OffNews.bg

Милиони на вложителите в КТБ са финансирали медии, любими на властта и прокуратурата

Десетки милиони левове на вложителите в КТБ са се разходили до офшорни сметки на островите Ангила и Малта, а след това са се върнали обратно в България, за да финансират медии близки до управляващите. 

Това са някои от констатациите на Антикорупционния фонд (АКФ) в третата част от разследването на фондацията за фалита на трезора "Медийната флотилия на КТБ и прокуратурата".

Във видеото има и конкретен разказ.

През 2009 г. фирмата "МСтейт" ЕООД прехвърля на офшорката "Грейблок" задължение от 9,7 млн. евро. С тези пари "Грейблок" трябва да закупи презокеанския товарен кораб "Каледония" и да го заложи в полза на КТБ. Такава покупка никога не е правена, корабът остава при немския си собственик, който никога не е чувал нищо за морска ипотека. "Грейблок" обаче е декларирала, че е направила такава в Малта.

След фалита на КТБ през 2014 г. синдиците установяват, че документи за морска ипотека няма. Офшорката "Грейблок" е регистрирана на карибския остров Ангила. Там регистър на собствениците няма. Името на "Грейблок" обаче се появява в няколко документа за преводи на милиони евро. От тях става ясно, че пари през "Грейблок" е получавал собственикът на сайта ПИК Недялко Недялков.

През 2008 г. той получава от "Грейблок" 2,2 млн. евро с основание договор за продажба на акции. След една година Недялков връща парите на каса в КТБ по сметките на същата фирма. И получава от друга офшорна сметка 4,2 млн. евро. Втората фирма се казва "Ингрей Холдингс", регистрирана в Делауеър.

Според АКФ с тези пари Недялков е финансирал медиите си до затаварянето на КТБ през лятото на 2014 г. Месечно на ПИК са превеждани суми между 20 и 100 хил. лв. Недялков е разпитван като свидетел по делото КТБ през 2015 г. Не са му задавани въпроси за парите.

След фалита на КТБ документи за обезпечаване на този дълг към банката не са открити. Вземането на първоначалния кредитополучател "Мстейт" към "Грейблок" е продадено в пакет с други задължения на нищожната стойност от 1% от размера им.

Според АКФ, ако се изчислят всички финансирания на медийна собственост в България, а не само парите, минали по офшорни канали, ще излезе, че парите на вложители в КТБ насочени към правилни медии са между 350 и 500 милиона лева. Получили са ги издателите на над 50 вестника, над 20 интернет сайта и най-малко три национални частни телевизии. С едно малко изключение, общото между тях е, че поддържат безкритично българската прокуратура, която би трябвало да ги разследва като част от схемата, довела до фалита на КТБ, посочват от Антикорупционния фонд.