Около 1,4 млн. души са извън схемите за компенсации заради пандемията

„В България бяха натрупани добри фискални резерви, които позволиха малко бавно и ненавреме, но да се омекоти ударът. Спадът при БВП е по-малък с около половин процент заради ограничение на държавните разходи специално за заплати. Това донякъде обяснява доброто поведение на данъците. Още не знаем колко фирми ще фалират. Знаем, че има забавяне на обещаното. Около 1,4 млн. души не са включени в каквато и да е схема“.

Това каза в коментар за състоянието на икономиката година след пандемията Красен Станчев от Института за пазарна икономика по БНР.

Станчев допълни, че процент от фискалния резерв е можело да се използва за временно прекъсване на плащането на преките данъци.

„Не беше направено нищо за увеличаване на разхода за здравеопазване, за да се посрещнат нуждите. По-добре от България фискално е Люксембург и можеше да се разчита на нови заеми, за да послужат те на най-засегнатите по политически причини сектори. Имаме квази данъци и можеше да се спестят пари“.

Ситуацията година след пандемията анализира и Радосвет Радев, изпълнителен председател на Българската стопанска Камара:

„Загубихме в износа 8%. Вносът спадна с 10%. Ръст на безработицата - около 170 000 са ефективно загубените работни места. Тревожното, което се случи, е отказ от инвестиции и спад на потреблението. Светът задлъжня драматично. Световният дълг е около 350% от БВП на човечеството. В България ръстът на външния дълг е 2,3 млрд. лева.“

По думите му от потреблението на българския пазар липсват парите от българските гастарбайтери. Показателен е фактът, че има ръст на депозитите на населението. Кризата направи хората изключително предпазливи. Някои от мерките бяха направени така, че бяха достъпни за не повече от 10% от стопанските субекти на страната, коментира Радев.

Той подчерта, че в криза се създават нови икономики, стандарти и процеси, „но нашата страна няма и окото да ги види, и дързостта да ги подкрепи“.

„Наливането на свръхликвидност в световната икономика е началото на изключително опасен процес на инфлация и преоценка нагоре на стойността на всички активи в света. Мисленето на управленците трябва да е в посока как да създадат адекватните правила, за да може бизнесът да стигне до своя стопански резултат. Трябва да се положат усилия да се докарат в България тези неслучили се инвеститори“.

И двамата експерти се обединиха около мнението за ефективността на мярката за мораториума по кредитите. Радев обаче попита какво ще се случи в началото на април, когато тази „ваканция“ свърши.

„Ще се нареди опашка от каскадно фалиращи компании“.

Според Красен Станчев е странно как България губи инвестиции в сравнение със страни, съседни или в сходно с нашето положение.

„В плана за възстановяване и устойчивост няма елементарни неща, които са българска добавена стойност, патенти, които могат да се развият. Например в областта на енергетиката“. Според него частният сектор се изтласква от икономиката и това е голям проблем.