Радан Кънев за Зеления курс на ЕС: Българската позиция е да нямаме позиция

Известна е българската позиция - нашата позиция е да нямаме позиция, като ни хванат неподготвени да няма какво да направим. Това каза евродепутатът Радан Кънев (“Демократична България”) на дискусия на тема "European Green Deal и новите климатични политики - присъда или нова надежда за българската индустрия и енергетика?" в Дома на Европа, която бе организирана от него. Според Кънев липсата на позиция ще доведе максимално тежките възможни последици - закриване в кратки срокове на производства, които не могат да приемат новото предизвикателство.

Обсъждането на Европейската зелена сделка беше разделено в два панела, като в първия участие взеха Радан Кънев, член на Европейския парламент, Цветан Кюланов, и.д. ръководител на Представителството на ЕК в България, Иван Иванов от КЕВР, Стефан Стефанов, представител от WWF, Малинка Николова, председател на УС на Българска соларна асоциация, Юлиан Попоп, European Climate Foundation, Иван Цанков, Managing Direktor of AES Bulgaria, Антон Иванов, КНСБ, Александър Загоров, КТ "Подкрепа", Красен Станчев, ИПИ. Модератор на събитието беше Трайчо Трайков, кмет на район Сердика.

Темата на изказването на Радан Кънев беше "Политическите амбиции в Брюксел относно "European Green Deal"- присъда или нова надежда за българската индустрия и енергетика?" Според него това е тема, която особено в България и в целия Европейски съюз, поставя повече въпроси, отколкото отговори. Кънев подчерта, че все още не е ясно под какъв вид ще бъде обявена зелената сделка - дали като законодателна инициатива, дали като предложение за законодателна декларация, или може би някакъв нов жанр.

Въпроси и отговори

“Най-важното за България, за българската индустрия, за енергетиката в близките месеци, е да знае точните въпроси, на които да даде отговор и оттам вече задача на политиците е да търсят верните отговори на точно зададените въпроси”, започна изказването си Кънев. Той постави на първо място европейският дебат за борбата с климатичните промени и така нареченият Green New Deal. Кънев каза, че е един от хората, които до преди броени месеци е бил убеден, че дебатът за климатичните политики има един много голям дефицит и той е “наличието на научен и бюрократичен консенсус и очевидната липса на политическо общуване с хората, от които демократичната власт произтича. Тоест със суверените на 28 суверенни държави, които пък формират Европейския съюз и с европейските граждани, доколкото съществува европейски суверенитет като суверен на общите европейски институции”.

Кънев предупреди, че винаги е много опасно, когато се взимат популярни мерки без да има политически консенсус на тяхна база на бюрократичен консенсус, защото обикновено има остра обществена реакция рано или късно. Този етап поне на ниво Европейски парламент и Европейска комисия е в миналото, според Кънев. Според него в рамките на парламента може би 2/3 от депутатите са избрани с програма, на която климатичните промени са били точка номер 1 в предизборния период. На останалите 1/3 са били точка номер 2. “Има и 17 български евродепутати, в чиито програми общо взето нямаше точка климатични политики”, каза Кънев.

ЕНП е за политики по-енергични, отколкото настояват зелените в България

Евродепутатът избран от листата на “Демократична България”, смята, че съществува едно умерено разделение в рамките на европейската народна партия, в което огромното мнозинство е за политики по-енергични, отколкото настояват зелените в България. “Дясна група около част от ЕНП и голямата част от европейските консерватори, които категорично признават първостепенната важност на климатичните политики, са по-загрижени за прехода, тоест това какво се случва със засегнатите индустрии и производства и групата “идентитети” демокрация, тъй наречената крайна или проруска десница в Европейския парламент, която е изолирана по всички политически въпроси, включително и по този, тоест тя няма участие в политическия дебат.

Ситуацията в новия състав на комисията е напълно идентична, няма комисар, който да поставя под съмнение приоритета Green Deal, каза Кънев.

Идеята за съпротива срещу климатичните политики е безумна и може да доведе единствено до много тежка загуба и нулеви резултати, предупреди евродепутатът.

Дебат няма

“Към настоящия момент българския дебат отсъства и се води изключително сегментирано без взаимно изслушване на различни гледни точки, в рамките на малки групи съмишленици с различни позиции и без каквото и да било политическо участие. Дебат в политическия смисъл на думата просто няма”, заяви Кънев. “Самият факт, че ние до вчера не знаехме дали говорим за зелена сделка, зелен пакт или зелен договор, а вчера разбрахме, че говорим за зелен курс, е показателен. В продължение на половин година България нямаше официален превод на със сигурност икономически- енергийно най-важният проект, който в момента се обсъжда и приема в рамките на европейските институции. Известна е българската позиция - нашата позиция е да нямаме позиция, като ни хванат неподготвени да няма какво да направим. Тази позиция с оглед на личния политически консенсус със сигурност няма да върви и ще доведе до изключително тежки, максимално тежките възможни последици - закриване в кратки срокове на производства, които не могат да приемат новото предизвикателство. Това е най-големият риск, пред който сме изправени”, предупреди Радан Кънев.

Трите елемента на Зеления курс

“Има много различни интереси, които трябва да бъдат отразени в тази политика. Знаем три основни елемента на бъдещия зелен курс, които са сигурни. Един от тях е климатичният закон, тоест задължителното обвързване на националните държави с целите за намаляване на емисиите. Второто е инвестиционната схема за research development и иновациите, която трябва да обезпечи това намаляване на емисиите без катастрофа в икономически и енергиен план. И третото е справедливият преход, тоест осигуряването на безболезнен преход за регионите, които неизбежно ще бъдат засегнати в процеса на налагане на целия този процес политики”.

Според Кънев за България, за бъдещето на българската енергетика и индустрия, ключово е неразривното свързване на инвестиционният пакет за развитие и иновации и пакетът на справедлив преход. Той е на мнение, че прехода във въглеродните интензивни региони, индустрии и енергии като стъпка в посока на развитие, модернизация и иновация, трябва да се разглежда не като стъпка в посока закриване и изплащане на компенсации. “В български условия изплащането на компенсации на пряко засегнати хора и семейства, означаване финансиране на тяхната емиграция от района, в който живеят и най-вероятно и от държавата, в която са родени - стъпка с тежки негативни последици. Ние трябва да мислим за свързаността на инвестиционните инвестиции и засегнатите региони. Нашата национална политическа борба трябва да бъде средствата за развитие и иновации да отиват приоритетно там, където индустриите в момента не могат да покрият новите изисквания по третия стълб - климатичния закон”, каза Кънев

Климатичните промени и трансформацията

Не можем да загърбим климатичните промени и природните действия, които се отразяват на човешките животи и върху икономиката на Европа, заяви на дискусията Цветан Кюланов - и.д. ръководител на Представителството на ЕК в България. Според него идеята на ЕК е да помогне за тази трансформация и да я ускори. Според Кюланов промяната на икономиката и този преход ще направи икономиката по-конкурентна и ще я позиционира по-добре в бъдещето. Това ще помогне да се увеличат доходите на хората и ще съдейства на бизнеса да отвори нови работни места, убеден е той.

"Трябва да наблегнем на уникалния шанс, които се предоставя на България за икономически скок“, смята Георги Стефанов от WWF. Стефанов смята, че амбициозните цели, които България може да си постави ще даде възможност скромната по мащаб българска икономика лесно да бъде трансформирана.

България е в периферията на нещата

"Възобновяемите източници са една от пресечните точки между политиките за климата и енергетиката.“, каза Малинка Николова, председател на УС на Българска соларна асоциация
"Това, което бихме искали да дадем като заявка за нашето участие в климатичния пакт е по някакъв начин България да се включи. Не знам дали усещате, но сме толкова в периферията на нещата, дори няма да разберем кога света ще е постигнал всичко. Ние още ще си се занимаваме с ТЕЦ срещу солар.“, добави Николова.