Адв. Минчо Спасов: При арест имате право на адвокат незабавно, а не след оформяне на документите

Адв. Спасов, по време на така нареченото Велико народно въстание на 2-ри срещу 3-ти септември ръководството на МВР демонстрира озадачаваща - да не кажа опасна, тактика. По време на едночасовата канонада с бомбички от страна на провокатори, които така и не се разбра защо са допуснати до протеста, и униформените, и цивилните полицаи останаха напълно пасивни. Има предположения, че това се случи поради политически мотивирана заповед на полицейското ръководство, което реши да угоди на управляващите в желанието им обществото да счeтe протеста за агресивен и недемократичен. Дава ли законът възможност на редовите полицаи, чието здраве бе рискувано, да потърсят обезщетение и съдебна отговорност на началниците си?

Вече два месеца българският народ протестира срещу корумпираното правителство и бездействащия главен прокурор и иска оставката им.

Вместо премиерът Борисов и главният прокурор Гешев да застанат лице в лице с протестиращите и отговорят на въпросите им, те изпратиха многобройна полиция и жандармерия и окървавиха протестите. На риск бе изложен животът и здравето и на протестиращи граждани, и на полицията. Редовите полицаи бяха принудени от началниците си да извършат дисциплинарни нарушения и престъпления, за които следва да понесат отговорност в случай, че не разкажат от кого са получили заповедите, разпореждащи им нарушения и престъпления.

Всеки полицай и всеки гражданин, пострадал от изпълнението на неправомерна заповед, може да търси по съдебен ред обезщетение на основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите и Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани.

Какво може да направи в тази връзка синдикатът на МВР?

Този въпрос е към самите синдикални ръководства. Моята препоръка е да следят стриктно за мерките, които ръководството дължи за осигуряване на условия за безопасен труд и почивка на служителите.

Според Вас на 2 септември полицията нарушили ли законови норми?

Административно процесуалният кодекс в чл. 250 и 252 дава на съда право да разпорежда прекратяване на действия и бездействия на администрацията, които не са административни актове и не почиват на закона. Отделно от това прокуратурата има задължение да разследва длъжностни престъпления на полицейски служители, извършени при и по повод изпълнение на службата им. Считам, че при действията си на 02-03. септември полицията:

1. Наруши гарантираното от чл. 11 от ЕКПЧ и чл. 43 от КРБ право на мирен протест, като на протестиращите бе преграден изцяло бул. Дондуков, а между Народно събрание и БНБ бе издигнат полицейски кордон, възпрепятстващ обграждането на сградата на Народното събрание в рамките на разрешената от чл. 7 на Закона за събранията, митингите и манифестациите (ЗСММ) 20 метрова зона за сигурност около сградите;

2. Започна от обяд да разгонва протестиращите, въпреки липсата на Заповед по чл. 13 от ЗСММ от кмета на Столична община;

3. Полицаи и жандармеристи нямаха идентифициращи номера, задължителни съгласно чл. 151 ЗМВР и ИНСТРУКЦИЯ № 8121з-988 от 17.08.2015 г. за вида на личния знак, за условията и реда за ползването му и реда за носене на индивидуален идентификационен номер от служителите на Министерството на вътрешните работи

4. Извършени бяха редица актове на полицейско насилие (прекомерна употреба на сила), състоящо се в:

4.1. Употреба на сълзотворен газ срещу мирно протестиращи жени ( напр. обгазяване на г-жа Мая Манолова и още 6 жени на стълбите на НС);

4.2. Употреба на прекомерна сила, унизително и застрашаващо здравето на неоказващи съпротива протестиращи (арест на Росен Миленов; арестувани с извадена от ставата на рамото ръка; побой над български и чужди - американски, френски, белгийски граждани);

4.3.Действия извън рамките на охранявания периметър съгласно план разстановка № 513р-72957/01.09.2020 на Директора на СДВР;

4.4.Арести на граждани от протеста и извън протеста на произволен принцип, без да е налице съпричастност към противозаконна дейност;

4.5.Вероятно включване на търговски дружества - частни охранителни компании в малтретирането на протестиращите в нарушение на забраната по чл. 151 ал. 6 ЗМВР ;

След споменатата едночасова пасивност полицията премина в другата крайност. Започна грубо да разпръсква протеста. При първоначалния щурм бе използван сълзотворен газ - вероятно същия като в предобедните сблъсъци. Облакът застигна пред очите ми родители с невръстни деца, възрастни хора. Човек на около 60 г. седеше до президентската караулка, след като полицията го бе напръскала в очите. До такава степен бе загубил зрението си, че не можеше самостоятелно да напусне района на сблъсъка. Могат ли пострадали като него да потърсят обезщетение и наказателна отговорност срещу полицаите?

Задължение на прокуратурата е да потърси отговорност от извършителите на полицейско насилие. Отделно е задължението на ръководството на МВР да извърши в най-кратки срокове проверка и да уведоми пострадалите за резултатите от нея.

За съжаление полицаите бяха в тежко нарушение на чл. 151 от ЗМВР - не носеха идентификационни номера, което ще направи практически невъзможно търсенето на индивидуална отговорност от тях. Гражданите ще трябва да се задоволят с отговорността на МВР по Закона за отговорността на държавата, като обезщетенията ще бъдат изплатени от данъкоплатеца, а не от виновните.

Когато полицаите получиха заповед да разтурят протеста, те осъществиха безразборни задържания. Това бе установено от Софийски градски съд. Според съда полицията не е представила достатъчни доказателства за вина на арестантите и те бяха освободени. Тъй като протестите продължават, моля да консултирате гражданите какво да предприемат, ако бъдат задържани, така че правата и интересите им да останат ненакърнени.

Задържаното лице има право на служебен или личен адвокат, който да бъде допуснат до него НЕЗАБАВНО, а не след „оформяне на документите“. Имат право и на телефонно обаждане до свой близък. Не препоръчвам да дават обяснения без адвоката си. В случай, че при задържането им са нанесени телесни повреди, незабавно след освобождаването да се снабдят с медицинско удостоверение за това. В случай, че в ареста имат болки и рани имат право да поискат незабавно викане на екип на Бърза помощ. Трябва да изискват служителите да се легитимират с поне 2 имена и подразделение.

Според закона на МВР приоритетна задача на полицията е защита на здравето и живота на гражданите, а едва след това на обществения ред. Какви принципи за поведение на органите на реда по време на протест са залегнали в конкретните нормативни и подзаконови актове?

Цитирам Закона. Чл. 3. (1) Дейността на МВР се осъществява въз основа на следните принципи:

1. спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна;
2. зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство;
3. публичност и отчетност;
4. политически неутралитет;
5. обективност и безпристрастност;

Политическото право на протест по чл. 43 от Конституцията не може да се игнорира по съображения за нарушаване на обществения ред, освен ако те не са престъпления.

За съжаления полицията показа политическа пристрастност и когато арестува действащите в условия на неизбежна отбрана протестиращи от Ситняково, а дори не взе проби за алкохол и наркотици на контрапротестиращата Елена Мицева, която с автомобила си нагази протестиращите.

Правото на протест е защитено и в европейската правна рамка и други международни спогодби, към които страната ни принадлежи. Бихте ли казал нещо за практиките на Европейския съд по правата на човека в тази област?

Чл. 11 от Европейската конвенция за правата на човека и чл. 43 от Конституцията гарантират протеста като основно политическо право, което следва да бъде уважавано от Държавата. Насилието, което полицията може да оказва в случаи на тежки нарушения на обществения ред следва да е пропорционално и да отчита „анимуса“ (намерението) на протестиращите не да увредят полицай или обект, а да постигнат политически резултат, да събудят емоция в съгражданите си, да въздействат върху съвестта и морала на обществото, когато управляващите прекрачат границите на морала и правото.

Във всички случаи прокуратурата е длъжна да проведе задълбочено и обективно разследване на случаите на полицейско насилие, и оставането на полицейски служители извън обхвата на това разследване е нарушение, за което България многократно е осъждана в Европейския съд по правата на човека. Например по делото Тодор Димов срещу България, държавата бе осъдена не само заради разстрела с 14 гранатометни изстрела на барикадирал се гражданин, а за това, че прокуратурата отказа да разследва и разкрие самоличността на участвалите служители от специалните сили и така бе възпрепятствано обективно разследване. За съжаление анонимността на полицаи и жандармеристи в настоящите протести показва опасен рецидив в поведението на българските власти.

Протестът си е поставил за цел да заякчи гражданското общество и да го утвърди като неформален контролен орган на властта. Гражданите все повече преодоляват страха от репресии, но за ефективно гражданско общество е нужно и да знаят, и отстояват правата си. На протеста съм чувал възгласи „Не сме рая - имаме права!“ Според Вас познават ли гражданите своите права и черпят ли от тях подобаващо самочувствие?

Българите тепърва тръгват по пътя на демокрацията и се запознават с правата си да премахнат всеки деспотичен и корумпиран режим, който разрушава законите и морала. От Римско време е максимата „Гражданинът може да наруши Закона, но Държавата може да Го разруши“. Протестите са Граждански университет по демокрация, в който лекциите се провеждат на площада, но оценките се пишат в сърцата.