Синдикати алармират за масово неуважение към работното и личното време на работещите
Българите са най-неудовлетворени от работното си време и баланса между лучно и служебно време в сравнение с другите нации в ЕС.
Това стана ясно от думите на изследователя Виолета иванова от КНСБ, цитирана от БНР.
41% от работниците в България смятат, че работното им време не съответства на семейните и социалните им ангажименти, сочи европейско проучване. Това нарежда страната ни на първо място по този показател, обяви Иванова от КНСБ. Средно за Европейския съюз този дял е около 22% и това най-вече се дължи на факта, че в България не са така широко разпространени всички атипични форми на заетост, на прилагане, както вече говорихме, на различните типове режими, които законодателството позволява.
Днес КНСБ и фондация "Фридрих Еберт" организираха дискусия на тема работно време, на която бяха дебатирани няколко аспекта на темата. Целта е на форума да бъдат обсъдени промените в Кодекса на труда, с които да се ограничат злоупотребите с извънредното работно време и сумираното му изчисляване. Дискутирани бяха възможностите за полагане на извънреден труд според законовите правила. Във връзка със съчетаването на професионалния и личния живот ще бъдат обсъдени възможностите, които предоставят отделни форми на организацията на работното време – отпуските и почивките.
От КНСБ настояват също за промени в Кодекса на труда относно така наречения "родителски отпуск". Синдикалистите искат неплатеният отпуск в размер на шест месеца за отглеждане на дете да се полага на всеки от родителите до 10-годишна възраст на детето, а не до осем, както е сега.
"В центъра на вниманието ни е това, че започва едно масово неуважение към работното време и към свободното време на работниците и служителите. И това е ефект от липсата на работна ръка. Като няма кой да работи, този, който е нает, ще работи двойно повече, защото иначе няма как. Затова крайъгълният камък на нашите дискусии и спорове е това сумирано отчитане на работното време – един режим, през който може да се полага извънреден труд, да се работи събота и неделя, и през който се ощетява човекът и неговото свободно време. Масово прибягват към такъв подход, още по-лошо, че той влезе в Закона за държавния служител без никакво основание. Нарушенията по здравословни и безопасни условия на труд са най-големият брой констатирани нарушения", каза пред БНР вицепрезидентът на КНСБ Чавдар Христов и допълни:
"В нашето законодателство от години наред търпим отклонения от стандартите на Международната организация на труда и от стандартите от една директива на Европейския съвет за работното време. И те са все в посока сумираното отчитане, което трябва да бъде в непрекъсваеми производства", каза Христов.
Извънредният труд за един работник да се повиши от 150 на 300 часа годишно обсъжда работна група за промени в Кодекса на труда в социалното министерство. Синдикалистите настояха това увеличение на извънредния труд да стане само чрез колективно трудово договаряне на отраслово и браншово равнище.
"В момента в българския Кодекс на труда извънредният труд не може да надвишава повече от 150 часа, като 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през един календарен месец, 6 часа дневен или 4 часа нощен през една календарна седмица и 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през два последователни работни дни", обясниха още от КНСБ. В редица сфери – като търговия, ресторантьорство и транспорт – не се спазват ограниченията за работното време.