Деца под 18 г. да не могат да сключват брак - цел на Съвета на децата

Интервю с Жанин Фах Таушер Габи, представител на Съвета на децата към ДАЗД – от Плевен:

Представи се. Коя си, с какво се занимаваш?

- Баща ми е арабин от Йемен. Уча в средно училище „Иван Вазов“ – в 10-ти клас съм с профил български език и история.

- Откога си в Съвета на децата?

- От тази година.

- Какво те привлече в него?

- Привлече ме това, че има инициативи, с които можем да помогнем за развитието на младежта в България, както и че ние сме връзката между децата и институциите и можем да представим техните желания и мнение и да помогнем повече за подобряване на отношенията към децата.

- А това специално за изоставените деца или за всички деца?

- За всички деца.

- Какви инициативи имате, дай пример?

- Лятото, например, проведохме национална инициатива, която се осъществи в Плевен – направихме град на игрите и имаше различни игри, които провокираха здравословния начин на живот и хранене. Инициативата според мен беше много успешна в общината, в Регионалния исторически музей – имаше игри за оцветяване, малък театър и раздавахме плодове и вода. В другите области също се разви много успешно и сега тази инициатива – „Деца помагат на деца“, където посещаваме различни центрове от семеен тип и обръщаме повече внимание на децата.

- С какво искате да помогнете на тези деца. Колко пъти сте се виждали с тях?

- Посещавали сме ги и ги познаваме като характери, сега искаме да им обърнем малко повече внимание. Те са много будни, искат много да се контактува с тях – едни искат да ти разкажат история, други искат да ти разкажат гатанка или стихотворение.

- Струват ли ви се по-различни?

- Не, но е интересно да контактуваш с тях, искат да играят на карти, други са по-креативни, искат да оцветяват, трети обичат да разказват.

- А можеш ли да ни разкажеш малко повече за самия Съвет на децата. Това са деца от цяла България в различните градове?

- Той е консултативен орган към Държавната агенция за закрила на детето и има представители на деца от всички области, както и на деца от малцинствени групи и деца с увреждания. Събираме се няколко пъти в годината и обсъждаме различни законопроекти.

- Какви законопроекти имате?

- Последно обсъждахме промените в образователната система, както и препоръките на ООН за България, свързано с детсткото правосъдие и даваме нашето мнение, като сме и представители на децата от своята област и се опитваме да изградим една обща позиция на всички деца в България и да я защитаваме. Организираме местни инициативи, с които да се докоснем повече до децата, да видим тяхното мнение и да им помогнем да се реализират в някакви сфери.

Наскоро мина седмицата за правата на децата – от 14 до 20 ноември. На 20-ти се навършват 27 г. от създаването на конвенцията за правата на детето на ООН и в различни училища в различните области, провеждахме дискусии с деца и говорихме различни теми от правата до свободата на децата и до образователната система.

- Успелите ли сте досега да промените нещо, някой да чуе вашето мнение?

- Да. Последно писахме до омбудсмана на България дали не може да се състави клон към него, за да направим независим омбудсман за детското мнение. На различни наши срещи каним представители на институциите.
На последната ни среща обсъждахме законите за осиновяване, има такова изключение в закона, според което дете на 16 години може да сключи брак, ако има съгласие на родител и последно обсъждахме, че трябва това да се премахне като възможност. Да стане 18 г., когато детето навърши пълнолетие, защото иначе се създава опасност от това да отпадне от училище.

- Има ли съгласие по тази тема?

- Все още очакваме реализация, знаем, че няма да станат от веднъж, а постепенно, но се надяваме да успеем да направим промяната и се борим всеки ден за това.

- Колко деца членуват в Съвета на децата. Познавате ли сте. Приятели ли сте и поддържате ли връзка?

- 30 деца от 7 до 18 години от всяка област. Като след 18 години пак имат право да посещават някои срещи. Срещаме се два пъти годишно, поддържаме връзка и обсъждаме целите си.

- Какво искаш да правиш в бъдеше?

- Мисля да остана в България. Насочила съм се към хуманитарните науки, но се надявам да съм щастлива и да помагам на хората.