Брайън от Корпуса на мира: Не разбирам как е възможно да не обичаш България
Американецът Брайън Стегър, който повече от три години е бил доброволец в Корпуса на мира*, разказва пред OFFNews за годините, прекарани в България и разкрива дали има нещо общо между страната ни и Гана.
Как решихте да станете доброволец от Корпуса на мира?
Преди девет години напуснах работата, която имах в голяма адвокатска фирма. Бях решен да опитам нови предизвикателства, да потърся нови изживявания и да науча повече за различните култури по света.
Изоставих една много успешна и обещаваща правна кариера, за да преследвам други интереси и да науча повече за света. Станах доброволец в Корпуса на мира и така успях да посетя петте континента. Преди няколко месеца се върнах в САЩ от Гана, където прекарах известно време като доброволец.
Сега се опитвам да помогна за подобряването на ситуацията тук, станах съветник в Администрацията за социално осигуряване и пиша решения за съдиите по административни дела.
Колко време прекарахте в България и с какво точно се занимавахте?
Живях в България малко повече от три години - от май 2009 г. до август на 2012 г. Служех в Корпуса на мира, като доброволец. Работех по програма "Образование", координирахме действията си с Министерство на образованието и науката. Лично аз преподавах английски език в Професионалната гимназия по транспорт "Никола Йонков Вапцаров" в град Сливница.
Защо бяхте изпратен точно в България от Корпуса на мира? Имахте ли право на избор къде да идете?
По времето, когато аз служех, доброволците почти нямаха право на глас за това в коя страна да бъдат изпратени. Корпусът на мира избираше къде да идем, имаха свои критерии.
За щастие, аз получих официална покана да служа в България. Преди да видя поканата знаех само, че ще служа в страна от Източна Европа. Приех поканата без колебание. За мен това беше втори шанс да науча от първа ръка някои от нещата, които трябваше да науча в университета, но пропуснах.
През втората ми година в университета се записах в курс на тема "Въведение в българската цивилизация". Обучаваше ни гост-професор от Софийския университет. Беше есента на 1990 г. Тогава България, както и повечето от страните от бившия съветски блок, току-що се бяха освободили от тоталитарния режим и бяха провели първите свободни избори от десетилетия насам.
Тогава бях твърде незрял и глупав, за да разбера значението на тези процеси. Нямаше как да оценя възможността да науча за тоталитарния режим и падането му от някой, който го е преживял.
Признавам си, че се записах в курса, защото имаше изискване да мина допълнителен курс, за да се дипломирам. Мои приятели бяха избрали точно този курс и ми казаха, че ще бъде лесно.
След като завърших, не съм се сещал за този клас или за България, докато не научих от Корпуса на мира, че ще служа в една от страните от Източна Европа. Разрових се малко и бързо разбрах, че България е в краткия списък от места, в които могат да отида.
Така, когато отворих поканата и видях, че отивам в България нямаше как да не се усмихна.
Пътувал сте по света. Има ли нещо, което прави България различна от другите страни? Какво в България ви направи най-силно впечатление?
Няма едно конкретно нещо- морето, дивата природа, историята, културата, селата, хората, планините... има невероятни гледки.
Брайън Стегър сред природата
Все пак ако трябва да избера любимо място, сигурно щях да избера Родопите. Пейзажът е грандиозен, храната е прясна и вкусна, а хората са представители на най-доброто от българския народ.
България е далеч от съвършенство. Но ако не беше страна с проблеми, аз никога нямаше да я видя. Отказах се да търся утопията преди много време. Мисля, че в България има много забележителни неща. Всичко, което видях и опитах за тези почти три години, е запомнящо се.
Да, живеех с малко повече от 470 лв. на месец, работех на пълно работно време като учител, разчитах предимно на публичния транспорт, за да стигна някъде. И все пак не мога да разбера как е възможно да не обичаш България.
Колкото по-дълго стоях в страната, толкова повече осъзнавах колко много исках да видя и опитам. С времето България се превърна в нещо като мой дом. Беше истинско удоволствие да живя там и да изследвам страната, както и да работя ръка за ръка с българите и заедно да се опитваме да направим България едно още по-добро място.
Като страничен наблюдател, какво мислите - какъв е манталитетът на българина?
Ха, ха, ха. Няма да отговоря на този въпрос. Без значение какво ще кажа, има огромни шансове то да бъде изтълкувано погрешно.
Има ли нещо от България, което ви липсва? Какво си спомняте най-ярко?
Повече от всичко ми липсват приемните семейства, при които живеех, както и приятелите. Тяхната доброта и щедрост е това, което направи престоя ми в България специален. Вярвате или не, но и моите бивши ученици ми липсват.
След като сте напуснал България, сте бил доброволец в Гана. Има ли нещо общо между двете страни?
Има много прилики и разлики, но четири неща веднага ми идват на ум. Първото са пресните плодове и зеленчуци. В Гана това са неща като ананас и манго, докато в България са домати и краставици, но и в двете страни прясната продукция е вкусна.
Второто е, че хората имат време един за друг. Животът е с по-бавно темпо и компанията на приятели е нещо наистина ценно. Трето - хората, които имат най-малко, дават най-много. И в двете страни. Накрая - въпреки всичко хората се смеят и са усмихнати.
Ако можехте да вземете нещо от България, което да сложите в САЩ, какво би било то?
Някои от свободите. Ние в САЩ сме прекрачили границите със закони, които нарушават личните свободи.
А какво бихте взели от САЩ и сложили в България?
Мисля, че вече има повече от достатъчно американско влияние в България.