Кой е виновен? От златото в Челопеч 22 млн. за държавата, за "Дънди" - 674 млн. долара

Кой носи отговорност за това, че приходите за българската държава за 2011 г. и 2012 г. от концесията на златното находище в Челопеч са едва 22,665 млн. долара, докато за същия период компанията концесионер "Дънди прешъс металс" е спечелила над 674 млн. долара?

Това е един от въпросите на депутата и лидер на новосформираната партия Нормална държава Георги Кадиев към министъра на икономиката Божидар Лукарски.

Питането е по повод на резултатите от одита на Сметната палата на клаузите и изпълнението на контракта за концесиониране на мината в селото, които бяха публикувани на 27 юли т. г. Ведомството е отчело, че 30-годишният договор за добив, сключен преди 17 години, е променян четирикратно като условията за българската държава са ставали все по-неизгодни.

"В резултат от предоговарянето значително са намалени средствата по задължителните минимални инвестиционна и екологична програми за първия период на концесията (съответно от 37 млн. долара на 8 млн. долара и от 9,6 на 1,4 млн. долара), променен е и срокът за изпълнение на мероприятията по тях от 5 на 3 години. Така българската държава се лишава от договорени инвестиции в общ размер над 37 млн. долара", пише в одита на Сметната палата.

Предисторията

Първите промени на условията в концесионния договор са още от 2000 г. Тогава са намалени изискванията за необходимите инвестиции в находището. Две години по-късно след фалита на ирландската компания "Наван майнинг" държавата одобрява допълнителни облекчения за заменилата го компания "Дънди Прешъс Металс". След още две години сагата продължава с решение на правителството на НДСВ и ДПС за намаляване на концесионното възнаграждение на 50% за период от 7 години.

След още 4 години е направен опит контрактът да бъде върнат в "нормални" рамки - по това време вече цените на металите на световните борси отново са тръгнали нагоре и добивът отново е печеливш. През 2008 г. по време на управлението на Тройната коалиция е направен опит концесионното възнаграждение да бъде увеличено от 1,5% от стойността на добиваните метали до 2%-8% в зависимост от вида им. За целта трябва да бъде изградена нова инсталация за производство на метали, чрез която да не изнася концентрат, а многократно по-скъпите преработени метали. В крайна сметка обаче инвестицията пропада след като съдът отхвърля оценката за въздействие върху околната среда.

Според доклада на Сметната палата българската държава не е упражнявала ефективен контрол върху изпълнението на концесионния договор.

Още по темата

30/03/2016 Икономика

87 млн. лв. приходи от 485 концесии, печалбата само на Дънди е $152 млн.

02/03/2016 Политика

"Дънди Прешъс Металс" ще проучва терен край Банско

Следете новините ни в GoogleNews