Деница Сачева: Записахме почти 40 000 деца в училище

От стр. 1

Трябва да погледнем проблемите в очите - в България има неграмотни деца. Ако отидеш например в ромската махала в Асеновград и попиташ едно 8-годишно момиченце: „Как се казваш?“, то няма да разбере въпроса. По-лошото е, че и майката не го разбира и че единственият човек, който може да го преведе, е бабата.

Това са факти. Има места в България, където има деца с много тежки социални проблеми. Ако някой е истински загрижен за правата на тези деца, той ще погледне тези проблеми директно в очите.

Как работите с такива семейства? Какво се случва на терен? Как убеждавате такова семейство, че детето трябва да тръгне на училище?

С министър Вълчев ходихме в „Столипиново“. Лично участвахме в работата на екипите и се опитахме да пробваме нашите комуникативни умения, за да убедим родителите. Трудно е. Трябват различни, комплексни мерки. Едва ли с един разговор може да се случат нещата.

Колегите им обясняват какви са възможностите. Момчетата и момичетата в по-голяма възраст, да речем 12-13-годишни, научават, че никога няма да могат да получат шофьорска книжка, ако не завършат. Предлагат им различни професионални направления за реализация. Понякога ромските здравни или образователни медиатори водят успели хора, които вече са се реализирали и имат професия, за да мотивират другите. Обяснява се, че ще бъдат лишени от конкретни социални помощи, че няма да могат да получават повече придобивки. Използват се също беседи. Опитваме да запалим в тях любопитство като представяме и различни професии.

В 46-те финансирани предложения по програмата за работа с родители най-често има свързани с организация на беседи, разговори, срещи с въпроси и отговори. Те са полезни, защото една от причините родителите в сливенския кв. „Надежда“ да не пускат децата си на градина беше, че те трябва да бъдат ваксинирани.

Защото се страхуват от ваксинация?

Да. Те не разбират какво значи това. Страхуват се също, че някой може да бие детето, защото е ромче. Сега в квартала има детска градина, изградена по българо-швейцарското сътрудничество. В нея има здравен кабинет и социални услуги. И местният вестник съобщава, че ромските деца не искат да си тръгват от детската градина.

От години говорим с клишета, като „Ромите се женят рано, затова напускат училище“. Това вече не е вярно. Според информацията от екипите около 8% отпадат, защото са сключили брак. Естествено, това продължава да бъде проблем, който трябва да бъде решаван с всички мерки на закона, включително и с намесата на прокуратурата за разследване на такива случаи. Но той не е основният и големият проблем.

Интересен аспект, който бих искала да споделя, е, че в резултат на омразата, на разделението и негативизма се случва така, че все по-малко роми се самоидентифицират като роми. В миналото преброяване от 2011 г., имаме по-малко роми в сравнение с по-предишното. В масовия случай те се самоидентифицират като турци, понякога - като мюсюлмани, без да осъзнават, че да си мюсюлманин не е националност.

Задълбочават се проблемите в тази общност и кризите, които биха могли да избухнат. Затова една от мерките, които предприемаме, е свързана с повече гражданско образование в училищата, в които има деца от уязвими групи. Изключително важно е тези деца да разбират какво представлява държавата, как функционира, какви са правата на техните родители, но и какви са техните задължения като граждани. Всяко дете, родено в България, е български гражданин, независимо от етническия си произход. погрешна е презумпцията, че ромите отиват там, където им дават пари. Пари им дават и в Германия, и в Португалия, и в Швеция, но те не казват „Аз съм германец“ или „швед“, а „Аз съм мюсюлманин“. Тоест, отиват там, където някой им дава идентичност. Трябва да осъзнаваме този проблем и да търсим начин да го преодоляваме, защото иначе той би се задълбочавал.

Друго изключително важно нещо за ромската общност са заниманията по дигитални умения. Свикнали сме да говорим за дигиталното като за привилегия или възможност само на най-талантливите, най-надарените деца, които най-бързо се справят. Всъщност дигитални умения трябва да притежава всеки, защото новите разделения ще бъдат именно дигиталните.

Ако говорим за ромската общност, навсякъде, където ходим, дори в местата без течаща вода, осветление, електричество и където физически няма стени на жилищата, винаги има сателитна антена и хора с мобилни телефони. Така че, дигиталните умения биха могли да се използват за привличане на децата в училище и задържането им там.

Системно инвестираме и ще продължим следващите години да го правим в заниманията по интереси, включително допълнителните по български език и математика. Подготвяме два проекта по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“: „Активно приобщаване“ (на стойност 82 млн. лв.) и „Подкрепа за успех“ (130 млн. лв.), насочен към средните училища. И двата са свързани с преодоляване на образователни дефицити и трудности за деца от уязвими групи.

Под „уязвими групи“ разбирайте не само ромски деца, а изобщо деца с много и различни затруднения в училище. Например деца с увреждане, с хиперактивно поведение, връщащи се от чужбина.

В Пловдив тази година имаме 70 върнали се от други държави деца и това създава предизвикателства от нов тип. Те трябва да се напаснат към българската образователна система, понякога да държат изпити. Невинаги имат добри познания по български език, защото например са родени в чужбина и се записват тук в първи клас. За тях също има известен стрес.

Проблемите стават разнородни. В този смисъл, предложението на вицепремиера Дончев е насочено именно към факта, че за да реализираш всичките си права днес, трябва да имаш базова грамотност. Няма как без нея да се справиш от една страна, а от друга, когато са осигурени обществени ресурси от всички нас, които плащаме данъци, няма как да оставаме безучастни към хора, които пилеят тези ресурси.

Не държим отговорни децата, но не може да не държим отговорни родителите. Ако един родител физически злоупотребява с детето си, подлежи на наказателна отговорност. Когато на практика осакатява шансовете му за реализация и развитие, би трябвало също да носи отговорност.

Няма как да си затваряме очите пред това, че в България има хора, които използват децата си за просия, за незаконна работа, за получаване на социални помощи, за трафик, за проституция. Това са факти и те не са хубави, но е задължително когато някой се занимава с политика, да търси системните решения за преодоляването на тези проблеми. Това е политическата отговорност.

Продължава на стр. 3