Англичаните, които Бузлуджа заплени

Наскоро, ровейки се във Фейсбук, попаднах на интересна снимка на паметника на Бузлуджа. Поразрових се и разбрах, че това е обложката на новия албум на британците от Electric Cake Salad, малка електро и алтърнатив рок банда от Бирмингам.

След няколко поредни прослушвания на песните им интересът ми нарасна още повече и се свързах с групата, за да разбера повече за музиката им и решението да използват образа на българския комунистически паметник.

Така със Стийв Джианолио-Джоунс - вокали, китара и програмиране - си побъбрихме за комунизма, историческите символи, трудностите, пред които е изправена Европа, тежките времена за музиката и за България.

Бихте ли ни казали малко повече за Electric Cake Salad?

Ние сме тричленна банда от Бирмингам (освен Стив, в нея свирят Мик Морел на китара и Роб Лийвър на бас), Обединеното кралство, която свири смес от електро и алтърнатив рок. Тъкмо пуснахме новия си албум "Subdiffusion" със звукозаписната компания "Flicknife". Отскоро сме на турне заедно с Hawkwind, Jesus Jones, Crazy World of Arthur Brown и др.

Защо избрахте да се кръстите така?

Името на групата представя смесицата от музика, която свирим - обединяваме три много различни елементи, за да създадем уникалните си  творби. С толкова много влияния от рок и метъл до денс и рейв името просто си пасна.

Нещото, което предизвика вниманието ми към вас, е обложката на новия ви албум - защо решихте да използвате образа на български комунистически паметник?

Не знаехме нищо за паметника, преди нашият фотограф Мишел да ни покаже тази невероятна сграда. Търсехме паметници или места, които да навяват чувство за изоставеност, и когато той ни показа монумента - веднага разбрахме, че сме търсели това. Потърсихме повече информация за паметника на Бузлуджа и историята му и разбрахме защо е поставен там, както и причините за днешната му разруха.

Доколкото успях да се запозная с музиката ви, не усетих политически елементи. Въпреки това, какво мислите за комунизма?

Не точно, някои от парчетата в албума засягат конспирации и определени политически ситуации, които са трудни за пренебрегване - като имиграцията ("Over the Wall"). Комунизмът не е нещо, което ни е засегнало директно в Обединеното кралство, въпреки че винаги е имало и още има комунистически и марксистки партии, хубавото е, че не ги подкрепят особено.

Знам, че в някои държави, където комунизмът е властвал, това се счита за тъмни времена. Но това е историята, където и да живее човек по света, има исторически моменти и периоди, с които се гордее, и такива, с които не се, но всичко е история. Обединеното кралство има една от най-мрачните истории на света - на робство и инвазии.


Когато видях обложката ви, си помислих, че това може би е неизбежното бъдеще на всеки един политически паметник или символ - рано или късно хората забравят истинското му значение и единственото, което остава е неговата творческа стойност. Като лицето на Че Гевара или символа на хипитата, които се използват широко от модата и поп културата. Съгласен ли сте?

Мисля, че това е вярно в някои случаи. Бузлуджа тъне в разруха, но с времето сам по себе си е станал паметник на бъдещите поколения. Той е платно за графити, което позволява на местните хора и посетителите да изразят своите мисли за миналото му върху него. Например, на снимката, която сме използвали, може да видите, че върху Бузлуджа е изписано "Насладете се на комунизма" (бел. ред. - "Enjoy Communism", в долния десен ъгъл на входа на паметника), използвайки шрифта на логото на "Кока-Кола". Това със сигурност е знак, че времената са се променили и хората дори могат да се майтапят с това.

Неизбежно е някои паметници с необичайни истории да се превърнат в това. Но според мен това не е задължително лошо. Някъде четох, че местен човек си изкарва парите, като развежда посетители до Бузлуджа и дори им помага да влязат вътре. Защо не, това е начин монументът да се отплати за историята си.

Какво е мнението ви за случващото се в Европа в момента - политически, културно и т.н.?

Европа се намира в доста труден период, невиждан от Втората световна война насам. Ще ни отнеме време да се справим с предизвикателствата пред нас. Лично аз виждам, че хората напускат страните, където ги избиват и преследват, и разбирам положението им, искам да им помогна. Но, от друга страна, проблемът трябва да бъде пресечен из корен, иначе може да продължи вечно. Случващото се променя облика и културата на европейските държави, включително и на Обединеното кралство. Ние сме една от най-мултикултурните страни в света и повече свестни хора приемат това.

Срещу какво трябва да се бунтуват хората?

Не мисля, че хората трябва да се бунтуват срещу други, свестни хора. Бунтувайте се срещу правителствата си, срещу политиците милионери, които си помагат взаимно, докато бедните са оставени да изнемогват от данъци. Бунтувайте се срещу риалити форматите и поп-шоу състезанията. Бунтувайте се срещу побойниците. Бунтувайте се срещу Доналд Тръмп. Бунтувайте се срещу машината! ("Rage against the machine!")

Според мен известните групи и изпълнители - били те рок/метъл или друг стил - започват все повече и повече да се повтарят и да доскучават в последно време, сякаш свирят само за пари. Но в същото време се появяват все повече малки независими банди като вас, които правят нещо различно. На малките групи и тяхното изкуство ли принадлежи бъдещето на музикалната сцена?

Да, музиката стана доста скучновата и започна да следва една и съща формула. Нещата опират до това колко пари внасяш в музикалната компаня, докато забравяш корените си. Ако нещо се продава добре, се придържаш към него или подражаваш на бандите, които следват една и съща рецепта за музика, и нещата стават досадни. Да изкарваш пари и да си успял не е лошо нещо, но предпочитам да го правя чрез моите собствени дизайн и оригиналност.

Проблемът е там, че много хора не правят необичайна или експериментална/алтернативна музика, ами се водят по последните модни тенденции. Не мисля, че някога ще спре да бъде така. Смятам обаче, че това, което изкарва на показ най-доброто от малките независими групи, са концертите на живо. Публиката там е истинска, хардкор - тя идва заради музиката, не заради модата. Отдадена е.

Всички знаем, че музикалният бизнес е на колене. В звукозаписния бизнес вече не се печели много заради интернета, стрийм услугите и свалянията. Но така стоят нещата, със своите добри и лоши страни. Ако една банда иска да изкара пари в днешно време, начинът е чрез концерти на живо и турнета.

^{Electric Cake Salad от ляво надясно: Роб Лийвър, бас, Стийв, вокали и китара, Мик Морел, китара.}

Какво е изкуството за вас - начин на живот, хоби или начин за изкарване на пари?

Изкуството за мен е нещо различно, нещо, в което влагаш усилие, планираш го, но в същото време влагаш и еднакво много спонтанност. С Electric Cake Salad се опитваме да правим интересна и енергична музика, която хората да искат да слушат и гледат на живо. Повече от хоби е, но по-малко от начин на живот. И тримата в групата имаме своите лични животи, които са еднакво, ако не и по-важни за нас. Ако междувременно изкараме малко пари с изкуството си, това е страхотно, но задължително влагаме всичко обратно в Electric Cake Salad - правим тениски, плакати и още музика.

Къде могат да се намерят и купят ваши албуми, включително "Subdiffusion"?

Албумът може да се намери онлайн на всички обичайни места. Дискът може да се закупи и от страницата на звукозаписната ни компания: www.flickniferecords.co.uk, както и на живо по време на представленията ни. Скоро ще пуснем албума си и на винил, може да го поръчате предварително на сайта на "Flicknife", но побързайте, защото е лимитирано издание.

Какво знаете за България?

Знаем, че България е красиво място. Познаваме групи и хора, които са свирили при вас, и те са ни разказвали. София изглежда чудесно, хората също - получавали сме много страхотни съобщения от българи. Запознати сме с историята ви, но както казах по-рано - тя е само история. Бъдещето е ключът!

Смятате ли да направите някой и друг концерт у нас, може би да посетите Бузлуджа?

Чакаме да ни поканят! Нашият приятел Блейз Бейли (бивш член на Айрън Мейдън) свири редовно в България и ние също искаме да дойдем при вас скоро. Много ще се радваме да посетим паметника, въпреки че доколкото знам, не е лесно да се стигне до него.