Работодателите се обидиха на Асен Василев, искат извинение

Пет работодателски организации настояват в отворено писмо финансовият министър Асен Василев да се извини за това, че ги е нагрубил на вчерашното заседание на тристранката.

Повод за писмото е обидното, според авторите му, изказване на вицепремиера и министър на финансите. На възраженията на работодателите, че минималната работна заплата у нас се вдига прекалено много, той заяви:

"От пазара трябва да се извадят некомпетентни и некадърни работодатели, които не могат да плащат така, че да няма работещи бедни. Защото не могат да създадат организация и не могат да използват уменията на работниците. Тук работникът не можел да изкара 710 лв., в Гърция спокойно изкарват по 1000 евро."

Тези думи според петте работодателски организации - АИКБ, БСК, БТПП, КРИБ и ССИ - са обидни за тях.

В България половината от заетите на минимална заплата са в бюджетната сфера, тоест държавата е най-лошият работодател, пише в позицията.

На минимална заплата в частния сектор се назначават хора с ниска или изцяло липсваща квалификация и опит. В малките населени места и в общините с преобладаващо ромско население работодателите поемат социалната функция на държавата, като обучават и квалифицират напълно неграмотни и без никаква квалификация хора, и им плащат колкото изкарват, посочват работодателите.

"Вместо да получат благодарност, работодателите в такива общини сега ще бъдат обявявани за некадърни. Да, в чужбина такива хора получават повече, но за такава работа и резултати такова е и заплащането", пише още в откритото писмо.

"Нека управляващите да не забравят, че българският бизнес се справи с колосалните предизвикателства след началото на прехода, след като десетилетия беше лишен от възможността да придобива предприемачески умения, и сме сигурни, че ще се справи и сега", пише още в позицията на петте бизнес организации.

Думите на Асен Василев предизвикаха лавина от коментари. Повечето мнения в социалните мрежи са в подкрепа на казаното от Асен Василев, но има и авторитетни мнения в обратната посока.

Синдикатите, естествено, му ръкопляскаха.

"Браво на Асен Василев! Когато го казваме ние, сме ретрогради. А то просто е така!", написа във фейсбук Ваня Григорова от КТ "Подкрепа".

Дълъг коментар по темата в социалната мрежа публикува и евродепутатът Радан Кънев. Ето какво написа той:

Реакциите към изказването на Асен Василев за работодателите е добре да не бъдат черно-бели (основната му грешка е, че неговото е такова). Защото положението с доходите в България е колкото тежко, толкова и сложно.

Безспорно, България от години гради конкурентоспособност на база ниски разходи за труд, т.е на база бедността на собствените ни граждани. Това е изключително порочен модел, в който накрая няма нито конкурентоспособност, нито човешки ресурс. Продукцията често е енергоемка (което в енергийна криза е катастрофа за бизнеса) и с ниска добавена стойност, а работната ръка бяга - и то на всички нива на квалификация и доходи.

Но (както казвал Нед Старк, всичко преди "но"-то е horseshit) този проблем е много по-малко избор на работодателите, отколкото резултат на провалена държавна политика, и то в много посоки:

- Образование и квалификация, в т.ч професионално образование на работното място, за което бизнесът да бъде пряко стимулиран. Говорим по въпроса от кризата през 2009г., без политически резултат;

- Бюрокрация и корупция, които изсмукват и финансовия, и човешки потенциал особено на малкия бизнес;

- Истинска регионална политика, която далеч не се изчерпва със строителството на пътища;

- Спрени и дори обърнати наопаки реформи в осигурителната система, които не насърчават осигуряването на реални доходи, или осигуряването изобщо;

- Нулев интерес към работещите майки, които са основен фактор за преодоляване и на демографската криза, и на проблемите на трудовия пазар;

- Липса на гъвкавост в трудовото законодателство и пазара на труда, както и на реален социален диалог и колективно договаряне, които са най-смисленият начин за постигане на тази гъвкавост...

Този списък мога да продължа, за съжаление, до безкрайност, след повече от дванайсет години, в които се занимавам с трудова и социална политика, в т.ч. в ресорните комисии на НС и ЕП. Спокойно мога да кажа, че няма друга държава в ЕС, с изключение може би на Унгария, в която покупателната способност на ниските доходи е под нашата дори, която да е толкова безхаберна към трудовия си пазар и човешкия си капитал.

И все пак, най-важното е другаде: Никога през последните две десетилетия България не е имала визия къде отива дългосрочно. Ясен анализ какви са икономическите проблеми и какви са дългосрочните социално-икономически цели. Какви са нуждите и перспективите пред малкия бизнес, който дава 75% от работните места, или пред големия бизнес, който е локомотивът на цялата система (минно дело, металургия, енергетика, машиностроене, електропромишленост, IT - всички тези сектори се развиват въпреки липсата на държавна визия и често против усилията на властта, която им пречи на модернизацията и инвестициите).

Когато не знаеш къде отиваш, стигаш някъде другаде.

Ние нямаме цели за енергийна ефективност и енергийна независимост на бизнеса, нито за модернизация на производството на енергия и мрежите - нито за 2030г, нито за 2050г, въпреки че сме част от системата за търговия с емисии от 2007г.

Резултатът - скъпо производство за големия и непосилни цени за малкия бизнес.
Ние нямаме цели за дигитално образование нито на работещите, нито на учениците, нито стратегия за подпомагане на адаптирането на бизнеса към съвсем нови реалности.
Резултатът - плачевна организация на процесите, изключителна неефективност на работното време.
Ние нямаме цели за въвеждане на лидерски нови технологии и осигуряване на инвестиции в тях.
Резултатът - отсъстваме от единствения пазар, който може да плаща наистина високи доходи на различни нива на производство...

Г-н Василев не носи отговорност за провала на поредица от правителства да модернизира България. Но носи отговорност да сменим посоката, да си поставим смели национални цели, да приемем стратегия за постигането им, да инвестираме значителните средства от бюджета на ЕС и доста увеличената приходна част от националния бюджет за тези цели. И преди всичко - да се превърнем в привлекателен терен за частния капитал, който в момента жадно търси модерни и зелени технологични решения и алтернативи.

Е, с вчерашното си изказване министър Василев не си помогна за тази своя свръхзадача.

Отношение взе и известният пиар специалист Любомир Аламанов. Ето какво написа той във фейсбук:

Правило №4 в кризисните комуникации: Когато си в криза, бъди мил и любезен.

Министърът на финансите Асен Василев, на заседание на тристранката, се бил изцепил, че само лошите работодатели давали ниски заплати. И че в Гърция хората изкарвали повече. Естествено, представители на КНСБ са изпаднали във възторг и подкрепят министъра в желанието му да говори за "лошите работодатели".

Приятелско напомняне към чиновниците, които не произвеждат, а получават заплати от труда на другите: Не знам колко плащат в Гърция, но ако някой политик в Гърция си позволи да даде квалификация на бизнеса, той изчезва от политическата сцена на секундата. Ако някой политик В Гърция си позволи да промени данъци и такси от днес за утре, той изчезва от политическата сцена на секундата. В Гърция данъците, платени от бизнеса, се връщат като добра инфраструктура, като работеща администрация, като намаляване на пречките пред бизнеса.

Та, преди да се правят подобни сравнения, добре е да се помисли какви са отговорностите на администрацията. Като например администрацията да започне да си плаща осигуровките в пълен размер.

Ако на администрацията и синдикатите не им харесва българския бизнес, свободни са да отидат някъде другаде и да си потърсят друг бизнес. Нека не ни позволяват да ги задържаме тук насила. Пък да видим дали ще намерят друг, който да ги търпи толкова.

И да, в криза политиците не е добре да се карат. А да търсят съюзници. Защото може да отворят толкова много фронтове, че да не разберат как ще паднат. За справка, Бившите. Още не проумяват как всички ги намразиха.

Приключвам, защото трябва да работя. За да плащам данъци, които всякакви чиновници да раздават и да се правят на велики.