Деница Сачева: Записахме почти 40 000 деца в училище

От стр. 2

Как да бъдат наказвани такива родители?

Няколко пъти сме повдигали темата за наказателна отговорност за родителите, които ощетяват правото на образование на децата. По нея е нужен дебат, трябва да се говори.

В медиите от време на време избухват зловещи казуси, които предизвикват бурни дискусии. След това темата се замита под килима, защото е трудна и няма лесни решения.

Със сигурност трябва да има още по-голямо обвързване на социалните плащания с посещаването на училище. Противното на практика е двойна злоупотреба на обществени средства. Ако не изпращаш детето си на училище, за което държавата инвестира средства (образованието е безплатно) и използваш децата за социални помощи, това е двойна злоупотреба и не би трябвало да бъдем безучастни към нея. Мерките биха могли да бъдат много, включително свързани с ограничаване на родителски права за онези, които доказано злоупотребяват с децата си, например за незаконна работа.

Спомняте си случая, при който дете беше застреляно в гората. Това е тежко родителско провинение, защото това дете е работило незаконно на сечище. Какво да се направи? Да се защити правото на родителя да използва детето си както намери за добре, просто защото то е негова кръв и плът, или да защитим правото на детето да ходи на училище, да се образова и да има достоен живот? Това са ситуации, които в образователната и социалната система се решават всеки ден.

Скоро образователната система ще усети липса на учители – мнозина са в предпенсионна възраст. Предприемате мерки – има програми за квалификация и преквалификация, увеличават се учителските заплати, но ще бъдат ли те достатъчни?

Много ми се иска да говорим за учителството като за професия на бъдещето. Говорим за професиите на бъдещето, повтаря се изречението от Световния икономически форум в Давос, че 65% от децата в училище ще работят непознати днес професии. Но е факт, че професията учител ще съществува и след 100 г., защото учителят е професията, която създава другите професии.

Дълги години в България педагогическите специалности не са предпочитани. В тях се записват деца с добри или по-ниски от добри резултати от средното образование. Това възпроизвежда поколение от добри и средни учители. Това води до много други проблеми. Бихме искали да направим така, че педагогическите специалности да бъдат предпочитани и се радваме, че тази година имаме ръст на студентите, избрали педагогическите специалности.

Заплатите са силна мотивация. До 2021 г. средната работна заплата в образованието ще бъде по-висока от средната работна заплата за страната. Това е ангажимент, който правителството твърдо изпълнява, като и тази година са дадени почти 330 млн. лева допълнително на образованието само за заплати.

Има и други фактори – например социални пакети за учители, които навлизат в професията, възможност да се заплащат транспортът, наемът на преподаващите в друго населено място.

Проектите за квалификация и преквалификация също са стимул, тъй като дават възможност постоянно да учиш нещо ново в професията.

Предстоящите ни инвестиции за дигитализация на образованието също са допълнителен мотив за младите хора. Те виждат, че професията може да бъде модерна, че в нея може да се правят иновации и има много творчество, креативност.

Това е друга тенденция, която бихме желали да пречупим – а именно, че образованието е административно-контролна система, в която МОН контролира, санкционира, инспектира. Точно обратното! Бихме искали МОН в следващите години да се разглежда като институцията, която създава рамката, освобождава време и пространство за иновации, слага стандарти, оказва методологическа помощ и подкрепа, където е необходимо, но отговорността за организацията на образователния процес остава на ниво директор на училище.

За да привлечем млади учители, продължаваме нашата съвместна работа със социалните партньори и използваме възможността за менторство на младите учители. Разработваме програма за привличане на млади учители, но и на професионалисти от други сектори, които биха желали да придобият педагогическа специалност и да преподават. За тях предвиждаме тази бърза писта от една година за придобиване на педагогическа правоспособност. Но тук говорим за професионалисти. Не става въпрос всеки, който иска да бъде учител, да стане само за година. Тази възможност се дава на изградени професионалисти.

За следващата година правим национална програма за представителите на ИТ бизнеса, които да имат възможност да преподават в училище и, същевременно, учителите, които преподават информационни технологии, да имат възможност за стажове в компаниите от бизнеса. Тя ще е пилотна, с прогнозна стойност около 1 милион лв. Ако този опит е успешен, вероятно ще предложим да има и проект по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ за учителски и преподавателски практики.

В момента и двата ни проекта – „Ученически практики“ и „Студентски практики“ - са доста успешни, имат сериозни и добри резултати, но трябва да направим така, че и учителите да научават последните новости.

Когато говорим за сектори, като ИКТ, енергетика, дори туризъм, новостите се раждат в бизнеса. Такава е промяната на съвременната парадигма, че ако преди всички иновации са се раждали основно в академичните среди и университетите, днес бизнесът им е много по-голяма конкуренция по отношение на раждането на иновации. Затова учителите и преподавателите трябва да имат възможност да се докоснат до последните новости от първо лице и да могат да обменят тези практики.

Има друга социална група, която – обратното на ромите – не пуска децата си на училище от страх да не ги „развалят“ в училище. Увеличава ли се тя?

Не. Децата на индивидуален план, които не са с увреждания, са под 2 000 в цялата страна. Това беше единствената категория хора, която беше много активно против нашите усилия по механизма, защото се опасяваха, че ние ще принуждаваме техните деца да се запишат в клас.

Не съм привърженик на това решение от страна на родителите, защото те могат да изолират дълго време децата си от реалността, но, рано или късно, тези деца ще отидат в реалния живот. Там няма само мама и татко, които те учат вкъщи. В реалния живот има както положителни, така и отрицателни неща. Въпреки личното си мнение, уважавам правото на избор на тези родители да дадат образование чрез самостоятелна форма на обучение.

Отказахме ли се като държава от политиката за преодоляване на сегрегацията на училищата? Ясно е, че щом ромите станат повече от 10-15%, българите напускат.

Не сме се отказали. Следващата година ще има национална програма, по която ще могат да кандидатстват общини с планове за образователна интеграция.

В Габрово има много добри примери. Там беше затворено сегрегирано училище, а децата бяха разпределени в другите училища плавно, с много внимание и ангажимент от Регионалното управление на образованието, общината и от ромски неправителствени организации, които работиха с родителите и на двете общности.

Но има и тежки случаи, например в Благоевград. Училището, което нашумя заради неговата директорка, която пусна пост във Фейсбук. Той беше неприемлив от гледна точка на реторика, но беше нейният отчаян вопъл, защото никой не искаше да запише децата си там заради имиджа на ромско училище. В крайна сметка там тази година има нулев първи клас. Няма нито едно записано дете.

Има много и разнообразни проблеми в образователната система, които показват проблемите в обществото, колко много са разделителните линии и предразсъдъците, с които живеем. На практика всяко училище е мини общество с много и различни процеси.

И в самата ромска общност има самосегрегация. Давам пример с училището в Горно Езерово, Бургас – едно чудесно училище, в което децата учат до седми клас и след това масово отпадат, тъй като не желаят да отидат в града. Страхуват се, че ще бъдат обиждани, че образователните им резултати ще паднат, защото са от ромски произход. Момичетата се страхуват да пътуват и родителите не ги пускат. Казват: „Достатъчно им е, толкова са си научили, няма да ги пускаме“.

Колко са децата бежанци и как те учат у нас?

През последните две години са регистрирани общо 209, като останалите в страната ни и в двете години са около 72 Те имат чудесни резултати. Разпределени са в Хасковска област, в Харманли, в околните села. В София също има деца в няколко училища. Единични случаи има във Велико Търново, Пазарджик и Ямбол.

В Харманли имаме много добри резултати, защото в центъра за бежанци също има училище, създадено от доброволци, и се допълват много добре. Учителите имаха курсове за работа с обучаване на български език като чужд. Бяха съставени методически помагала и различни педагогически материали от Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН). Отделно от това имаше много работа с родителите на място, с родителите и на двете общности. Родителите на децата бяха притеснени да се извеждат децата без тях и в тяхно отсъствие, но много добра работа беше свършена. Тя беше комплексна - МОН чрез регионалните си управления, директорите, учителите, ВКБООН и доброволците на място работиха заедно. Общината също помогна доста.

Нямаме нито един инцидент с деца бежанци за последните две години. Нито един случай на агресия или проблем. Правим всичко тихо и кротко и нещата се случват нормално.