат нанесени между първо и второ четене. Още повече, че сме в очакване, фирмите за събиране на дългове да използват своите ресурси, които никак не са малко за индустрия, боравеща с милиарди левове. Факт е, че няколко пъти е имало опити въпросът с частния фалит да бъде решен и не за първи път е бил гласуван в зала. Това, че и двата законопроекта са минали първо чете не е гаранция. Възможно е да се направят опити да бъдат стопирани на този етап. Друга причина, която ни кара да очакваме сериозен отпор, в който да бъдат използвани всякакви средства, внесени от група народни представители промени в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите. Става въпрос за опит за формално регулиране на дейността на колекторски фирми, а всъщност ще се узаконят спорните методи, които прилагат. Нещата с този проектозакон са доста скандални според нас.

Какво имате предвид?

Имаме внесено в Народното събрание становище и по тези предложения както и официална позиция. В началото на юни със своя заповед правосъдният министър Данаил Кирилов сформира работна група, която да предложи правна рамка за дейността на колекторските фирми. Бяха ни представени предложения за промени в Закона за защита на потребителите, чрез които министерството смята, че така ще се регулира дейността на тези фирми. Въпросните промени по същество са изцяло в полза на фирмите за събиране на дългове. Те не предлагат никакъв механизъм на ефективен мониторинг и контрол. Според предложенията само тези компании ще имат право да изкупуват дългове, което противоречи на Конституцията и е вид монопол. Не се дава възможността първо да се предлага на длъжника да си изкупи задължението, а това е едно от ключовите ни искания. Има и други смущаващи неща в тези предложения. Освен нас и други участници в работната група изразиха отрицателни и бих казал критични бележки. Нито една от тях не беше взета предвид. Седмица преди парламентът да излезе във ваканция, председателят на правната комисия г-жа Анна Александрова и група нейни колеги внасят същото това предложение със същите мотиви за законодателни промени. Тези действия ни навеждат на мисълта, че есента ще има тежка битка. Не изключвам очерняща кампания срещу 10-годишната давност и доброволното изпълнение и лъскава ПР кампания с много положителни "експертни оценки" за предложените промени в Закона за защита на потребителите. Уповаваме се на здравия разум на депутатите и на бдителността на компетентните европейски институции.