Хранилището за ядрени отпадъци в Козлодуй ще струва 72 млн. евро за начало
Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” (ДП РАО) официално стартира изграждането на Национално хранилище за ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци (НХРАО).
На тържествена церемония на площадка „Радиана“ министърът на енергетиката г-жа Теменужка Петкова и изпълнителният директор на ДПРАО Дилян Петров направиха символичната първа копка на бъдещото НХРАО.
Площадка „Радиана”, където ще бъде изградено хранилището, е разположена в двукилометровата зона с контролиран достъп на АЕЦ „Козлодуй”.
На събитието присъстваха още зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Йовев, зам.-председателят на Комисията по енергетика към Народното събрание Валентин Николов, народният представител от Враца и член на енергийната комисия в НС Петя Аврамова, представители на Агенцията по ядрено регулиране, Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), местната власт, кметствата от региона, областната администрация и партньорски организации.
Изграждането на Националното хранилище е залегнало в актуализираната Национална стратегия за управление на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци до 2030 г. и представлява ангажимент на българското правителство пред Европейската комисия. Международен фонд „Козлодуй” финансира безвъзмездно проекта, чрез ЕБВР, а стойността на първия етап от изграждането на хранилището е 71 820 000 евро. Строителните работи по първия етап се очаква да приключат през 2021 г.
За изпълнител на проекта по изграждане на НХРАО по критериите на ЕБВР е избран германо-български консорциум от 5 фирми с главен изпълнител NUKEM Technologies, която има международен опит с подобни съоръжения.
Националното хранилище представлява съоръжение с многобариерна защита за трайно съхраняване на предварително обезопасени и опаковани в стоманобетонни кубове радиоактивни отпадъци и ще бъде едно от най-модерните в Европа от този тип. НХРАО ще бъде от приповърхностен траншеен тип с капацитет от 138 200 куб. метра. Състои се от няколко стоманобетонни вкопани конструкции (модули), разделени от вътрешни преградни стени на отделни камери. Планирано е хранилището да бъде в експлоатация, т. е. постепенно да се запълва, в продължение на 60 години. След това се предвижда то да бъде затворено. През целия период на експлоатация и в следващите 300 години съоръжението ще е обект на постоянен контрол от страна на оторизираните органи.
„Изграждането на НХРАО е важно за бъдещето на ядрената енергетика в България, защото дава възможност за съхранение на РАО и от нови ядрени мощности. Разчитаме на експертизата на международните компании, ангажирани с изграждането на съоръжението, което ще отговаря на всички стандарти“, каза в словото си министъра на енергетиката Теменужка Петкова.
В своето изказване изпълнителният директор Дилян Петров изтъкна, че за да се стигне до изграждането на Националното хранилище, ДП РАО е извършило задълбочено изследване на всички подходящи територии в страната и е оценявало избраните терени по над 30 критерия. Работата по проекта е продължила повече от 10 години.
„В хранилището ще се погребват радиоактивни отпадъци, генерирани само на територията на страната. То няма да се използва за високо радиоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво, които изискват хранилище от съвсем различен тип“, подчерта Дилян Петров.
По думите му, в НХРАО ще бъдат съхранявани ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци от промишлеността, медицината, научната дейност и бита; отпадъци, генерирани при извеждането от експлоатация на I-IV блок на АЕЦ „Козлодуй”, както и от дейността на бъдещи нови ядрени мощности.
Проектът за изграждане на национално хранилище за ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци е възложен на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” (ДП РАО) с правителствено решение от 2005 г. (Решение на МС № 683/25.07.2005 г.). Във времето този процес условно се разделя на три основни етапа: избор на площадка, проектиране и строителство. След извършени регионални и детайлни геолого-геофизични, геохимични, инженерно-геоложки и хидрогеоложки изследвания, беше избрана предпочитана площадка, върху която ще се изгради националното хранилище – площадка „Радиана”.