OffNews.bg

70% от кредитите на ББР отиват за 20 фирми

Димитър Димитров е с доказан професионален и управленски опит в банковия сектор. Той е бивш подуправител на БНБ, бил е и изпълнителен директор на ОББ, заместник-министър на икономическото развитие, изпълнителен директор на БКК и др. От 2001 до 2011 година е член на Управителния съвет на държавната Българска банка за развитие. На 30 септември 2014 г. той беше избран от Министерството на финансите за член на Надзорния съвет на ББР.

- Господин Димитров, как е управлявана Българска банка за развитие по времето на правителството "Орешарски"?

- Новият Надзорен съвет на ББР беше избран на 30 септември т. г., а вписването на имената ни в Търговския регистър стана на 7 октомври. Освен мен в Надзорния съвет са Атанас Кацарчев и Кирил Ананиев. За това кратко време се опитваме да съберем информация, за да направим адекватна оценка на процесите, които са протичали в банката и да преценим доколко държавната банка е изпълнявала своята основна мисия.

Момчетата в сегашния Управителен съвет ни подават информацията мудно. Те имат навика и гледат на органите на Надзорния съвет като на неприятен и ненужен цирей, а не като на структура, пред която трябва да се отчитат.

Предстои Надзорният съвет да направи пълен анализ и да излезе с официално становище. Но личните ми впечатления дотук са, че е допуснато семейно-приятелските кръгове на бившите управляващи, или така нареченото задкулисие, да дърпат конците в банката, включително да уволняват, и на овакантените места да назначават само лично предани хора. По този начин професионализмът е избутан на заден план, което по банковите стандарти поставя в риск нормалното функциониране на банката.

Открихте ли нередности при отпускането на кредити от ББР?

Ролята на държавната банка е да подпомага развитието на микро, малкия и средния бизнес в страната, да насърчава износа и стартиращите фирми, да отпуска мостово финансиране на бизнеса при усвояването на средства от еврофондовете. Това обаче не се случи през последните две години, въпреки шумно рекламираните от Даниела Бобева и Петър Чобанов планове за поставяне на фокус основно върху директното кредитиране и увеличаването на броя кредити, отпускани за малкия и средния бизнес.

В крайна сметка кредитирането на малкия бизнес е било символично и незначително. Енергията е похабена в "свирката", а не за реални действия. В баланса има нездравословно увеличаване на концентрациите в кредитния портфейл. Кредити са отпускани предимно на големи корпорации. Има около 20 клиенти, които формират над 60-70% от директния кредитен портфейл на банката. Това говори, че трябват незабавни промени в политиката на ББР, във фокуса и връщането ù към основните ù функции, възложени по закон.

Какво трябва да се промени в политиката на държавната банка?

Необходима е спешна преориентация и насочване на руля на банката към това, което е смисълът на всяка банка за развитие - не използването ù за инструмент на приятелските кръгове, а за експортно финансиране, директно кредитиране, мостово финансиране, онлендинг. И съотношенията в кредитния портфейл трябва да бъдат променени.

Смятам, че в банката има концентриран голям обществен интерес и капитал и трябва да се вземе решение да се спре политизирането й.

Как може да се въведе по-стриктен контрол върху отпускането на кредити от държавната банка?

Професионализмът, а не политиката, трябва да стане водещ фактор в управлението на банката. Смятам, че трябва да се въведе и някаква форма на граждански контрол. По този начин ще бъде защитен общественият интерес. През април тази година учредихме граждански съвет за развитие на държавната банка. Учредители станаха изявени банкери и бивши топ мениджъри на ББР като Кирил Григоров, Асен Ягодин, Атанас Кацарчев, Илия Лингорски, Христо Михайловски, Нина Радева, Ирена Петрунова. Тези хора през годините са били в ръководствата на банката и са извлекли поуки от опита си. Идеята е общественият съвет да се превърне в източник на стратегически идеи за развитие на дейността на Българска банка за развитие, както и да инициира предложения за законодателни промени. Защото когато банките се използват за "играчки" от управляващите и техните олигархични кръгове, има опасност играчката да избухне и пораженията да засегнат много хора. Още по-малко трябва да се допуска някой да си играе с държавната банка и публичните финанси.