OffNews.bg

Покупателната способност на българина стигна нивата от 1989 г.

Покупателната способност на българина в края на 2014 г. е стигнала нивата от 1989 г., ако за измерител се използва средната работна заплата. Това сочи изследване на Центъра за либерални стратегии, цитирано от „24 часа“.

Покупателната способност на пенсиите обаче е с 10% по-ниска в сравнение с 1989 г.

Средната заплата в момента е 882 лева, а преди началото на Прехода е била 274 лева. Ако с тази сума през 1989 г. българинът е можел да купи 580 хляба, то в момента той може да си купи приблизително същото количество – само няколко хляба повече. Подобна е сметката и ако за измерител се вземе кофичка кисело мляко.

По-голяма е разликата например при свинското месо. През 1989 г. средната заплата е стигала за покупката на близо 61 кг шол, а сега могат да се купят над 110 кг.

Най-голяма разлика има, когато за измерител се вземе техника. Преди началото на Прехода една пералня е струвала 500 лева, което се е равнявало на почти две заплати. В момента с една заплата могат да се купят две евтини или една по-скъпа перални. За телевизор, който през 1989 г. е струвал 1000 лева, семейството е трябвало да отдели 4 заплати. В момента с една заплата семейството може да си купи един 42 инчов 3D телевизор.

Подобна е ситуацията и при автомобилите, сочат данните на Центъра за либерални стратегии. През 1989 г. една Лада е струвала около 7000 лева и за нея са необходими около 26 заплати. Освен това за получаването на покупката се чака няколко години. Най-скъпата нова Лада в момента струва под 17 000 лева. 26 настоящи заплати се равняват на близо 22 000 лева, с които могат да се купят автомобили на различни западноевропейски и азиатски производители – Форд, Рено, Шкода, Фиат.

Нарастването на доходите през годините обаче не е достатъчно, за да компенсира поскъпването на млечните продукти например. Ако през 1989 г. с една средна заплата българинът е можел да си купи 105,5 кг краве сирене, то сега заплатата би му стигнала за 80 кг. Разликата е в разнообразието, което се предлага на сегашния пазар в сравнение с 1989 г. 

Едно семейство в момента може да си позволи да си купи и по-малко бира в сравнение с преди 26 години. Ако купува бира по 1 лев, българинът може да си позволи 880 бири. През 1989 г. пък българинът е можел да си позволи 980 бири. От Центъра обясняват обаче, че при бирите има наваксване през последните години, тъй като през 2010 г. например българинът е можел с една заплата да си купи едва 770 бири.

По-достъпна преди прехода е била и цената на тока. Една средна заплата през 1989 г. е била достатъчна за закупуването на 6096 киловатчаса за бита, а в момента могат да се купят от 4200 до 5653 киловатчаса по дневната тарифа.

Центърът за либерални стратегии отчита, че между 1965 г. и 1990 г. има увеличаване на средната работна заплата. Следват два срива – през 1991 г. и между 1994 и 1997 г., като в края на периода има и хиперинфлация. От 1997 г. до момента средната работна заплата непрекъснато се увеличава.

За последните 15 години средната работна заплата се е увеличила с близо 400%, а инфлацията е била 95%, което означава, че покупателната способност се е увеличила близо три пъти, посочват от Центъра.

Въпреки изравняването с покупателната способност от 1989 г. обаче България все още е на последно място в Европа по този показател.

През 2007 г. покупателната способност у нас е била едва 37% от средната за ЕС, а шест години по-късно е достигнала до едва 47%. ако това темпо се запази, се очаква да стигнем до средната покупателна способност за ЕС около 2045 г.
Преди нас по този показател са Гърция, Турция и Румъния.