Андрей Райчев: Българите не искат капитализъм

Андрей Райчев е философ и социолог. Автор на множество научни публикации, сред които сериозна популярност придобиват книгите „Привилегировани гледни точки“ и „Какво се случи“ (в съавторство с Кънчо Стойчев).

Възниква ли разпознаваем политически субект след протеста?

Не е ясно. Има една голяма въпросителна и едно нарушение. Въпросителната е следната: Достатъчно силна ли е катастрофата, за да се роди чак партия, тоест хората да идентифицират бъдещето си с това? Катастрофата ражда партиите. Всички големи партии в България са родени в катастрофа. Първата световна война роди БЗНС, гигантска, огромна партия, до ден днешен има някакви остатъци. Представете си какъв взрив е било: БЗНС тогава печели 70% на избори. Втората световна война ражда БКП, краят на Студената война ражда СДС и трансформира БСП, защото БСП не е БКП, нищо, че е на тази основа правена. Толкова ли е силна тази катастрофа, за да роди партия? Не знам.

Например, катастрофата на Жан Виденов роди „Евролевицата“. Тя  обаче се оказа временно явление. Издържа 5-6 години и се върна обратно. Тази катастрофа има ли достатъчно енергия, за да роди партия – това не знам. Например, в Америка не роди. Occupy Wallstreet трябваше да бъде новата лява партия, но не беше достатъчно силна.

Втората въпросителна е свързана с едно нарушение, което извършват хората, които строят партиите. В политологията това е аксиома – първо идеята, после организацията. Няма никакъв начин организацията да предхожда идеята. Аз не виждам при тях това. Не виждам идеята, която предхожда организацията. За да направиш партия, хората трябва да са идейно обединени от нещо. Например - „Долу БКП“, и тогава да постоиш върху тази идея СДС.

Строежът винаги е по-малък от идеята. Винаги някакви хора остават извън. Идеята е материалът, от който организацията произвежда статуята. Както е казал Микеланджело: взимаш едно парче мрамор, махаш излишните неща и получаваш „Давид“. Идеята е парчето мрамор, а организацията отстранява някакви парчета.

Протестиращите обаче казват: Долу всички

Това е най-ранната фаза на идеята. Тук се съчетава огромен антикапиталистически патос. Българите не искат капитализъм. Но никой от тях не смее да произнесе това.

Смятате, че това е едно от най-големите табута?

Това е най-голямото табу. Значи те казват: Нашето не е истински капитализъм. Пробутали са ни някакво менте. А това е истински капитализъм. Тяхното, западното, е укротен капитализъм. Западният човек има гигантско оръжие срещу капитализма. Има синдикат, най-малкото, има потребителска кооперация и хиляди дребни НПО-та, които смекчават свирепостта на капитализма. Капитализмът е свиреп звяр. Той е тигър. Едно му подстригва ноктите, друго му изтъпява зъбите, трето му намалява шарките. Западният капитализъм е укротяван стотици години, особено активно – през последните 50. И е доста укротен.

Нашият капитализъм е ужасно неукротен. Хората отказват да мислят, че проблемът им е от капитализма, те мислят, че проблемите идват от отклоненията от капитализма. Това е главният парадокс, който виждам. Те мислят, че кражбите им пречат. Кражбите са нищо в сравнение със самата експлоатация. Никаква кражба не е това, че той взима 300 лв. Това е просто неговата неспособност да станат 600 лв. Но не през държавата, не като махне Бойко Борисов. Да отиде там, да застане пред входа, да направи стачка, другите да са солидарни с него и да му направят заплатата 600 лв. Това е начинът. А той се мъчи да свали Бойко Борисов, така че заплатата му да стане 600 лева. Това няма да стане.

Но доверието към левите партии в България не се увеличава толкова видимо.

Четири пъти българите казват: Искам нов проект. 1990-та, 1997 г., 2001 г., 2009 г. Сега е пети. Те изгонват целия парламент, всичко дотогава, и слагат съвсем нови хора. И четирите пъти. Искането за нови хора изобщо не е ново. При Великото Народно събрание, когато комунистите паднаха, всички бяха изметени – 99%. 1997 г. парламентът беше 60 % нов. 2001 г. Симеон нямаше нито един човек, който да е бил депутат един ден. Бойко Борисов доведе съвършено нова партия. Четири пъти сменят всички. Кой е общият знаменател на тези четири пъти? Десен проект. И четирите пъти те търсят на дясно изхода. И СДС, и вторoто СДС, и Симеон, и Бойко. И сега пак искат дясно, а им трябва ляво.Хората казват: Не може повече така, дай... и тук следва десен текст. А дясното ги мъчи. Те имат остра нужда от остро ляво.

Освен това, лявото им символизира предишния режим и те бързо правят заклинания Комунистите са лоши, комунистите са лоши. БСП въобще не са никакви комунисти. Смехотворно е да се твърди, че те са комунисти. Те не са комунисти по две линии. Първо, те са дребнобуржоазна партия, те са „за“ собственост и т.н. Те са партията с най-малко инстинкт за насилие в България, най-толерантната партия. Партията, която най-малко насилва някого, когато е на власт, е БСП. Другите много по-рязко мачкат телевизии, вестници. В този смисъл БСП не са комунисти нито по исканията си, нито по насилническата си природа. ГЕРБ е много по-насилническа партия от БСП. Да сте чули БСП да подслушва някого, да следи някого? Някой да е арестуван, да е уволнен журналист при БСП? Абсурд.

Влизаме ли в спирала от избори и протести?

Не знам, много зависи от изборите. Ако се сбъднат нагласите към момента, „Атака“ и ГЕРБ имат достатъчно сили, за да управляват. Но не знам как „Атака“ и ГЕРБ ще управляват, като едното е проруско, а другото е проамериканско. Аз не виждам как. Те са достатъчно антикомунисти – да, но това не стига. Как ще разделят въпроса за енергията?

Както виждате БСП не можа да се възползва от падането на ГЕРБ. Защото хората са против двете. Знаете, аз имам симпатии към БСП, смятам я за хубава и т.н., но БСП не може да бъде символ на новото по силата на факта, че тя е кръвно свързана с прехода. Този преход може всичко да се каже за него, но няма начин да изключиш ролята на БСП в него. Тя е автор на идеята на прехода, в най-тежките моменти е отстъпвала, за да продължи по мирен път. Мирният преход е нейна идея. В този смисъл той е нейна рожба. БСП не може да се отрече от прехода. А хората искат реванш за прехода. Те го искаха още от Борисов преди четири години.

 26 март 2013 г.