Румъния планира да приеме еврото към 2026 г.

Румъния може да се подготвя да закрепи валутата си към еврото през 2024 г., но това не е състезание със съседите ѝ за влизане в еврозоната, защото първо трябва да е сигурна, че икономиката ѝ е достатъчно стабилна, пише Bloomberg.

Трите най-нови страни членки в ЕС - Румъния, България и Хърватия, чертаят планове за преминаване към еврото във време, в което европейските лидери искат по-внимателно разглеждане на потенциалните кандидатури за Еврозоната. България, която вече се закрепи към еврото посредством валутния борд, не успя да влезе в ERM-2 - чакалнята на блока, след като ЕС постави допълнителни условия.

Това не е състезание за определяне на най-бързия, а маратон, коментира управителят на румънската централна банка Мугур Исъреску. - Това е политическо решение с огромна отговорност. Трябва да разберем, че не можем да се провалим в това, и е необходимо да предупредя, че еврозоната не е област на сближаване като Европейския съюз.

Румъния и България са най-бедните държави членки и трябва да са сигурни, че икономиката им ще успее да намали разликата в благосъстоянието с по-богатите страни в Еврозоната, посочва още Исъреску.

Откакто се присъедини към ЕС, Румъния най-бързо догонва по-богатите държави. Тя удвои своя БВП на глава от населението до 60% процента от средния за ЕС тази година, каза Исъреску. Макар България да започна от около 30 процента от средния, тя напредва по-бавно и ще постигне само около половината от БВП на глава от населението на ЕС, допълни той.

Ако кажем, че 2024 година е оптималният момент за присъединяване към ERM-2, това означава, че оттам насетне това е единственият път напред и може да отнеме две или повече години, категоричен е Исъреску. Държим на силата на икономиката и не го правим, за да се състезаваме с България, която има друга парична система и иска да се присъедини колкото може по-бързо, заяви още той.

Мугур Исъреску даде пример с друга източноевропейска държава - Словения. Тя се присъедини към еврозоната миналото десетилетие, но опустошителна повторна рецесия "заличи" оттогава около 5% от БВП на човек от населението. 

"Бях там на 10-ата годишнина от присъединяването на Словения към Еврозоната и, да ви кажа, не беше празник", каза Исъреску.