Д-р Сергей Иванов: Натискът на правителството ще снижи цените на храните за кратко. Щом престане, ще се качат, но качеството няма да се върне

Д-р Сергей Иванов е експерт, който работи в областта на качеството и безопасността на храните. Разговаряме с него за ситуацията на българския пазар – ситуация, при която виждаме сериозно и постоянно нарастване на храните на фона на опити на служебното правителство да успокои ситуацията.

Г-н Иванов, свидетели сме на продължаващото нарастване на цените на храните в България и заявки на служебното правителство за мерки с цел свалянето им, но без явен ефект. Какво би било разумно и ефективно да се направи, за да излезем от тази ситуация?

Това е въпрос за милиони. Трудно е да се дават рецепти коя мярка ще действа и коя – не. Вие виждате, че различните държави в ЕС се справят по различен начин. Някои налагат пределни цени на храните от потребителската кошница. Други контролират доставчиците. При трети – може би това е най-подходящият вариант – производителите се обединяват в кооперативи и могат да наложат своите цени на пазара.

Има различни начини, но в България досега нито един от тези варианти явно не е пробван. Дали това, което прави служебното правителство – а то доста говори по въпроса и доста противоречиво действа по някой път – дали ще подейства? Трудно е да се каже. Традиционно нашата изпълнителна власт много говори, но малко прави.

Ако бяхте министър, какво щяхте да направите?

Първо бих пробвал с убеждение. След това може би бих се замислил за конкуренцията и за многото посредници. Мисля всички сме наясно, че нямаме пълна конкуренция, особено при големите търговски вериги, контролиращи 50% от пазара. Те всички са горе-долу на една държава в Европейския съюз, което е малко странно и не е ясно доколко те се конкурират помежду си. Трябва да възстановим реалната конкуренция на пазара, и да накараме институциите да заработят.

Това беше следващият ми въпрос: привидна или реална е конкуренцията у нас? Често се правят сравнения между едни и същи храни, продавани например в Германия и в България и се вижда, че там е по-евтино.

Трудно е да се каже, но със сигурност това не е единственият проблем. Дори да няма конкуренция между веригите, това не е единственият проблем, но е очевидно, че в Германия една и съща верига има друга политика в сравнение с аналогичната в България.

Защо?

Явно надценките са други, друга е политиката за качество, културата на преговори с производителите, надзора от институциите.

Никога не трябва да забравяме, че трябва да внимаваме с натиска за ниски цени, защото може да се получи нещо, което след това никак няма да ни хареса.

Какво?

Всички сме виждали как има постоянен натиск за ниски цени от страна на търговските вериги към производителите, те непрекъснато се оплакват. Това доведе до появата на пазара в България до купища ментета. Фалшивите млечни продукти, евтините лютеници и колбаси. Тоест до понижаване на качеството. Производителите, съзнавайки истинската себестойност, единственото, което могат да направят в отговор на веригите, е да снижат качеството.

Следейки пазара, какъв смятате, че би бил ефектът от административен натиск от правителството над търговците да свалят цените? По-скоро ще се лишат от част от печалбите си или, на свой ред, ще натиснат производителите да се свият още, за да поевтинеят яйцата, сиренето, млякото, кашкавалът, плодовете и зеленчуците? Къде се коренят причините за сегашната ситуация? Спекула, инфлация или нещо трето? Войната?

Има много странности в нашия пазар. Всеки иска да печели максимално и съответно натоварва цените. Понеже веригата е дълга, крайната себестойност скача драстично. Преди бяхме наивни, разчитайки, че европейските търговци ще внесат друга култура и отношение, но поне спрямо печалбите те очевидно възприеха нашенските обичаи. За оправдание се разпространяват всякакви легенди. Например за цената на хляба и войната. Уж се внася евтино украинско зърно, токът и газът се субсидират, ДДС се намалява и накрая цените пак скачат. Очевидно някой ни прави на балами.

Очевидно е също, че служебното правителство не може да се справи, защото само с административни мерки не става.

Колко печелят тези хора, които печелят страшно много от храните?

Трудно е да се каже, но когато на дребно печалбите надхвърлят 100%, цената, на която търговецът е купил продукта от производителя, печалбите явно са големи.

Милиони, десетки милиони?

Може би стотици.

Търговските вериги ли са единствените „черни овце“ на българския пазар?

Не. Не, естествено. В българския пазар има много хора по веригата. Да не забравяме, че има и много прекупвачи. Много са. Като включим и производителите, които хитруват с качеството на храните. Получава се така, че всеки си е намерил някаква рецепта за печалба посредством хитруване и/или спекула. И производители, и търговци, и търговски вериги – всеки си е намерил неговата истина, обаче най-накрая всички, в ролята на потребители, плащаме за това и се оплакваме от собствената си алчност.

Впрочем, не е ли странно, че в България оперират основно германски вериги? Най-малкото, ние сме в ЕС, където има още 26 държави.

Въпрос за милиони.

Имаше опити и други вериги да се задържат на пазара. Не успяха. Само германските. Слуховете са, че е заради добрите контакти на бившата управляваща партия с Германия. Въпросът е има ли реална конкуренция между тези вериги.

Законодателни мерки биха ли помогнали? Ако да, какви би трябвало да са те?

Не е моята област, но при всички положения законодателни мерки не трябва да се решават на бърза ръка. Може би единственото хубаво, което прави сега служебното правителство, е, че тръгва да прави анализи. Първо трябва наистина да се види кои са основните места, където се оскъпяват продуктите и чак тогава да се мисли как законодателно да се направи така, че това да не се получава. Но не да се бърза, както се каза: „Дайте да замразим цените и да кажем, че големите вериги трябва да продават на 10% надценка“. Няма как да стане.

Какво можем да очакваме през следващите месеци на българския пазар?

Някои от цените ще се върнат назад, най-вече на сезонните зеленчуци и плодовете. Това е ясно, че ще стане след около два месеца. За други ми е трудно да гадая докъде ще стигне. Много зависи от това дали ще има и истинско правителство, и работещ парламент през април.

Много фактори са неизвестни, но най-вероятно сега ще има някакво успокояване най-вече заради видимостта, която се получи в сектора, заради административния натиск, заради репутационни щети, така че сигурно ще има някакво успокояване на цените, но всички знаем, че това е до голяма степен заради идващите избори.

А след тях да очакваме ли ново избухване на цените?

Зависи от резултата. Ако има някой, който да приема закони, може би ще се повиши конкуренцията и ще заработят институциите.