Най-големият ни екарисаж затворен за 18 месеца 'поради обслужване на чужди бизнес интереси'

Най-големият екарисаж в България е стоял затворен в продължение на 18 месеца "поради обслужване на чужди бизнес интереси" - заяви управителят му Мирослав Александров пред БНР.

След шест спечелени съдебни битки срещу Българската агенция по безопасност на храните съоръжението в Шумен е готово да се включи в унищожаването на евтаназираните животни заради чумата по свинете - запазени са и специалистите, и специализираният транспорт, увери Александров.

"Екарисажът стоя затворен поради обслужване на чужди бизнес интереси и, тъй като се явяваше съществена пречка, най-удобно беше да бъде затворен и със силна медийна атака да бъде представен като нещо недобро, остаряло като технология, опасно за околната среда и здравето на хората. Да се надяваме, че това е минало", каза той.

Той коментира опасенията на ветеринари, че пренасянето на умъртвените животни до Шумен не е безопасно.

"Ветеринари се опасяват, че по време на транспортирането на животните от мястото, където са евтаназирани, до екарисажа е възможно да изтече зараза, която да е опасна за животните в региона. На пръв поглед това звучи логично, но екарисажът разполага със специализирани транспортни средства, които са херметизирани. Такава зараза няма как да бъде допусната. Още повече, че досега методът на работа е бил точно този, това не е първото заболяване в България, имало е много по-сериозни, като антракс, който е опасен и за хората. Не сме допуснали досега подобна зараза", каза Александров.

Мобилните екарисажи на частни фирми, с които държавата е сключвала договори, са неприложими в сегашната ситуация на България - смята той и обяснява защо: "Мобилните екарисажи не действат, защото са с прекалено малък капацитет и ако започнат да обезвреждат, това би отнело месеци. През това време мъртвите животни се разлагат и тръгва допълнителна опасност от други зарази".

Капацитетът в Шумен позволява унищожаването на 120 тона мъртви животни за денонощие. Вторият ни екарисаж, във Варненско, има капацитет за още 60 тона, тоест 180 тона. С други думи, и всички засегнати от болестта 126 хил. животни (по вчерашни данни, обявени от земеделския министър Десислава Танева) да бъдат умъртвени и изпратени, те ще могат да бъдат унищожени за 24 часа.

За целта обаче държавата трябва да възложи изпълнението на подобна задача на екарисажите. Вероятно могат да го сторят и фермите, но тогава разходите ще са за тяхна сметка. Впрочем, и сега държавата - в лицето на БАБХ - е длъжник на екарисажа в Шумен. Тя не е платила за извършената дейност през цялата 2017 г. и първото шестмесечие на 2018-а, преди затварянето му, а общата сума е около 8 милиона лева, посочи Александров.

На въпрос защо се заобикалят екарисажите и държавата предпочита много по-рискованото за околната среда загробване, той отговори:

"Д-р Илиев (Дамян Илиев е директорът на БАБХ - бел. ред.) се опасява от заразяване при транспортиране, но искам да уверя, че в самия регламент на Европейската комисия за тези дейности е казано, че най-добрият начин за обезвреждане е изгаряне на място, за да се предотврати дори минимален риск за разпространение на болестта. На второ място е методът на обработка чрез екарисажиране – това, което правим ние. Чак на трето място – когато няма такъв капацитет – е загробването.

Ако някой е решил да обслужва икономически интереси, тоест средствата да бъдат насочени към дадени компании, а не към екарисажа, е логично да прескочи второто и да отиде направо на третото, но това са мои догадки, не твърдя, че са истина".