Правителството иска разрешение за външен дълг от 10 млрд. лв.

Правителството иска увеличаването на лимита за поемане на нов държавен дълг до 10 млрд. лв. в актуализацията на бюджета, която ще бъде гледана от парламента на извънредно заседание в четвъртък. В момента разрешеното взимане на външен дълг е до 2,2 млрд. лв. Това е записано в мотивите за актуализацията на бюджета. Допустимия максимален размер на държавния дълг към края на годината ще бъде до 31,5 млрд. лв. Предвидено и увеличаване на разходите за лихви по държавния бюджет в размер на 70 млн. лева.

"Ще предложа поемането на дълг - около милиард", заяви финансовият министър Владислав Горанов в неделя. Днес той каза, че може да се пристъпи към взимане на около 7-8 милиарда лева нов дълг.

Предвидено е увеличаване на бюджетен дефицит е 3.5 млрд. лв. и осигуряването на допълнителен капитал за ББР (0.7 млрд. лв.), което общо възлиза на 4.2 млрд. лв.

Разчетите при изготвения базов сценарий очертават неизпълнение на годишните прогнози по приходите по консолидираната фискална програма в общ размер на около 2,44 млрд. лв., като ще бъдат засегнати основните данъци - ДДС, акцизи, корпоративни данъци, ДДФЛ, социално-осигурителни вноски и др

Безработицата ще расте до 6,2%.

След положителното развитие на пазара на труда през 2019 г. и достигнатите исторически най-високи нива на заетост и най-ниски нива на безработица, очакванията за 2020 г. са тенденциите да се обърнат. Правителството прави хипотеза, че около 75% от потенциалния брой на заетите от отраслите, които попадат в списъка за държавна подкрепа, ще бъдат включени в мярката, а останалите 25% ще се трансформират в безработни.

Така очакванията са броят на заетите да се понижи с малко под 4% през второто тримесечие и да надхвърли 5% през третото тримесечие на годишна база, като възстановяването на заетостта се очаква да започне едва в края на годината. Средният за годината спад на заетите се оценява на 2,1%, а нивото на безработица се очаква да се покачи с около 2 пр. п. спрямо 2019 г. до 6,2%.

Не се очаква повишаване на инфлацията

За 2020 г. се очаква общото равнище на потребителските цени да остане почти без промяна, т.е. инфлацията да бъде близо до нула процента, пише в прогнозата към мотивите за актуализация. Причината за добрата прогноза е, че спадът в международните цени на нефта, който в настоящия сценарий е над 40%, както и значително по-ниските цени на внос на природен газ, ще предизвикат поевтиняване на енергийните стоки, което по веригата на междуотрасловите връзки ще ограничи допълнително нарастването на производствените и потребителските цени в страната.

Вътрешните фактори на инфлация, които само преди месец са били факт, а именно платежоспособно търсене на домакинствата, благоприятна динамика на пазара на труда, съпроводена от сравнително високо нарастване на заплатите и ниска безработица, няма да оказват натиск за нарастването на цените предвид прогнозирания спад в крайното търсене.

Депутатите се събират "извънредно"

Заседанието на парламента в четъртък се води “извънредно” тъй като миналият четвъртък депутатите решиха, че ще заседават само във връзка с въпроси около извънредното положение. Предложението парламентът да спре работа, докато трае извънредното положение беше на председателя Цвета Караянчева.

Решението беше мотивирано с факта, че 240 депутати се събират заедно в една зала, без да е спазено изискването за разстояние между тях въпреки всички взети мерки за дезинфекция на залата. Със 115 гласа „за“ и 65 гласа „против“ народните представители решиха да не провеждат редовните си заседания.