Д-р Дечо Дечев: Стабилността на здравната система е в сериозен риск

Д-р Дечо Дечев е завършил Медицинската академия в София със специалност „Оториноларингология”. Бил е заместник директор на Националната здравноосигурителна каса. Работил е и към Министерството на здравеопазването като Началник на отдел „Лекарствена политика“. От август 2008 г. е изпълнителен директор на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“.

Това правителство постоянно обявява реформата в здравеопазването като свой приоритет, но засега без яснота как точно ще се случи тя. Вече все пак има проект за Национална здравна стратегия до 2020 г. Оптимистична или песимистична е прогнозата ви и какви последствия очакват както лекарите, така и пациентите?

При сега съществуващия модел на здравеопазване в България основно влияние върху състоянието на болниците оказва политиката провеждана от Министерството на здравеопазването и НЗОК.За първи път в такъв сериозен документ, какъвто е НЗС, се посочват открито някои от основните проблеми на здравеопазването. Колкото до политиката, провеждана от НЗОК, мисля, че от създаването си до сега, Касата се намира в най-тежкия период от своето съществуване. Хаосът и неадекватността при управлението й поставя в сериозен риск стабилността на здравната система.

Колкото до прогнозата, ще повторя нещо, което съм казвал и друг път - в условията на този здравен модел всяко правителство е обречено на провал в здравната си политика.

Неведнъж сте споменавали модела, който според вас би работил в полза както на болниците, така и на пациента – капитацията. Обяснете по-подробно модела и смятате ли, че можем да го видим приложен на практика у нас?

Най-големият проблем, който създаде настоящия модел в болничното здравеопазване, е, че постави в пряко противоречие интереса на медиците с този на пациентите. Поголовното превръщане на болниците в търговски дружества даде своите резултати – броят на преминалите болни през болниците се увеличава всяка година. Това е логичен резултат от основната идея на съществуващия модел – колкото повече преминали болни, толкова повече приходи за болницата. С една дума благосъстоянието на болниците е в пряка зависимост от броя на болните.

От друга страна, интересът на обществото е точно обратният – то инвестира в здравеопазването, за да е колкото може по-здраво т.е. броят на болните да е по-малък. Така стигаме до парадоксалната ситуация, че колкото сме по-близо до интереса на обществото да има по-малко болни, толкова сме по-близо до фалита на болници поради намалени приходи. Както и обратното – лозунгът „Богати болници – болен народ” се изпълнява все по-успешно. Основен резултат от тази ситуация е резкият спад в качеството на лечението в много болници. Колкото и да звучи цинично, защо трябва да излекуваш пациента в рамките на един болничен прием, след като можеш да го приемеш няколко пъти и да реализираш в пъти по-голям приход?

Моделът на капитация в болничната помощ може да се обсъжда при положение, че обществото не желае да замени сега съществуващия модел, а да промени само част от него. Капитация означава, че здравноосигуреното лице заплаща предварително определена месечна сума в избраната от него болница или обединение от болници, които покриват определения от МЗ минимален здравен пакет. Тези месечни вноски ще постъпват в избраната болница, независимо от това дали осигуреният е постъпил в болницата или не. Така нещата ще се обърнат на 180 градуса. Болницата вместо да иска пациентът да е болен, ще започне да прави всичко възможно да го лекува по-качествено, за да влиза колкото може по-рядко. Т.е. лозунгът ще се промени на „Здрав народ – богати болници”. Колкото една болница лекува по-качествено, толкова тя ще бъде избирана от повече осигурени и ще събира повече приходи. Тези болници ще искат да развиват и извънболнична дейност, за да контролират активно състоянието на хронично болните. Колкото по-добре се лекуват болните в извънболничната дейност, толкова по-рядко ще влизат в болниците, т.е. разходите ще са по-малко. Ще бъдем в реална пазарна ситуация – колкото си по-добър, толкова повече здравноосигурени ще те избират и съответно толкова повече приходи ще имаш. За разлика от сега, когато бюджетите ти се определят от това дали си от „нашите” или дали си се отчел на когото трябва.

По-доброто финансиране на болниците ще подобри ли качеството на медицинската помощ?

При това неконтролируемо допускане на пазара на все нови и нови болници и, умишлено или не, пълна липса на ефективен контрол от страна на Касата, е безсмислено да се отделят повече средства от бюджета.

Новите поправки в закона за хуманната медицина обещават да решат проблема с липсващите лекарства. Каква е ситуацията при вас и какви са причините за липсата им на пазара?

Проблем с липсващи лекарства в България като цяло няма. Епизодично има проблем с достъпа до определени такива, като причините за това се коренят в наложения през 2009 г. модел на лекарствена политика, известен като модела Райнов. Няма да сбъркам, ако кажа, че по нанесени финансови щети на Касата този модел е без аналог. Ежегодно финансовите щети на бюджета на Касата и този на обществото надвишава 100 милиона лева. Този модел така си остана неприложим в болниците. Скандалите, последващи прехвърлянето на онколекарствата от МЗ в НЗОК, също са резултат от неадекватността на този модел. Въвеждането на критерия „най-ниска цена” за регистрация на лекарствата доведе до отказ на производители да регистрират някои лекарства. Друга пряка последица от тази стъпка беше, че за да компенсират намалението на цената на лекарствата по лекарско предписание, производителите рязко увеличиха цената на т.нар. ОТС-продукти (лекарства, отпускани без рецепта и с неконтролируемо ценообразуване). Освен това се увеличи броят на изписваните опаковки за едно заболяване.

Така ако през 2006 г. Касата е заплатила на едно осигурено лице средно 31 опаковки на средна цена 6,20 лв., то през 2011 г. Касата е платила средно 38 опаковки на цена 9.80 лв. Резултатът от популизма – 20% увеличение на броя на опаковките и 50% на средната цена на една опаковка, а разходите за лекарства – от 280 млн. на 420 млн. лв.

Колкото до изкуствено налаганата теза, че паралелната търговия създава проблеми с достъпа на населението до лекарства, мога да кажа само едно – това е поредният опит на хората, въвели този пагубен модел на лекарствена политика, да осребрят присъствието си в политиката. Тиражирайки популистката теза, че се грижат за достъпа на гражданите до лекарства, те въвеждат регулация на едно от основните права в Европейския съюз (правото на движение на стоки). Истината е съвсем прозаична – беше направен опит да се концентрира огромна власт в един дистрибутор, притежаващ и най-голямата верига от аптеки в страната. След като овладя кадрово Изпълнителната агенция по лекарствата, използвайки контролните органи, за да мачка конкурентите си, същият пожела да я превърне на „солунската митница”, концентрирайки при себе си разрешенията за експорт.

Реалността е, че откази на заявки на болниците за лекарства от страна на дистрибуторите няма. Договорите се изпълняват съгласно клаузите в тях. Не съм чувал и за пациенти на Касата, на които да им е отказана рецепта в аптеката за скъпоструващо лекарство.

Ако има проблем, то той е със зачестилите напоследък фалшиви протоколи за скъпоструващи лекарства, чрез които Касата се източва, а придобитите чрез тях лекарства са обект на нелегитимен експорт. Така попадаме в поредната парадоксална ситуация – въвеждаме мерки за ограничаване на законната търговия, а бездействаме когато буквално пред очите ни източват Касата.

Има ли въобще възможност в България болниците да се управляват толкова добре, че да не губят постоянно пари и в същото време да лекуват качествено пациентите си?

Разпадът в здравеопазването е в такъв размер, че частичен ремонт е невъзможен. Факт е, че ежегодно парите, които се наливат в сектора, са повече, отколкото предишната година, а нещата вместо да се подобряват, стават по-зле. Имаме нужда от нов модел на здравеопазването – модел, в който търговията трябва да отстъпи място на медицината.