От локдаун в нокдаун

Eжeднeвиeтo в България и в други европейски държaви ce прoмeни твърдe много cлeд избухвaнeтo нa пaндeмиятa от COVID-19.

Coциaлнитe и икoнoмичecкитe пocлeдици oт мeркитe зa oгрaничaвaнe нa кoрoнaвируca ca oпуcтoшитeлни.
Локдаун – заключване, като рестриктивна мярка за затваряне, карантиниране и изолация беше приложена от много държави в света за ограничаване разпространението на коронавируса. Силно пострада свободата на движение на хора, стоки и услуги по време на извънредните мерки.

Локдаунът се оказа нокдаун за икономиките и социалните системи на страните, които го приложиха. Безпрецедентната ситуация, която се създаде, обърка държавите.

Коронавирусът започна като криза в общественото здраве, която бързо се превърна в икономическа криза. В резултат от тази промяна има нови предизвикателства в ерата на безконтактна икономика. За да оцелеят, хората ще трябва да се адаптират, като се очаква повечето икономики да претърпят сериозно забавяне.

Скоро и постепенно икономиките ще излязат от ограниченията, като темпът на нормализиране ще е едновременно неравен и тежък. Въпреки това след като станахме свидетели на безпрецедентен спад в бизнес активността, възстановяването вече е неизбежно.

В България икономиката ни е също силно засегната от блокировките, като преживяваме забавяне, което отчасти отразява и структурна криза. Затова са необходими спешните решения да бъдат представени като структурни реформи заедно с пакета за помощи. В този локдаун и рецесията, като цяло безработицата е най-чувствителният макроикономически показател, който трябва да бъде контролиран.

Наред с нивото на износа, също така трябва да се следи и нивото на преките инвестиции. Много важно е да се наблюдава и движението на инфлацията, свързано с индекса на потребителските цени.

Догодина вероятно ще имаме нисък растеж на икономиката, слаб износ, малко инвестиции и свито потребление. Поне две години ще бъдат нужни за възстановяване на протреблението ни на предкризисните нива.

Проблемът със смъртността в България ще има сериозни последици върху възстановяването на икономиката ни с обедняващо население. Всички макроикономически показатели – безработицата, БВП, инвестициите, износът са една зависима функция от здравната картина. Когато здравната картина се влошава, тези показатели спадат и обратното. Сега производителността спадна, а по-бързият растеж ще изисква по-висока производителност, която е ключова за възстановяването.

Психически и физически доста хора ще се възстановяват по-дълго и по-трудно от самата икономика.

Не оправим ли демографията си, възстановяването ни с намаляващо население ще става бавно и трудно.