Америка даде на света културата на параноята

Завършил с магистърска степен в Кралския колеж по изкуствата в Лондон, Арън Мултън има богат опит в курирането на експозиции в цяла Европа и Америка, основавайки собствено изложбено пространство "FEINKOST" в Берлин и работейки в момента като изложбен програматор в галерия "Гагозян" в Бевърли Хилс.

Преди това американецът е бил арт журналист на Новия и Стария континент, както и редактор във "Flash Art International" в Милано и редица художествени монографии, а освен всичко останало е издател на сатиричната антология “An ArtNewspaper: Special DECADE Issue”.

Американецът беше гост в България, където курира интересната изложба за аспектите на ритуала, суеверието, алхимията и магията - "Американаезотерика" ("Americanaesoterica").

Срещнахме се с Мултън за един прелюбопитен социално-философски разговор за суеверието, религията, критическата теория и теорията на конспирацията, смисълът от изкуството, арогантността на човечеството и параноята, която САЩ прокарва през 21-и век.

Суеверия, магия и всякакви вуду работи – за това ли е изложбата Ви?

Името на изложбата е „Американаезотерика” като една дума, защото звучи специално, приятно е за произнасяне. Бих казал, че експозицията е за авангарда, а какво представлява авангардът в нашата култура вече? Ако произнесеш думата „авангард”, никой няма да те вземе насериозно, звучи като пълна глупост. Но той наистина значи нещо, авангардът е много важна концепция, към която сме станали цинични, защото си мислим, че знаем всичко.

Съвременният информационен пейзаж с целия този интернет и т.н. – всичко е плоско, погледът ти стига километри напред и можеш да знаеш всичко завинаги. Мислиш си, че всичко вече е правено и нищо ново не може да те изненада, така че истинското предизвикателство е да откриеш краищата на възприятията и на познатото, това е авангардът, ето, ще ти покажа една лоша илюстрация: кръгът в ръката ми, който описвам, е всичко, което знаем, а пръстите ми са авангардът, краищата, всичко извън кръга е непознато, а то е безгранично. Ние, хората, просто сме арогантен вид. Страхотното тук е, че езотериката се движи по краищата на нашите културни познания, тя събира всичките магии и суеверия. Ние все още говорим за призраци, за Бог, за магия – искам да кажа, че това са необясними явления, обосновани чрез вярата и желанието да имаме нещо нерационално в живота си. Възможността това нещо да бъде проучено е безкрайна и аз го направих като идентифицирах 5 различни типа езотерика – алхимикът, шаманът, знахарят, лудият учен и загадъчният търговец.

На български имаме поговорка, че новото е добре забравено старо, значи ли, че в някакъв смисъл това, което представяш, не е авангардно, ами е, да речем – ново ретроградно.

Говориш за културна забрава. Да, ами за това говоря, арогантен вид сме, мислим си, че знаем всичко и сме убедени, че можем да съберем всичко и да го сложим в интернет, да го архивираме и запазим за вечни времена. Но знаеш ли какво се случва всъщност – забравяме го. Именно защото в джобовете ни има телефони и всякакви други глупости, които ни свързват с интернет, ние автоматично ще забравим всичките си спомени. Тъй че идеята, че новото е добре забравено аван-ретроградно или каквото там, е истина, но аз говорех за черногледата и цинична перспектива на нещата, за културните ритуали. Виж сега, след 15 години няма да имаме закуска, обяд и вечеря, това са ритуали като ходенето на църква. Ние закусваме, обядваме и вечеряме, прекарваме малко време с други хора и още няколко неща. Но след 15 години никой няма да има време да седне и да яде, всички ще пием шибани шейкчета с протеини и глупости. Всичките ни ритуали – културни, комуникативни и т.н. – се разпадат с ускорено темпо на ентропия.

Това, което представлява интерес за мен в изложбата, не е всъщност цинизмът ни, а чистият оптимизъм и чистата потенциална енергия у всеки от нас. Знаеш ли какво обединява всяка едно човешки същество на Земята? Суеверията. Ние всички чукаме на дърво по една или друга причина, а какво, по дяволите, значи това? С кого комуникирам така, какво изразявам?

В България означава, че Дяволът няма да те чуе.

Конкретно в случая може, но като цяла означава, че сме отчаяни за мистерия, а тя не същестува повече, или просто е толкова дълбоко закопана, че трябва да търсиш много здраво, за да я откриеш. И цялата мистерия е офлайн. „Американаезотерика” е офлайн, разбира се, можеш да я намериш в мрежата, архивирали сме я, но ако искаш да попаднеш на нещо наистина интересно – купи си енциклопедия със суеверия. В нея ти гарантирам, че ще откриеш, че 70% от написаното вътре го няма в мрежата, защото е било измислица, глупост, странност и затова никой не го е качил като хората. Ето ти страхотна бройка позитивна енергия, която съществува в езотеричните вярвания.

Значи експозицията не е документален проект за шаманизма, вуду магията и други хорски вери, а е напомняне на хората за техните забравени културни и социални традиции?

Не, не е така. Преди време имах изложба, която се наричаше „Теории на забравянето” и тя се отнасяше за културната памет и разпада й. Не мисля, че някой има отношение към материалното в експозицията ми, но всички чувстват енергия, магия. Независимо дали си скептик – пак чувстваш енергия, само че негативна. За мен „Американаезотерика” е способ да се докаже, че ние сме проводници на енергия. Това, което ни разграничава от животинското царство, е способността да сме осъзнати, но въпреки това използваме едва колко – 10% от мозъка си? А останалите 90 са си пълна магия, заедно с телекинезата и останалите работи, които дори не знаем дали съществуват. За мен това е празник на съвременното изкуство, защото то трябва да ни изненадва и да ни дава храна за размисъл. Дали вярваш или не – това си е твой проблем, въпросът е да разбереш дали си буден.

Имате ли си традиционни ритуали, суеверия – късметлийска тениска, да не минавате под стълба, котка да не Ви мине път?

Не всъщност, опитвам се поне де. Не вярвам в Бог, смятам го за свръхестествен феномен, а религията си е чиста езотерика. Мисля, че ние сме космична енергия, което може да звучи нелепо, ама майната му, по-добро обяснение на нещата е от това, че на небето има някакъв пич, който ни гледа. Вярата в Господ е отричане на реалността, тя те кара да чувстваш, че вината задето си беден или си си изгубил работата не е твоя. Ние искаме да вярваме в тези работи, лично аз не съм религиозен, но работя в сферата на съвременното изкуство, а то е култ, то е Култът в културата.

Ние оперираме на ниво, което създава ценностни системи, които никой не може да обясни – то превръща нищожното в безценно. Така че експозицията е посветена на енергията, магията, вярата, култа. В момента може би звуча като уличен проповедник, но възможността да боравиш с тази енергия е фантастична, а това ни е нужно. Нашият полуживот се забързва.

Може ли да се каже, че чувствата и мислите ни до някаква степен сами се превръщат в суеверия, във вяра, например: „днес се чувствам късметлия”, „нещо не ми е ден”, „някой човек ми харесва без конкретна причина и затова ще му се доверя”. Обратно на човешката логика са човешките чувства, интуиции, които са своего рода суеверия.

Да, това е много добро прозрение. Аз често ходя насам-натам, на всеки 2-3 години се местя в нов град и съм имал много моменти, когато просто се будя и си викам: „Мразя това място и то ме мрази мен. Какво по дяволите правя тук?” Това няма нищо общо със самото място, даже може би няма общо и със самия мен – всичко е просто възприятие, а реалността е едно възприятие. Ние сме специални, що се отнася до смяната на настроенията ни и отношението ни към нещата. Например мога да започна да говоря на растението до нас, може би това е правилна постъпка, защото на растенията може да им се нрави да им говориш, не знам, така казват хората.

Както трябва да говориш позитивни неща на водата, защото тя има памет и това действа добре на молекулите й ли?

Да, точно така, но аз не се майтапя с тези работи, аз всъщност ги обичам и искам да ги отпразнувам, защото това е всичко, което имаме. Оптимистично, обективно и научно ние се опитваме да смелим всичко и да имаме доста рационална умствена нагласа относно знанието и реалността, но истинският потенциал, който имаме – и това е причината да съществуват артистите – е да изучаваме непознатото. Да намираме неща, за които нямаме обяснение. Това е красота, а какво е красотата – тя е сюблимното, а какво, на свой ред, е то, естетика? Това е като вуду.

Значи не можем да знаем всичко, но за да сме щастливи, трябва да запълним тези празнини в знанието си и тук идва суеверието?

Да, така смятам. Специалното на изложбата е начинът, по който ние я съставихме. Тя е съставена като теория на конспирацията, всичко в нея сочи към културата на конспирацията, а това е важно, защото в нашия свят, пълен с мистериозни ценности, ние ползваме критическа теория, за да говорим за изкуството. Ти можеш да дадеш рационални аргументи, че купчина изпражнения всъщност е парче злато, използвайки супер солидна логика, основана на критическата теория и начина, по който мислим за еволюцията на мисълта. Езотериката е език, който се говори най-добре чрез способите на теорията на конспирацията, които не се различават много от критическата теория. Можем да опишем критическата теория като бяла магия, а конспиративната като черна магия.

Друго важно нещо е, че това е шоу на американски артист, защото какво ни е дала Америка културно през 21-и век? През 1900-та ни даде киното, Холивуд, даде ни истинска дефиниция на културни характеристики посредством големия екран. В този век Америка ни дари с естетиката на параноята. Даде ни принципите и опорните точки на параноята. А параноята е невъобразимо мощен език за общуване, ако можеш да се възползваш от него. Според мен това е интересното на изложбата, ако се загледаш в детайлите и прочетеш обяснението, ще забележиш голяма бройка фантастични теории на конспирацията, които са обединени по такъв начин, че ако ти си лабилен – ще се побъркаш. Ако си скептичен – обори ме.

Какво имахте предвид под „параноя”?

Тероризъм. Всеки ден гледаш войната срещу терора.

Като 11-и септември 2001 г.

Какъв важен ден!

Ето една теория на конспирацията – 11-и септември планиран ли беше? А цялата война срещу Близкия изток и последвалата параноя в западното общество – това случайна поредица от събития ли е, или всичко е нарочно подготвено? Буш и някои други са си казали: „Нека стреснем обществото, за да го управляваме по-добре”.

Ами виж какво ни причини. Това е най-осведомителният начин да разбереш как да контролираш хората – истински страх, човече. Помисли за него, скапаният страх сам по себе си е суеверие. От една страна, имаш чистия страх от смъртта, инстинкта за оцеляване, който е бил с нас от зората на времето. Но, от друга, сме виждали страха да показва много различни лица, които не са мотивирани от оцеляването, но които контролират всеки аспект на това как се държим в обществото. Дали си мисля, че някой ще взриви самолета, в който летя? Не, за Бога! Ако се случи – майната му, какво мога да сторя по въпроса.

Фактът, че ние говорим в момента за това, въпреки че не вярваме в тази параноя, знаем, че терористите съществуват, но не живеем в страх от тях – е важно свидетелство за силата на параноята и важността ѝ в обществото ни, защото много хора в Европа и по света в момента са панирани.

Да. Но след всичко изговорено за Щатите искам да кажа и че все пак те дадоха огромна част от парите, за да съм тук. Това е първият път, в който получавам подкрепа от държавата си в това отношение, обикновено ми помагат частни лица или организации, така че шансът да представлявам страната си по този начин е фантастична чест и възможност.

След края на интервюто целият запис отива в ЦРУ.

Но това е перфектно, това всъщност е идеалният вариант за мен.