Чудик от Азов пред OFFNews: Хората, които вярват на руската пропаганда, сами определят себе си като идиоти

Евген Чуднецов „Чудик“ е офицер от бригада Азов. Медик. Воюва от 2014-а година. Два пъти е бил в руски плен. Преживял е защитата на Мариупол и Азовстал и сега отново е на бойното поле.

С героя от Азов разговаря кореспондентът на OFFNews в Украйна Горица Радева.

- Разкажете накратко за детството си.

То беше толкова отдавна, че чак не помня. Детство като детство, в град Макеевка. Градът е индустриален, с мини, заводи. Моето детство беше, когато още нямаше интернет и мобилни телефони.

- Каква музика слушате и коя е Вашата любима песен?

- Слушам много различна музика като се започне от блек метъл и се стигне до рап. Аз слушам музика в зависимост от това в какво настроение съм. Когато не ми се иска да мисля върху текста слушам дийп хаус. Той е успокояващ, а и не е отвличащ като фон, може и разговор да се води на такава музика. На тренировки избирам агресивна музика, на нея е по-удобно да се тренира. Всичко зависи от ситуацията. Мога да кажа каква музика не слушам и никога няма да слушам – шансон, ботирки, всичко, което е свързано с тези жанрове, предизвиква у мен само отвращение. И никога не бих слушал естрадни песни, например Киркоров, Пугачова, такава музика никога не съм слушал.

- Какво е Вашето отношение към Майдана?

- Аз не съм участвал в събитията на Майдана. Бях си в своя град, когато се започна Революцията на достойнството, но подкрепях тези, които отидоха на площада. Не се получи да отида. Аз отидох когато вече започна войната през 2014-а година.

- А в Макеевка какви бяха настроенията на хората по повод Майдана?

- Основно проруски. Реториката там беше такава. Там грубо, смешно и по детски бяха направени тези опити за манипулация, но сработиха. Бягаха неизвестни хора, пускаха слухове, че са пристигнали автобуси с представители на Десен сектор. И бягаха с пръчки, опитваха се да ги ловят. А никакви автобуси реално не съществуваха. Също така много силна роля изиграха грешките на украинските спецслужби в този момент. На първо място трябваше да почистят своите редици, защото много представители на СБУ и полицията бяха с такива проруски виждания. Те отвориха помещенията за съхранение на оръжие и го дадоха на определени хора. И ние трябваше да постъпим по друг начин. Аз абсолютно категорично смятам, че когато тези безумни майки с деца лежаха на асфалта, за да не пуснат колоните украинска техника, е трябвало да постъпим по друг начин. Така щеше да се пролее по-малко кръв и всичко това нямаше да се случи.

- Как решихте да се присъедините към Азов и как Вашите близки приеха това решение?

- Семейството ми не знаеше, че съм в Азов, докато не попаднах в плен. Те мислеха, че работя като охрана в супермаркет в Мариупол.

- Какво бихте казали на хората в България, които вярват на руската пропаганда относно Азов?

- За Азов ако искат да вярват, ако не искат – не. Но вярвайки в руската пропаганда, просто сами определят себе си като идиоти. Нега погледнат всички държави, където Русия е успяла да пусне своята ръка и да видят жизнения стандарт до и после. Включително Приднестровието, временно окупираните наши територии, така наречените ДНР, ЛНР. Нека погледнат Абхазия. Там, където е имало руско влияние, там където е имало проруски политици, и където населението е било частично проруско, частично просто инертно.

- Кога за първи път участвахте в бойни действия?

- През 2014-а година. Точна дата не помня.

- Как се промени Азов през последните 10 години?

- Много се е промени. В началото беше батальон със специално предназначение на полицията. После стана Отделен отряд със специално предназначение, полк на НГУ (Национална гвардия на Украйна) като отделно подразделение. Сега се е разраснал до бригада на Националната гвардия. Съответствено се е променила и техниката, и въоръжението, и подхода към обучението. Абсолютно всичко се промени.

- Как повлия на воденето на бойни действия въоръжението и техниката на Азов?

- В началото техниката и въоръжението, които имахме бяха в по-голямата си част трофейни. После, когато станахме част от състава на Националната гвардия, започнахме да получаваме малко финансиране. Дълго време, срещу Азов се водеше политика за дискредитация на ниво, може да се каже, държави. И идиоти от различни части на света следваха тази политика. А идиотите са квазидържава. Обединени са и няма значение дали се намират в Австралия, в Русия или в Украйна.

- Какви са разликите в отношението на обществото към войната през 14-а година и сега?

- Войната е различна и обществото е различно вече. През 14-а година някои и не знаеха, че върви война. Някакво АТО, някъде там върви. На техните глави не падаха бомби, не се разрушаваха домовете им. По същество за по-голямата част от населението войната започна през 2022 година. Често се чува „Войната започна през 2022-ра година“. Не, войната започна през 14-а. В техният свят, да, войната е влязла през 2022-ра…

- А през 14-а година как реагираха жителите на освободените тогава градове?

- Различно. Голяма част от проукраинското население, когато войната започна, отиде в територии, които са под контрола на Украйна. Част от тези, които останаха, разбира се, се радваха. Но основно кои останаха там? Останаха ватници, биобоклук. Когато беше освобождението на Славянск, имаше бабички, които проклинаха украинската армия. Стояха на опашки за хуманитарна помощ, която същата тази украинската армия раздаваше, дори не доброволци, доброволците още не бяха успели да стигнат. Устройваха скандали за колбаси, пъхаха си ги по джобовете. И една от тях ни казваше „Бандери, дано да умрете“. Тоест, не трябва да се очаква, че свинята ще се държи като човек, първо. Второ, аз съм абсолютно убеден, че в Украйна трябва да има паспорти на не-граждани. Гражданството трябва да се заслужи.

- Как мислите, правилни решения ли взеха държавното и военното командване относно събитията, които се случиха в Мариупол?

- Не е моя работа да съдя дали са правилни или неправилни. От гледна точка на стратегията са правилни. Това беше жизнено необходимо, за да не могат (руснаците) да прехвърлят подкрепления от други направления, които тогава бяха нестабилни. За да няма завземане на други големи градове, възможно много по-големи. Ние трябваше да издържим. Защо се е стигнало до там да се вземат такива решения, е отделна тема, която трябва да се изясни. Как толкова бързо преминаха от Крим, защо не бяха взривени мостовете? Това ще бъде после отделна тема, която трябва да се разреши. Надявам се, че ще бъде.

- Да, това е следващият ми въпрос. Защо, според Вас, Мариупол така бързо беше обкръжен в началото на войната?

- Както казах, това е отделен въпрос. Защото на практика, в Крим е можело да се задържат достатъчно дълго време. Ясно е, че руснаците, за съжаление, не са идиоти. Щяха да планират друга операция, вероятно морско-десантна операция. Но тя щеше да бъде със съвършено други сили. А и ние постоянно сме се подготвяли да противодействаме на морско-десантна операция. А когато техниката идва в колони, десетки танкове, стотици артилерийски системи, и това всеки ден - това са съвсем различни мащаби. Има и друг момент. Ако нашите уважаеми западни партньори не вярваха на тази политика на Москва, ако не вярваха в това, че Азов са фашисти и всичко останало… Ако например тези джавелини, навреме бяха попаднали в Азов, а не бяха предадени на други подразделения, то е възможно и да не се бяха случили тези събития в Мариупол. Тоест ние, при такива обстоятелства, щяхме да запалим техниката им (на руснаците) още на подхода към града. И беше възможно да държим отбраната до пристигането на подкрепления.

- Какво Ви даваше сили в продължение на цялата 86-дневна отбрана?

- Ние нямахме друг избор.

- Разкажете, ако има такава, най-смешна история, която се е случила с Вас на завода.

- Там смешни истории нямаше. За съжаление.

- Кое за Вас било най-страшно по време на бойните действия в началото на пълномащабната война?

- Даже не зная. Не мога да кажа кое е било по-страшно.

- Вярвахте ли, че ще излезете от Азовстал жив?

- Не. Някои уж вярваха, но на практика не вярваха, че към нас идва подкрепление. Защото да вярваш ти се иска, но когато си военен и видиш картата, разбираш, че никакъв пробив на фронта не може да има.

- Ако имахте достатъчно оръжие, храна, вода, лекарства, колко дълго щяхте да държите отбраната?

- Ако имахме от самото начало необходимото въоръжение, то възможно е и Азовстал да не се беше случил. Противникът понесе огромни загуби, огромни, несъизмерими. Но те имаха преимущество във въздуха, защото нашата авиация не работеше. Тяхната работеше. Имаха преимущество и в артилерията. Но най-важното – в жива сила. И те като имат ранени или убити, им превозват нови хора. А ние нямаше от къде да вземем нови. И ранените не могат да се върнат в строя за такъв промеждутък от време.

- За какво мислехте, когато разбрахте, че ще напуснете завода и съответно ще попаднете в руски плен втори път?

- За самоубийство.

- Ако искате, разкажете за това, което се случва с азовците в руски плен.

- Към бойците от Азов има особено отношение. Към мен беше особено и затова, че съм там за втори път. Какво се случва? Докато аз бях там, изтезания имаше почти всеки ден. В началото бяха по няколко пъти на ден - въпроси, мъчения, изтезания. После по няколко пъти в седмица. Но всеки път те измъчват. Основно с ток или побои. В последно време престанаха да използват ток, защото зачестиха сърдечните пристъпи. Преминаха към други методи. Поставяха ни на белезници да висим. Тези белези от това са останали.

- Какво направихте първо, след завръщането си на украинска земя?

- Приеха ме в болница. Когато се върнах тежах 55 килограма.

- Вярвали ли сте до преди да попаднете в плен, че такива мъчения могат да се използват през 21 век?

- Да. Работата е в това, че векът е 21-ви, а човекът както е бил маймуна, така и си е останал.

- Колко време Ви трябваше, за да се възстановите от преживяното?

- Два месеца се лекувах. Два месеца и половина. След два месеца и половина отново бях в строя. В края на юли се върнах в строя.

- Смятате ли, че държавата прави достатъчно за обмените на пленници, включително и на азовци?

- За съжаление, това зависи не само от нашата държава. Но обмен на азовци не е имало от нашия обмен. Последния беше на 6 май 2023 година.

- Какво бихте казали на хората в Украйна и по света, които не се интересуват от темата за военнопленниците?

- Мога да кажа на тези хора, че има вероятност, и тя не е близка до математическата нула, че те могат да се окажат на мястото на пленените. Докато съществува Русия, такава вероятност има.

- Как решихте отново да се върнете на бойното поле?

- Моята страна е във военно положение. Води се война. Аз съм действащ военнослужещ. С какво бих се отличавал от тези идиоти, които се опитват да избягат от страната?

- Каква е разликата между бойните действия в градски условия и в гора?

- Първата разлика е по отношение на логистиката. На мен, и на други приятели, с които сме говорили, ни е много по-лесно да воюваме в градски условия. Особено по-лесно е да се водят отбранителни действия. Например евакуацията, в Мариупол, докато градът не беше напълно разрушен, отнемаше средно 15 минути. От мястото, където е получено нараняването до болницата – 15 минути. Градът беше пуст, нямаше светофари. И евакуацията беше бърза. Тук, евакуацията може да продължи три часа и повече. А на някои участъци е необходимо да се чака докато се стъмни, защото е много рисковано да отиде бронетехника.

- Какво е Вашето отношение към украинците, които забравят за войната?

- Дайте да не ги наричаме украинци. Те са просто биомаса. Аз въобще мисля, както казах, че трябва да се въведат два паспорта – паспорт на гражданина и на не-гражданина. И да ги лишат от различни привилегии, които дава украинската държава, като се започне от правото на глас на избори.

- Какво мислите относно мобилизацията?

- Аз мисля, че е дълг на всеки мъж да защитава страната си, ако иска да се нарича мъж. Ако не иска да прави това, то трябва да помага по друг начин. Не е задължително да щурмува окопи. Има камара различни тилови длъжности, които са също необходими. Добър деловодител е не по-малко ценен от добър пехотинец. Армията не е само война, щурмуване на позиции, държане на отбрана или настъпление. Войната е логистика на първо място. Този, който може да обезпечи добра логистика, той принципно печели войната.

- Защо, според Вас, обществото е разделено по много въпроси? Какво стана с обединението след началото на пълномащабната война?

- Такова е обществото. Винаги се разделя по разни въпроси. Първо, аз изобщо не разбирам, у нас обществото е разделено на тема президенти. Има някои привърженици на стария президент Петро Порошенко, тях ги наричат порохоботи. Има и привърженици на действащия президент, тях ги наричат зелиботи. Говоря за явно агресивните представители на тези, може да се каже, религиозни течения. Изглежда абсурдно. Изглежда смешно. Това предизвиква срам в мен. Тоест простотия правят те, но ми е срамно на мен. Понякога ми харесва да ги троля. Например, когато ЧВК Вагнер отиваха към Москва, просто написах коментар при порохоботите „При Пороха такова не се е случвало“. И после започнаха. Но те даже не четат, не улавят ирония, постирония. Просто започват да пишат. И такива навярно също трябва да се лишат от право на глас.

- Какво мислите относно езиковия въпрос?

- Езиковият въпрос не дава покой на тези, които имат много свободно време. Ако те използваха поне 50% от своите сили, за да помогнат на украинската армия, да вземат оръжие в ръка или по друг начин да помогнат, то аз мисля, че въпросът относно нашите съседи щеше вече да е закрит. Тук, в армията, няма езиков въпрос. Един говори на руски, друг на украински и конфликтни ситуации не са възникнали нито веднъж. Що се отнася до държавното ниво, аз мисля, че трябва да бъде само украинският език. И сферата на обслужването, и воденето на документация трябва да са на украински език. Не трябва да има никакъв втори език. Аз лично съм рускоговорящ, но мога свободно да премина на украински език и да разговарям на украински, научил съм го самостоятелно. Езиковият въпрос е грубо, пошло оръжие за манипулация на населението. Разбира се, бясно куче, като Ирина Фарион, е трябвало да се приспи отдавна. Тя просто е полудяла.

- Цивилните реагират на военните по различни начини. Как е най-добре да се отнасят цивилните към военните?

- Нормално реагират. При мен не е имало някакви негативни изказвания или нещо подобно. Просто, знаете ли, животните често чувстват опасност. И зайчето, и лисичката, знаят кога могат да се ежат, кога е нужно да се затаят. Същото се отнася до някои от тези „герои“. Но болшинството се отнася нормално. Ако не бяха цивилните, ако не бяха даренията от тях, то армията нямаше да има толкова дронове например. Обичайно има неща, които може да се получат централизирано, но отнема много повече време. Въпрос отново в логистиката и времето.

- Какво за Вас е победата?

- Естествено, освобождението на всички наши територии. В идеален вариант победа е нашият съсед да престане да съществува, но знаем, че това е приказен вариант. Победа като такава за мене няма да има. Победа ще има за тези, които повдигат езиковия въпрос… За тези, за които да бъдеш патриот е да облечеш вишиванка и някъде в бар в Лвов да крещиш „Слава Украини!“ и за тях това е патриотизъм. Те ще празнуват победата. Аз няма да празнувам победата, когато дойде, отчитайки огромните загуби, които нашата украинска нация понесе през тази война. Огромното количество украински генофонд, който беше загубен. Огромното количество разбити семейства. Не говоря даже за разрушенията чисто физически. За мен няма да бъде ден на радост.

- А как си представяте деня, в който свършва войната?

- Най-вероятно когато дойде ще бъда или стар, или мъртъв. Просто е необходимо да се борим не само с външния враг. Има и вътрешен. Всеки мръсник, всеки корупционер, е много по-лош, от който и да е руски. Например този Гринкевич, който милиарди открадна на гърба на армията, Свинарчук… Заради такива хора трябва да се върне смъртното наказание.

- Случвало ли Ви се е да оказвате медицинска помощ на руски военнопленници?

- Да. Случвало се е. И сега се случва.

- Как се отнасяте към тях след всичко, което са Ви причинили?

- Странно, но никак не се отнасям. Въобще с никакви емоции. Нито със зло, нито със състрадание. Като към мебели се отнасям.

- Какви според Вас ще са най-големите проблеми на държавата и обществото в следвоенния период?

- Икономическият проблем е най-малкият на практика, разрушенията, които Русия ни е нанесла. Големият проблем е в загубата на младото население. Основно млади мъже са загинали. Пенсионерите, болшинството от тях, не са загинали. Тази част от населението, която плаща данъци се съкращава. Това ще бъде проблем, който също се отнася към икономиката. Когато победим, това най-вероятно няма да е скоро, но ще е в обозримото бъдеще, този проблем най-вероятно ще се реши с големи икономически вливания от страна на нашите западни партньори. Те са предвидили такива програми. Но отново, за да бъдем готови за това, трябва да се избавим от корупцията. Ако се избавим от корупцията, която е най-големият проблем, ще можем да говорим за възстановяването на Украйна. Корупцията е проблем във всички страни, само че другите страни не воюват, а ние воюваме.

- Какви са Вашите планове за бъдещето, след войната?

- Да живея дълго и щастливо.