Отпада срокът за подаване на заявление по схемата 60:40
Отпада срокът за подаване на заявленията от работодатели по схемата 60:40 за изплащане на компенсации, съобщиха от Агенцията по заетостта.
Първоначалният краен срок за подаване на заявления за изплащане на компенсации по правителственото постановление №55 беше 21 април. Нов краен срок няма да има. От агенцията уведомяват, че промяната е направена, за да се даде възможност на повече представители на бизнеса да се възползват от схемата 60:40 при новите условия.
Заявленията се подават в бюрото по труда, обслужващо територията по мястото на работа на работниците и служителите. Препоръчително е документите да се подават по електронен път чрез Системата за сигурно електронно връчване /ССЕВ/, подписани с квалифициран електронен подпис /КЕП/. Документите могат да се подават и чрез лицензиран пощенски оператор и само при невъзможност за ползване на тези два начина – чрез посещение в бюрото по труда.
Междувременно днес правителствената пресслужба съобщи, че лидерите на КНСБ и КТ "Подкрепа" са подкрепили мярката 60:40 на среща с премиера Бойко Борисов. Пламен Димитров и Димитър Манолов смятат, че тя е работеща и дава резултат.
Какво предлагат синдикатите
От КНСБ са предложили още минималното обезщетение за безработица да е трайно 60% от минималната заплата (или 366 лева месечно, съответно 17 лева дневно вместо сегашните 9 лева). Изчисленията на синдиката показват, че за целта ще са необходими допълнително 60,5 млн. лева.
От КТ "Подкрепа" подчертаха, че на българските работници и икономика е нужен цялостен социално-икономически пакет и визия за справяне с последствията върху секторите, които са гръбнак на българското стопанство. Те бяха категорични, че действащата вече мярка 60:40 дори не се доближава до реалните базови потребности.
Синдикатите подчертаха, че на работниците и техните семейства, които се трудят във всички засегнати компании, трябва да бъде гарантирано поне оцеляването през трудните месеци.
От КТ "Подкрепа" първоначално предлагаха следния вариант за компенсации, за хората останали без работа за времето на извънредно положение - 100% за заплатите до 800 лева, 80% за заплати до 1500 лева, 60% за заплати до 2500 лева. След като този вариант беше отхвърлен. Сега от синдиката са променили своята позиция и предлагат друг вариант, отново с намаляващ процент спрямо възнагражденията, в който ще могат да се включат и работещите в малки и средни фирми. Предложението им е фонд "Безработица" да изплаща обезщетение в размер 80% от трудовото възнаграждение. Като долната граница е 80% от минималната работна заплата, а горната граница е не повече от 60% от максималния осигурителен доход.
От КТ "Подкрепа" искат въвеждане на специален отпуск за някои групи работещи като майки на деца до 12-годишна възраст, които в момента нямат друг вариант освен да използват наличния си платен отпуск, който вече свършва.
Двата синдиката предлагат също самоосигуряващите се, които са и работодатели, да могат да се възползват от мярката "60:40" по отношение на работниците си. КНСБ иска самоосигуряващите се на минималния осигурителен доход - до 610 лева включително (земеделски и тютюнопроизводители) да имат право да получат за времето на извънредното положение по 60% от съответния за тях и деклариран минимален осигурителен доход.
Какво поиска бизнесът
Мерките, предлагани от Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), са извънредна еднократна компенсация от 1000 лева за самонаети, микропредприятия с до 9 заети включително, за т. нар. независими работещи, както и за артистите - изпълнители (опера, театър). Отлагането на ДДС върху неплатените фактури. За времето на извънредно предложение да не се дължат осигуровки от работодателите. Мерки за насърчаване в сферата на туризма.
От организацията искат и разрешаване на дейността на малки семейни хотели и ресторанти при стриктно спазване на отстоянията и изискванията за безопасност.
АИКБ предлагат експресно подпомагане (финансово или материално) за санитарно-хигиенни мероприятия и осигуряване на лични предпазни средства и дезинфектанти според броя на заетите на трудов договор преди обявяването на извънредното положение.
Предлага се още да се осигурят средства за дължимите наеми за неработещи обекти, а там, където наемодател са държавата и общините, те да се откажат от наема за срока на извънредното положение.
Българската стопанска камара смята, че при действащата законова уредба, дебатът по техническо изчистване на текстовете на Постановление 55 (за мярката 60:40) вече е остарял и до голяма степен е загубил своя смисъл.
"Понастоящем мярката "60/40" остава единствената стартирала мярка, която трябваше да подпомогне работодатели (като намали разхода им) и работниците (като запази доходите им) в първите дни след кризата. За наше съжаление, месец след въвеждане на извънредното положение и противоепидемичните мерки до бизнеса все още не е достигнал никакъв финансов ресурс", се казва в становището на БСК.
На днешното заседание на НСТС БСК ще настоява за корекция в част от предложените за промяна текстове в ПМС 55. Една от важните забележки на БСК е по отношение задължението за запазване на заетостта от страна на работодатели, възползвали се от мярката "60/40".
Според БСК, това задължение следва да се отнася единствено до работници и служители, за които е получена компенсация.
"Няма никакви основания изкуствено да се ограничава възможността на работодателя за реорганизация на дейността си и възобновяване на нормален капацитет на работа чрез налагане на ограничения за прекратяване на трудовите правоотношения с работници, независимо от основанието, за които не е поискал и не е получил компенсации", се казва в позицията на БСК.
Присъединяването на България към Еврозоната
Работодателите и синдикатите изразиха пълната си подкрепа за всички необходими стъпки в изпълнение на договорените предварителни ангажименти и иницииране на процедурите за присъединяване на България към механизма на обменните курсове (ERM ІІ) до края на месец април 2020 г. Зад тази позиция застанаха представителните организации на работниците и служителите, и на работодателите по повод намерението на правителството България да се присъедини към ERM II до 30 април.
Според общата позиция на работодатели и синдикати, с това действие ще бъде ускорена пълната интеграция на България към ЕС, също така ще бъде и улеснен изходът от рецесията, предизвикана от глобалното разпространение на COVID-19.
Те посочват, че "високата степен на финансово доверие и устойчивост на страната ни бяха потвърдени многократно в рамките на процедурите по т. нар. Европейски семестър и в официални позиции на Европейската комисия, което в настоящия извънреден момент е още по-силен аргумент за възможно най-бързото ни присъединяване към ERM II и, впоследствие, към Еврозоната".