Все по-рядко в България ще се промъкват инвеститори, които наемат масово хора за малко пари

Инвеститорите, които идват в България, все по-малко ще търсят голям брой евтина работна ръка. Все повече ще се търси по-високата добавена стойност от един нает. Прогнозата направи Петър Ганев - старши изследовател в Института за пазарна икономика - по време на дискусия в рамките на семинар на Националния статистически институт в к.к. "Боровец". На него от НСИ вчера представиха окончателните данни от последното преброяване на населението - през 2021 г. - за етнокултурните характеристики.

Ганев даде пример с района на Хасково и Димитровград. "Там да - един инвеститор наема 1000 и повече души с ниско заплащане, но това ще става все по-рядко. Например в района на Пловдив много трудно ще се появи такъв инвеститор", прогнозира икономистът.

Тенденцията от последните 10 години показва, че в икономиката, индустрията, услугите се търси все повече стойност от работата на един нает, видно и от големия спад на наетите, които работят ръчен труд - например в шивашката индустрия - за сметка например на ауто-мото, където се влага повече капитал, изискват се повече знания и се влага повече в един нает, посочи още Ганев.

Една от основните причини за тази тенденция се корени в демографията ни, която влияе директно на икономиката. За Ганев голямата новина от Преброяване'2021 е именно промяната на населението.

"Имаше очакване за спад, но не и за такива мащаби - над 840 хил. души спад! Той започва от 1985 година, когато е върховото преброяване и оттогава спада, но не с драматични темпове. Това преброяване вече показа и по-сериозен спад на населението в градовете. Те - с две, три изключения - губят население, включително София, а очакването (за столицата) беше за нарастване. Като цяло, градът намалява като население заради тежка демографска структура, пандемията, миграционни процеси. Градът губи население. Много е трудно да говорим за икономически подем, ако 10-те или петте първи града губят население."

В някои градове това стопяване на работоспособното население (на възраст между 15 и 64 години) е с една трета.

"Във Видин процентът отива над 30. Има области, в които над една трета от работоспособното население изчезва", предупреди Петър Ганев.

На база новите данни ще се наложи и пренаписване на стратегически документи, включително общински стратегии - които почиват на стари данни, както и на национални. Ще се наложи актуализиране на демографската прогноза за 2050-2060 г., която още от 2021 година се оказва невярна и "подлежи на тотално преразглеждане".

Отлив от града

Новите данни показват и ефекта от два шока, които преживяхме и все още преживяваме: коронавирусната пандемия и войната в Украйна. Първият предизвика отлив на население от големия град към периферията - например от София град към София област. Подобна тенденция се наблюдава и в Габрово, Велико Търново, Пловдив - и въпросът сега е дали тези хода ще се върнат. Според Диана Янчева - зам.-председател на НСИ - отговорът е по-скоро НЕ.

Ефектът от втория шок е приливът на над 100 хил. граждани към България, който не се "улавя" от преброяването, защото то е проведено преди началото на нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари. Наетите украински граждани са около 9000, най-вече във Варна, Бургас и София, което е рекорд за няколкомесечно наемане на хора, пристигнали от чужбина. И въпреки това броят е много под заявената готовност на бизнеса да поеме с лекота 200 хил. души.

Ставаме по-богати

Свитият брой на населението ще доведе и друг ефект - брутният вътрешен продукт ще се ревизира нагоре и при сегашни нива на доходи по паритетна покупателна способност около 55% от средноевропейските ще се окажем по-нагоре и ще доближим 60-те процента, прогнозира Петър Ганев.

Кои са вторичните икономически центрове

Ясно е кои са най-големите: София (която привлича население от много далеч, от 100 км.), Пловдив и Варна, а и Бургас, но кои заемат следващото ниво? Според Ганев тук вероятно ще се нареди Велико Търново, който привлича хора от 15-20 км. Подобен потенциал има и Русе, където обаче все още има отлив на население.

Сред интересните икономически притегателни центрове се очертават Божурище, Родопи (в периферията на Пловдив), Несебър, макар и с много различен, туристически, профил, Джебел (обл. Кърджали), където също текат много различни демографски процеси.

Подценяваната Варна

Първата асоциация за икономически център след София обичайно е Пловдив, но преброяването потвърждава доста добрите показатели на Варна, която понякога е подценявана - отбеляза Ганев. Пловдив я бие по имидж, но по показатели често са на едно ниво въпреки различното отношение, което получават.

Образованието и икономиката

Образованието предполага добро икономическо позициониране и тук най-добре се нареждат, след София, Пловдив и Варна, Русе, Велико Търново и Габрово. Това е Топ 6 по брой висшисти, във Варна например те са над 30%.