Александър Алексиев: Семейството е моята 'доза щастие'

Наскоро българското кино заслужено получи своята „Доза щастие“. Изящният танц между документалистиката и художествения разказ, силното визуално въздействие и изключително прецизната актьорска игра спечелиха десетки хиляди зрители още в първите дни след премиерата. Създаден по истинската история на журналистката Весела Тотева, описана в биографичната ѝ книга "Падение и спасение", филмът вече е включен в образователните инициативи на Министерството на образованието и науката, свързани с превенция на зависимостите.

Режисьорката Яна Титова поверява един от най-сложните образи в него на съпруга си – Александър Алексиев, в чиито роли зрителите неизменно се влюбват, независимо дали става дума за емоционалния д-р Василев от „Откраднат живот“, любещия Гичо от „Възвишение“ или уповаващия се Тони от „Доза щастие“.  Александър, освен актьор е и продуцент на филма. 

Ето какво разказа той пред OFFNews за щастието, любовта и храбростта да правиш продукция от такъв мащаб в България.

Как успяхте създадете един толкова истински филм, без онзи характерен угнетяващ ефект, който почти винаги съпътства българското кино?

Яна Титова и операторът Мартин Балкански си поставиха за цел да разкажат максимално честно и искрено историята на Весела с всичките ѝ етапи и преживявания. Яна умее да разказва много добре и не се опитва да налага някаква стилистика на всяка цена, а се стреми да бъде честна и откровена.

От друга страна, историята сама по себе си е много емоционална, вълнуваща и важна. В нея всеки може да припознае себе си, доколкото по един или друг начин се е докоснал до някакъв вид зависимост – било лично или чрез свои близки: наркотици, алкохол, хазарт, интернет, работа.  

А Валентина Каролева е феноменална актриса, която прави чудовищна роля. Тя и останалите актьори, които влизат в по-големи или по-малки роли те карат наистина да потънеш в цялата история.

Валентина Каролева казва, че този филм е бил като терапия за нея. А за вас с Яна какво беше?

За мен беше един много по-различен процес от този, в който бях свикнал да бъда. Не само, защото съм и в ролята на продуцент, но и чисто актьорски ми беше много трудно да предам тази чистота, която Тони притежава. Но Яна е истински водач . Тя знае точно какво иска и знае как да провокира и да поведе актьорите.

За нас беше гмуркане, дълбане, изплуване. Срещнахме много любов и подкрепа. Всеки се хвърляше заедно с нас, когато разбереше каква е темата и какво искаме да постигнем. Приятели помагаха, мъкнеха мебели или обикаляха София, за да намерим правилните места и реквизити. Да съберем толкова готини хора, не само креативен, но и истински отдаден екип, и заедно да сме част от създаването на един от най-важните филми, които някога съм правил в живота си е незабравимо преживяване.

Целият филм е изпълнен с много любопитни и приятни съвпадения, както и с много късмет. В началото си говорихме колко емоционално и сантиментално ще бъде за нас самите да снимаме в реални локации. Стана така, че снимахме в истинския апартамент на Иван – там, където и Валя е била като малка и има спомени. Други локации се оказаха случайно реалистични – Яна избира някое място, после Валя казва, че има история, свързана с него.

Колко храброст се изисква да се направи такъв филм в България и то без държавно финансиране?

Аз бих повторил цялото изживяване, независимо от това колко трудно беше и все още е, заради децата, които срещаме след прожекциите. Едно дете отиде при Яна и каза: „Гледах филма и мисля, че и аз ще успея да се отърва от моята зависимост.“
Липсата на знание и опит какво ще се случи, ни провокираха да сме смели и да направим този филм. Но темата е основния провокатор. За друг филм едва ли бих го направил - първо да намериш начините да го реализираш, после да намериш и хора, които да ти повярват. Весела повярва на Яна и каза: Действайте! Дерзайте! Само да не стане тегав български филм.

Темата винаги е била важна за мен. Откакто се помня съм търсил начини да бъда полезен на хората със зависимости. Имах мечта да мога да помагам и чрез филма осъзнавам, че тази мечта се сбъдва и ще мога да бъда полезен с всички кампании и каузи, които сме си поставили за цел.

Що се отнася до подкрепата – много е жалко, че в нашата държава се лобира за отбрани проекти, на които да се разпределят субсидиите. А тези, които са селектирани сред най-добрите европейски проекти, биват избутани. Това е изключително обезкуражаващо и смазващо.

Инициирате посещения на ученици на прожекциите, защо е важно за тях да гледат филма?

Имаме запитвания от цяла България и това ни радва, защото ние искаме да бъдем част от превенцията и информираността. Това е мисията както на филма, така и на фондацията на Весела, чиято кауза сега ще продължим. Убедени сме, че децата, ако гледат филма и прочетат книгата, няма да посегнат към наркотиците, а ще задават въпроси, ще направят информиран избор и ще вземат правилното решение. Защото днес цялата химия е много достъпна и евтина, марихуаната, която пушат децата е всъщност отрова за мишки и белина. Затова им казваме – замислете се, информирайте се и се решете дали искате да тръгнете по този път и тръгнете ли – връщане назад почти няма.

Кой е пътят към зависимостта?

Никой не е предпазен по презумпция, защото наблюденията са, че са засегнати деца от всякакви семейства – и добри, и проблемни. Много от тях го правят от скука. Не са открили какво обичат и с какво искат да се занимават, животът си минава покрай тях и те решават да го разнообразят, с убеждението, че нищо толкова няма да им се случи. Затова едно от най-важните неща е да провокираме децата да открият това, което ги кара да се събуждат и да са развълнувани за деня си.

Кое накара Брайън Молко от Placebo да подари на продукцията песента си „Protect Me From What I Want“?

Яна искаше точно това парче, защото е като текст и концепция е много близо до филма. Брайън Молко гледа филма, много го хареса и той го предложи. Предстои да се срещна с Брайън и да му благодаря лично. Други музиканти също ни подкрепиха. Усещането е страхотно и доказва, че темата е важна не само за България, но за целия свят.

Как успявате да се съхраните здраво стъпил на земята и да не се поддадете на мегаломанията?

Израснал съм в театъра и на снимачната площадка. Пред мен винаги са били едни от най-великите български актьори и режисьори – Наум Шопов, Крикор Азарян, Сашо Морфов, Мария Кавърджикова. Изключително земни и човечни, те и моето семейство винаги са ми били големи примери. Живеем в толкова малка държава, че е много смешно и жалко някой да си повярва толкова, че да се държи надменно.

Има една тънка червена нишка във всички Ваши проекти - и във „Възвишение“, и в „Откраднат живот“ и в „Доза щастие“ - и тя е за любовта и прошката. Те ли са спасителният пояс във всеки мрак?

Любовта със сигурност е това, което може да спаси от всяко пропадане. Весела я спасява любовта към дъщеря ѝ, към близките, към Бога. Прошката към себе си и към другите е вторият елемент на спасението. Много интересна тема е това. Дали Асенчо си е простил, преди да го разстрелят? Гичо със сигурност му е простил, защото той е поредното разочарование в живота му, но дали той е простил на себе си?

Къде е по-трудно под режисурата на Яна – на сцената или вкъщи?

Яна е толкова добра в това, което прави, че работата с нея е удоволствие и истинско партньорство. Тя винаги е успявала да провокира истината – и в работата си, и в живота. Вкъщи ни режисират двете деца. Те са дозата щастие, а ние сме изпълнителните продуценти. Няма друго такова щастие!