Делят печалба от 200% при обществените поръчки, хранилката е една и съща

Гроздан Караджов е депутат от Гражданския съвет на Реформаторския блок. Трябва да има зони за плажуване и зони за къмпингуване на природосъобразните плажове. Във връзка съм с екологичните организации и съм готов да стана вносител на такова допълнение в закона, заяви той в интервю за OFFNews. 

Г-н Караджов, парламентът прие на първо четене задължителното гласуване, кой проблем ще реши това?

Задължителното гласуване е лошо решение на един иначе много сериозен проблем - оттеглянето на гражданите от политиката изобщо и от изборите в частност. Сигурен съм, че причините за това толкова много граждани да не гласуват на изборите не могат да бъдат "поправени" с вменяването на задължение за гласуване. Това може единствено и само да повиши омерзението на хората от политиката. Дори гражданите да се съгласят да гласуват, ще го правят с отвращение. Излиза, че политиците гледат със снизхождение на избирателите – като стадо, което трябва да бъде подръчквано с гегата към урните, където да бъде издоен вота му. Да не говорим че политиците ще станат още по-мързеливи, защото със задължителното гласуване си купуват служебна изборна активност и имитативна популярност.

Въвеждането на задължителното гласуване няма да направи изборния процес по-прозрачен, по-разбираем и най-важното - по-честен. Повечето граждани не гласуват, защото не вярват в честността на изборите. Но със сигурност биха гласували, ако са убедени и уверени, че изборите се провеждат по правилата и че с гласа си ще променят нещо. Всичко това обаче изисква съвсем други промени в изборното законодателство, които не са сред предложените. Например да се дадат повече възможности на избирателите да влияят върху персоналния състав на партийните листи. Мнозинството от депутатите обаче не само не желаят да направят това, но и много им се иска да се ограничи правото на гражданите да пренареждат листите, което очевидно се ползва с голяма популярност в обществото и обърква доста партийни сметки.

Има и още нещо - избирателите могат просто да не харесват никого от кандидатите? Когато влязат в магазин или минат край витрината му и не харесат нищо, нормално е да излязат, без да пазаруват. Никой не е длъжен да купува или подкрепя нещо, което не му харесва. Така че, ако ще въвеждаме задължително гласуване, да дадем правото на гражданите да покажат, че не харесват нито един от предложените им кандидати – като гласуват с празна бюлетина или „срещу всички“ и без право на кандидатите да си преразпределят този вот. Но съм сигурен, че и това няма да се случи. Защото целта на подобни предложения като задължителното гласуване е да се даде една фалшива легитимност на политическа класа, която очевидно не се ползва с доверието на огромна част от обществото.

По предложение на председателя на вътрешната комисия в парламента Цветан Цветанов бе блокирано за неопределено време слагането на чипове в личните карти за електронната идентификация. Как ще се отрази това на заявеното вече намерение да се въведе електронно гласуване?

Удивителна е упоритостта, с която някои партии саботират електронното правителство и то със смешни аргументи. Когато трябва да се похарчат едни пари, ние сме много „За“ електронното управление, но когато трябва да го приложим на практика, започват едни обяснения как то не е сигурно, не е евтино, по-добре е да го отложим...

Живеем в 21 век, когато всичко вече се прави по електронен път. Всички държави, по които уж се равняваме, са въвели електронното правителство и се опитват да улеснят гражданите, като им предоставят електронни услуги по най-удобния за тях начин. Как така няма проблем да ползваме кредитни карти, а имаме проблеми с лични карти с вградена електронна идентичност? И как така електронното гласуване стана най-голямата опасност за изборите, та трябва да минат не знам колко си години, за да го въведем? Все едно, като се гласува с хартиени бюлетини, изборите не се купуват и фалшифицират! Последните избори бяха нагледно доказателство за опорочен вот при купища хартиени бюлетини. 

За мен бламирането на идеята за чипове с електронна идентичност в личните карти е бламиране на правителството и на цялата му идея за електронно правителство. И е жалко, че инициативата идва от депутати от управляващата партия ГЕРБ. В Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред само за няколко минути бе зачеркната една година работа по крайъгълния камък на електронното правителство, което трябваше да заработи от началото на 2017 г. Без проекта за е-идентификацията се обезсмисля работата на е-управлението, тъй като няма да може да се ползва нито една от услугите му - лесен достъп до редица документи, здравеопазване, плащане на данъци, намаляване на бюрокрацията и корупцията. Както и е-вота, който иначе бе подкрепен от ГЕРБ при гледането на промените в Изборния кодекс. В момента има над 2000 електронни услуги, но само 8% от тях се ползват заради липсата на връзка между отделните институции или невъзможност за е-плащане. Това категорично трябва да се промени и колкото по-бързо, толкова по-добре.

Премиерът Бойко Борисов спря редица обществени поръчки. Смятате ли, че това ще разсее съмненията в обществото, че поръчките се раздават на точно определени фирми, след като дори не са посочени виновните, за да се породят тези съмнения? 

Пътят към ада е постлан с добри намерения. За никого не е тайна, че бизнесът в България е смачкан от политическия рекет - партийни назначения в администрацията и "обръчи от фирми" и тяхната протекция от страна на властта. Първите служат, за да осигуряват обществени поръчки на вторите, за да могат вторите да си делят печалбата с онези, които назначават първите. А при такива случаи печалбата често е над 200%. Едно време, като се меняха партиите в управлението, се сменяха и чиновниците – корумпираните лица на една партия се заменяха с корумпираните лица на друга. Съответно и обръчите от фирми на хранилката се сменяха. Сега обръчите са едни и същи, независимо кой е на власт. Въртят се, да не кажа крадат се едни пари от бюджета и от европейските фондове, без от тях да има истинска полза за обществото. 

Това повече не може да продължава. Аз съм ЗА това да се спира и отменя всяка обществена поръчка, за която има и най-малкото съмнение, че е порочна. В този смисъл подкрепям действията на премиера Бойко Борисов. Но държа да се каже и защо една обществена поръчка е спряна, с какво участниците и победителите са нарушили правилата и какво ще направим, за да не се случи същото при повторното обявяване на поръчката. Ще бъде ли някой от държавната администрация наказан, че поръчката не е проведена както трябва? Защото при поръчките, за които знаем, че ще бъдат спрени, очевидно са нарушени правилата – изискванията към кандидатите са странни, избрана е най-скъпата оферта, отстранени са авторитетни чуждестранни компании и т.н. По тези въпроси премиерът мълчи и това аз не подкрепям.

След като са спрени поръчки за над 3 милиарда лева, което е близо 10% от бюджета на администрацията, означава ли това, че държавата не е работила през последната година или още по-лошо, че е работила в интерес на обръчите от фирми. Имало ли е държава в обществените поръчки изобщо? Нищо подобно не съм чул. Напротив – обяснява ни се, че всичко е прекрасно, законът е спазен, витаят едни съмнения около участниците, които не са долюбвани в обществото, но са перфектни и няма причини да не участват пак в новия конкурс. Това е абсурдно и с нищо няма нито да подобри бизнес средата у нас, нито да разсее подозренията в обществото. Даже ще ги засили, защото новият закон за обществените поръчки, за съжаление, отваря още врати за корупция и злоупотреби. 

Досегашният ЗОП е един от най-поправяните в държавата. Приет е през 2004 г. и оттогава е изтърпял 36 ремонта - което означава по три ревизии средно годишно. Състои от 184 страници (250, ако добавим и приложенията). Новият ЗОП е двоен по обем, което означава, че усложнява материята, а корупцията вирее най-добре в сложните и неясни правила, които позволяват "тълкуване" и различно прилагане според целта на възложителя.

Знаете колко упорито се опитвах и аз, и депутатите от Гражданския съвет като цяло, да се преборим да отпаднат поне най-скандалните текстове, но безуспешно. Така че не съм оптимист, че положението ще се подобри. Нужни са нови мерки срещу корупцията в обществените поръчки. 

Нови мерки има за къмпингуващите - забрана за палатки на до 100 метра от плажа. Смятате ли, че тя е правилна?

Поредният пример за грешно решение на сериозен проблем. Обяснява ни се, че забраната за „дивото къмпингуване“ всъщност е първата крачка за промените, с които се определят плажовете за природосъобразен туризъм. Вносител съм на промените в Закона за устройство на черноморското крайбрежие, които забраняват плажовете „Иракли“, „Корал“ и „Карадере“ да се отдават на концесия, както и да се извършва търговска дейност. Със забраната за къмпингуване тези плажове щели да бъдат опазени чисти. Това съждение е погрешно!

Да, аз лично горещо подкрепям да имаме чисти и диви плажове без безобразното презастрояване, на което сме свидетели по цялото ни черноморие. Но забраната на къмпинггуването на дивите плажове няма да реши нито един от тези проблеми. Излиза, че къмпингуващите са най-големите замърсители на Черноморието, при условие, че голяма част от курортите изобщо нямат пречиствателни станции и на повечето места отпадните води се изливат директно в морето.

От 15 години до къмпинг „Златна рибка” се строи пречиствателна станция. Все се строи, все е пред завършване и все не е готова. От година на година водата в залива между „Градина” и „Златна рибка” става все по-мътна. На „Градина” е като в блато. Със забраната на къмпингуването това положение едва ли ще се промени.

Необходим е нов текст в ЗУЧК, с който да се регламентират зони за къмпингуване и зони за плажуване на природосъобразните плажове. Във връзка съм с екологичните организации и съм готов да стана вносител на такова допълнение в закона.

Как Ви изглежда оттеглянето на Росен Желязков като кандидат за председател на КЗК и де факто блокирането на избора на нови членове на Комисията?

Тук сме в аналогична ситуация като с обществените поръчки – процедурата е перфектна, но понеже има едни съмнения, ще я спрем и ще я почнем отново. Седмици наред в парламента вървят задкулисни договорки между партиите и е публична тайна коя партия кой кандидат подкрепя. Знае се съставът на новата КЗК, за който има договорка. Проформа бе назначено изслушване на кандидатите в НС, но изборът беше предрешен. Затова ние, от РБ, отказахме да участваме в номинацията и гласуването на новите членове на КЗК. И продължаваме да настояваме за нова процедура, но не при същите правила, договорки и участници. Аз лично в имитации няма да участвам.

А КЗК е изключително важна комисия с огромни правомощия, която през последните години не работи ефективно, а в много случаи дори има основателни съмнения, че изпълнява и политически, и икономически поръчки срещу или в полза на определени компании. Оплакванията са не само от български фирми, но и от чуждестранни инвеститори, много от които вече са се оттеглили от България, защото на пазара не може да се оцелее, ако се играе по правилата.

Това трябва да се промени и в КЗК трябва да влязат компетентни и авторитетни хора, които да имат визия и воля да прилагат закона. Това може да стане само ако дадем възможност НПО да предложат професионалисти, а НС да избере от тях след продължителна, публична и състезателна процедура между тях. Досегашната процедура не беше такава.

Какво се случва с Гражданския съвет и изобщо с бъдещето на Реформаторския блок?

Гражданският съвет на РБ е онази свързваща среда, която обедини петте партии в общ политически съюз през 2013 година. За съжаление, след влизането на РБ във управлението на страната, партиите вместо да се сплотят се раздалечиха фатално. Днес е трудно да говорим за единен политически субект, а по-скоро за отделни политически партии, които трудно общуват помежду си. При непартийните членове на Гражданския съвет на РБ протече обратен процес – постигна се обединение, единодействие и връзки на истинска общност. Най-важното - запази се вярност към първоначалните ценности, с които бе създаден блока. Така Гражданския съвет остана здравото място на РБ, от което може да бъде стартиран оздравителния процес. Аз виждам политическо бъдеще в проекта Граждански съвет – в сътрудничество с гражданските организации и активните членове на обществото. В тази посока може да очаквате политически новини от нас.

Как ще коментирате споразумението на лидера на „Атака“ Волен Сидеров с прокуратурата?

Хубавото е, че след като цяла България видя, най-после и Волен Сидеров призна, че поведението му е хулиганско и недопустимо. Сделката с прокуратурата обаче е силно смущаваща – пробация и поправителен труд за хулигански прояви с изключителна дързост. При това забележете – и при тази присъда Сидеров няма да се труди в полза на обществото, а просто от заплатата му ще се удържат между 10 и 15% за определен период. И от време на време ще ходи да си събеседва с пробационен служител, че повече не трябва да прави така.

Това е смешно. Още повече, че при него очевидно става дума за опасни рецидиви – освен за трите хулигански прояви, за които той се е признал за виновен, срещу него има още две дела, пак за хулиганство. Т.е. не става дума за изключение, а за правило, за трайно поведение. И неслучайно по закон, ако няма сделка с прокуратурата, наказанието е до 5 години затвор!

Целта на едно наказание е да въздаде справедливост и да накара извършителят повече да не прави така. Не мисля, че в този случай се случва подобно нещо – нито обществото получава справедливост, нито извършителят ще бъде превъзпитан. Точно обратното – мога със сигурност да прогнозирам, че извършителят ще прибягне до същото поведение следващия път, когато му трябва „слава“, вдигане на рейтинга, безплатно отразяване в медиите. Забележете, че Сидеров нито е показал разкаяние, нито се е извинил на хората, които обиждаше, блъскаше и разплака по време на тези случки. Така че за мен лично, тази присъда не е справедлива!