23 септември е метеж, а не въстание

Днес се навършват 91 години от т.нар. Септемврийско въстание от 1923 г. По този случай от OFFNews се свързахме с историка проф. д-р Пламен Цветков, който коментира един от трагичните моменти в новата българска история и паралелите между тогава и сега.

Проф. Цветков, какви са последствията от Септемврийското въстание за българското общество?

Първо, то не е въстание. Въстанието би трябвало да е нещо спонтанно и т.н. В случая става дума за една акция на московската агентура в България по заповед на Москва. Тук дори на част от самите комунисти, все още тесни социалисти, и през ум не им е минавало да правят революция в България, но пристига от Москва една заповед и се инсценира този метеж. Той изостря още повече военната криза в България, която и без друго е твърде остра поради авторитарните тенденции най-напред на режима на Българския земеделски народен съюз (БЗНС), начело с Александър Стамболийски. Има една много силна жажда за разплата понеже не е осъществен националният идеал и т.н. Това създава крайно остра ситуация в страна, която е победена в Първата световна война. Именно от тази изострена атмосфера болшевишкият режим на Ленин решава да се възползва. Да разпространява империята си и властта си. Затова е целият този метеж, но той, разбира се, налива допълнително масло в огъня на политическата атмосфера в България.

Това ли е причината за жестокото му потушаване?

Аз не знам доколко е жестоко потушаването. Тук също се лансират едни силно надути цифри. Доколкото знам, броят на убитите е под 1000 души, дори не на убитите, а някъде четох, че това е дори броят на всички пострадали от метежа. Това, което силно е скандализирало големи автори като Антон Страшимиров например, е, че е имало ексцесии. Имало е извънсъдебна разправа, но тези, които са се разправяли извън съда с метежниците, също са осъдени и някои от тях си излежават присъдите в затвора.

Значи не са истина някои от спекулациите в обществото, че броят на убитите метежници е над 30 000 души, както се посочва в историята между 44 и 89-а година, или над 5 000, както сочат някои модерни изследвания, или че жените са карани да танцуват хоро около натрупаните тела на съпрузите си?

Глупости, това са пълни глупости. Няма такова нещо. Изглежда обаче, че е имало подобно извращение с игрането на хоро. Броят на убитите е бил забележително по-малък от 1000 човека, но е имало ексцесии, издевателства. Този случай, който описахте, Антон Страшимиров го е взел от живота. Значи, че някъде се е случило това нещо, което той описва в своя роман.

Случаят с метежа преувеличен ли е от българската история и литература?

Романът на Антон Страшимиров е по конкретен повод и там възмущението срещу метежа на комунистите е достатъчно ясно изявен. Дори онази прочута фраза, която често рецитираше комунистическата пропаганда: "Клаха народа ни, както турци не го е клал", си има своето продължение - "Но къде отидоха онези, които го бяха подбудили да се надигне?" Те излязоха в чужбина! Значи той и в самия роман никак не симпатизира на комунистите, но това, което го възмущава, е, че една държавна власт си позволява такива издевателства над население, което е било в голямата си част подведено.

Това ли е най-яркият пример на жестокост от страна на българската държава към населението си, или по времето на комунистическата държава е имало по-големи зверства?

По време на комунизма, разбира се, че са много по-страшни престъпленията, но там е проблемът - че по времето на комунизма аз не знам дали изобщо е имало българска държава. Това си беше един геноцид и е бедна фантазията на човек, за да си представи какви издевателства, какви мъчения, какъв садизъм са проявявали при убиването на своите жертви комунистите.

С какво трябва да си спомняме днешния ден? С действия на българската държава или с влиянието на Русия, и дали е възможно да свържем миналото с настоящето?

Може да се твърди такова нещо, защото Русия днес продължава да има твърде силно лоби в България, дори още по-силно отколкото в онези години. А от онези години трябва да запомним, че няма нищо по-страшно от комунизма и че всъщност престъпленията срещу човечеството на комунизма тепърва чакат своите изследователи и своите автори, които да пишат на тази тема. Това не бива да се забравя в никакъв случай, защото забравим ли миналото, то рискува да се повтори.

Възможно ли е някога в бъдещето в България да се случи нещо такова - въоръжен метеж?

Моля се на Бог това никога да не се случва.

Това, което направи Русия в Източна Украйна и Крим, прилича ли на това, което е направила някога в България, на което е повлияла?

Има допирни точки, макар че тогава Ленин, пък и Сталин са предпочитали мръсната работа да им свърши някой комунист от местно потекло. Между другото и Хитлер е прибягвал до такива методи. Той, когато създава тези зловещи еврейски гета в окупираните от вермахта градове, поверява вътрешния ред на евреи гестаповци. Така че и двете диктатури прибягват до услугите на местните. Но убийците - както метежниците от 23-а година, така и убийците от септември 44-а година натам, надали са българи, а трудно бих ги определил и като хора. Това са просто някакви изчадия в човешки образ.

Има аналог, това е все същият фактор. И както казва - аз често го цитирам - покойният Йосиф Петров, който беше най-старият депутат в 7-то Велико народно събрание: "Освободихме се от комунизма, но от комунистите скоро няма да се освободим".

Какви интересни моменти е имало, свързани с метежа?

По-любопитно, което не се знае, е, че понеже метежът е организиран броени месеци след преврата на 9-и юни през 1923 г., който сваля насилствено от власт Българския земеделски народен съюз. В БЗНС има среди, които, естествено, търсят реванш, искат да си върнат властта, ако трябва и със сила. Такива земеделци се подлъгват от апела на комунистите за единен работническо-селски фронт и власт, и т.н. И от начало тръгват да участват заедно с комунистите в метежа, но комунистите по най-брутален начин казват на земеделците "Вие няма какво да търсите тука, няма какво да ръководите, ние ръководим нещата". Цялото това нещо се оказва един мит - митът за работническо-селското единство. Друг е вече проблемът, че в една селска държава като България и комунистическата партия, и БЗНС са предимно селски партии. Както и народната партия, както и либералната партия, така че това също е голяма измислица, дадена партия да отговаря само на определен социален слой от обществото.

Горе-долу като в днешно време отново.

Ами вижте, много по-сложни са причините, поради които даден човек и дадена група от хора се ориентират към една или към друга политическа идея. Но това не зависи от социалната принадлежност или поне не зависи така пряко, както си го представят комунистите.

Проф. д-р Пламен Цветков е преподавател по нова и най-нова история в Нов български университет.

Научните му интереси са насочени към политическата и дипломатическата история на България, Балканите, Европа и света през ХХ век, както и към ранната история на българите и по-точно към проблема за тяхното потекло.