Да попаднеш в неизследвана част на Амазония: приключенецът Аш Дайкс пред OFFNews

От вторник, 16 декември, от 21:00 ч., по Viasat Explore стартира новата приключенска документална поредица „Неизследваната Амазония с Аш Дайкс. Приключенецът разказва пред OFFNews как попада в Суринам, където 93% от територията е джунгла. Как оцелява сред скорпиони и мравки воини и среща същества, които никога не са зървали човек.

В трите епизода от по 60 минути поредицата показва реална експедиция, при която изтощението, опасната фауна, екстремните климатични условия и необходимостта от намиране на храна и безопасен маршрут превръщат всеки ден в истинско изпитание за оцеляване.

Роден в Северен Уелс, още от ранна възраст Аш се насочва към живот на приключения, образовайки се на открито и в движение и финансирайки пътуванията си като работи като спасител и инструктор по гмуркане. Тези преживявания изграждат уменията му за оцеляване и силното му уважение към природата.

През 2014 г., едва на 23 години, той привлича международното внимание като преминава 1500 мили през Монголия сам, без осигуряване, като носи всичките си принадлежности, изминавайки планините Алтай, пустинята Гоби и огромните степи, изправен пред пясъчни бури, снежни виелици, екстремни температури и диви животни.

През 2016 г. става първият човек, прекосил цял Мадагаскар пеша - 1 600 мили за 155 дни, през планини, гъсти джунгли и реки, сътрудничейки си с местни природозащитни организации.

Най-голямото му постижение до момента е през 2019 г., когато завършва 352-дневна експедиция от 4 000 мили по цялата река Yangtze в Китай — от извора на Тибетското плато до Шанхай, преодолявайки височинна болест, снежни бури, свлачища и дори преследване от вълци.

Снимки: Viasat Explore

Аш, завръщате се от експедицията си в Амазония и тя вече е готова за телевизионно излъчване. Очакваме да видим поредицата и в България. Какво е най-вълнуващото в нея?

Мисля, че всичко, което идва в комплект с това приключение. Вероятно това е едно от последните истински „първи в света“ пътешествия, които все още могат да се направят и заснемат – нещо изключително рядко днес. Почти всичко вече е правено, хората гонят скоростни рекорди. А тук говорим за това да бъдеш в най-зелената страна на планетата, вероятно една от най-дивите и най-слабо изследвани, и буквално да търсиш извор на река, който не е бил картиран досега.

Освен това – пътуване от извора до устието, което отне 37 дни, срещи с диви животни. Реакциите им показваха, според зоолозите в екипа ни, че вероятно никога не са виждали човек. Да събираш риба, за да оцелееш – от големи пирани до още по-големи вълчи риби и скатове. Загубихме 13 килограма по време на експедицията. Това е абсолютната красота на Амазония в най-суровия ѝ вид, комбинирана с екстремно предизвикателство – опит да станем първите, преминали по река Копенаме, и най-бързият екип, изкачил най-високия връх в Суринам. Камерите не спираха – опитахме се да заснемем всичко.

Колко дълга беше самата експедиция?

Общо 37 дни. 34 от тях не видяхме нито един друг човек.

Как избрахте мястото, което да изследвате? Знаехте, че е неизследвано, но все пак е трябвало да е донякъде достъпно.

С мен се свърза човек през социалните мрежи, който живее в Суринам от 12 години. Той е човекът за логистика и организация на експедиции и е работил по много телевизионни продукции в страната. Познава Суринам изключително добре и е преминал обучение от местните коренни общности. Той ми предложи идеята за река Копенаме.

Когато ми представиха страната, реката, най-високите планини и всички факти около това място, веднага се запалих. Осъзнах, че съм с екип, който може да го осъществи. Те знаеха как да ни пуснат възможно най-близо до извора – въпреки това ни отне седем дни да го открием. Джунглата е толкова гъста и непроходима, че е изключително трудно да се намери място за кацане. Но тяхната експертиза и идея за нещо, което вероятно не е правено преди, ме грабнаха напълно. Никога преди не бях стъпвал в Южна Америка, а винаги съм искал.

Имахте ли конкретна цел преди началото на експедицията? Постигнахте ли я или тя се превърна в нещо друго?

Превърна се в нещо много по-добро, отколкото можех да си представя. Започна като страхотно приключение, което исках да направя, след това се включи и опит за рекорд на Гинес. После дойде и партньорство с Шер и нейната фондация Free The Wild, за да документираме дивите животни и реакцията им към хората и да предадем тази информация. Тяхната мисия е животните да не бъдат изнасяни и държани в клетки, а да останат там, където им е мястото – в дивата природа.

Документирахме всичко – от среща лице в лице с ягуар, за който зоолозите смятат, че вероятно никога не е виждал и никога повече няма да види човек, до капибари. Оказа се, че те не са нощни животни, както се смята. Близо до градовете хората са ги принудили да станат нощни заради ловуването. В дивото те спят нощем и се движат през деня – без страх.

Открихме и 15-метров водопад, който не фигурира на нито една карта. Нямаше име.

Дадохте ли му име?

Оставихме това на суринамците – от уважение. Дадохме координатите и ако го нанесат на картата, те ще го кръстят, както пожелаят. Самият факт, че в наши дни все още съществуват места, които не са на картата, е умопомрачителен.

Как се справяхте с изтощението? Как спяхте?

Беше изключително тежко. Загубихме 13 килограма само за първите две седмици, защото бяхме далеч от реката и не можехме да ловим риба – разчитахме на дажби и леща. Един човек от екипа, Мат, беше ужилен от най-отровния скорпион в Суринам. Евакуацията на места беше практически невъзможна заради плътната джунгла.

Имахме бактериална инфекция, която се разпространи между нас, кърлежите буквално ни изяждаха, имаше паяци, мравки - мравки воини, които опразваха целия лагер. Ако си вътре – те просто те покриват и хапят. Четирима мъже тичахме към реката, за да се спасим от мравките.

Спяхме в хамаци, вързани между дърветата, с брезент отгоре. Най-голямата опасност обаче бяха падащите дървета. Звучат като мълнии, когато падат. Ако такова падне върху лагера – край.

Кое беше най-ценното Ви оборудване?

Мачетето. Нямаше пътеки – правехме си сами. След няколко дни те отново изчезваха. Използвахме го и за лов на риба нощем. След това – кремък за огън. И накрая – хамакът. Това беше нашият „лукс“.

Смятате ли, че тази неизследвана територия е застрашена екологично?

За щастие – не в момента. Бяхме в защитен резерват в Централен Суринам. Нямаше незаконна сеч или бракониерство. 93% от страната е джунгла. За разлика от съседни държави, където всеки ден се изсичат огромни площи, Суринам е пример за опазване на дивата природа и трябва да остане такъв.

Планирате ли вече следващото си приключение?

Да. Имам две идеи. Едната е комбинирано сухопътно, въздушно и морско пътешествие през Саудитска Арабия, Оман и ОАЕ – през сърцето на Близкия изток, далеч от градовете. Другата е Демократична република Конго – изключително опасна, но и изключително вълнуваща джунгла. Това вероятно са следващите ми големи цели.

Премиерата на „Неизследваната Амазония с Аш Дайкс“ за Централна и Източна Европа по Viasat Explore е във вторник, 16 декември 2025 г. от 21:00 ч.

Следете новините ни в GoogleNews