Газовият символ на Русия: За всеки друг грешките на 'Газпром' щяха да са фатални

"Газпром" загуби 20% от производството си и почти половината от износа си през миналата година. Това беше резултатът от поредната чудовищна грешка на компанията: тя всъщност доброволно се отказа от най-добрия си пазар, като намали многократно доставките за Европа (после това беше "официализирано" чрез взривяването на "Северен поток"). И все пак в годината на катастрофална рецесия "Газпром" остана на печалба и плати рекордните 5 трилиона рубли данъци. Как е възможно това и какво предстои на компанията коментира "Важные истории".

Не просто компания

"Газпром" отпразнува своята 30-годишнина през февруари, въпреки че компанията е по-стара от самата Русия. Тя е измислена през 1989 г. от министъра на газовата промишленост на СССР Виктор Черномирдин и неговия заместник Рем Вяхирев. Концернът е отделен от "Мингазпром" и получава 50 компании и 16% от световните газови запаси. Преди 30 г. той просто е трансформиран в акционерно дружество.

"Вторият бюджет", "държавната каса" - наричали са го всякак! - Газпром винаги е имал свръхмощ, която често е била подпомагана от властите. През 90-те години на миналия век компанията изплащаше пенсии и поддържаше курса на рублата. Много хора искаха такава свръхсила. През 90-те години на миналия век "Газпром" почти попадна под контрола на Вяхирев.

"Дайте ми Газпром", поиска Владимир Путин през 1999 г. Когато дойде на власт, той веднага се зае с този въпрос. На първото събрание на акционерите на "Газпром" под ръководството на президента Путин през 2000 г. Дмитрий Медведев става председател на съвета на директорите. "Поставиха ме като мечка в бърлога, всякакви глупости, беше невъзможно да се работи", спомня си Вяхирев. Година по-късно той подава оставка; оттогава насам Алексей Милер, познат на Путин от времето, когато е работил в кметството на Санкт Петербург, е начело на "Газпром".

Мечтите не се сбъднаха

"Газпром" е основният личен проект на Путин, пишат Борис Немцов и Владимир Милов в доклада си "Путин и Газпром". Той е "енергийното ядро на руската икономика; устойчивостта и перспективите на нашата икономика до голяма степен зависят от това колко ефективно и надеждно работи тази компания.

Перспективите тогава бяха зашеметяващи. Русия си беше поставила за цел да се превърне в "енергийна суперсила", а "Газпром" играеше ключова роля. Цените на газа се повишаваха, а през 2006 г. "Газпром" получи монопол върху износа по тръбопроводи и е на път да се превърне в най-скъпоплатената компания в света. През 2008 г. тя е третата най-скъпа компания в света след ExxonMobil и Apple с 360 милиарда долара. Тогава Милер обеща, че пазарната капитализация на акциите ѝ ще достигне 1 трилион долара след 7-8 г. За по-малко от година държавната корпорация падна до 100 млрд. долара, а сега струва наполовина по-малко.

Но нещата вървяха толкова добре през нулевите години, че първата грешка остана почти незабелязана.

Нищо не е втечнено

"Газпром" проспа или по-скоро пренебрегна революцията в областта на втечнения природен газ (LNG). Те започнаха да втечняват газ, за да го доставят по море, а не по тръбопроводи, много отдавна (първият завод е построен в САЩ през 40-те години на миналия век, а в СССР - през 50-те), но бумът настъпи през 90-те години.

"Газпром" имаше всички шансове да стане пионер. През 2004 г. тя имаше проект за изграждане на завод за втечнен природен газ с капацитет 5 млн. тона на Балтийско море (Baltic LNG), за него беше закупен парцел и имаше купувач (Канада). Но компанията реши, че втечненият природен газ не е необходим, щом се изгражда газопроводът "Северен поток": газопроводът е по-надежден. В крайна сметка заводът е построен, но с повече от 10 г. закъснение: Портовая на Балтийско море започва да работи през 2022 г.

"Газпром" се възползва по-добре от шанса в другия край на Русия. През 2006 г., когато Novatek тъкмо започваше да изгражда своя LNG в Ямал, купи мажоритарен дял в проекта Сахалин-2, който вече имаше договори с Япония. Първият руски завод за втечнен природен газ започна работа там през 2009 г., но нямаше как да бъде наваксано времето: сега "Газпром" произвежда два пъти по-малко втечнен природен газ от Новатек.

"Газпром" и Путин доскоро смятаха, че газопроводите са по-добри от втечнения природен газ. Доставяният от тях газ винаги е по-конкурентен от втечнения природен газ от чужбина", заяви Путин пред ръководителя на френската Total през 2018 г. и на форум във Владивосток през септември миналата година, малко преди "Северен поток" да избухне. "Газпром" се противопостави през 2019 г. на създаването от "Новатек" на клъстер за втечнен природен газ в Ямал, виждайки в това "заплаха за бюджета", а неговият Департамент за бъдещо развитие продължи да бълва "погрешни схващания" за втечнения природен газ.

Държавата прикриваше собствения си "Газпром", както можеше. При откриването на Ямал СПГ през 2017 г. Путин на практика забрани на "Новатек" да се конкурира с "Газпром": "Работата трябва да бъде структурирана така, че проектите за втечнен природен газ да не се конкурират с нашия собствен тръбопроводен газ. Година по-късно "Новатек" имаше 2,5% дял от световния пазар на втечнен природен газ. В Европа, въпреки думите на Путин, неговият газ също стигна до Европа. "Газпром" не харесва това; приказките за неконкуренция на втечнения и тръбопроводния газ продължават с пълна сила.

Но отношението на властите започва да се променя. Миналата седмица на колегиума на Министерството на енергетиката вицепремиерът Александър Новак нарече разширяването на производството и износа на втечнен природен газ "ключова задача в настоящата обстановка". Миналата година втечненият природен газ беше единственият вид руско гориво, който увеличи доставките си за ЕС. "Новатек" ги увеличи с 13,5%, до 14 млн. тона. "Газпром" достави 40 пъти по-малко.

Нефт от шисти

"Газпром" отрича и "шистовата революция" в САЩ в началото на 2010 г. Масовото въвеждане на тези технологии за добив улесни достъпа до нефт и газ. Запаси от шистов газ бяха открити в много страни, включително в традиционните клиенти на "Газпром" (Германия, Украйна, Австрия и др.). А Полша, която има сериозни планове за тях (все още нереализирани), разполага с най-големите запаси в Европа.

От друга страна, Милер нарече добива на шистов газ в САЩ "сапунен мехур", който скоро ще се спука. Имаше финансови проблеми, но шистовият газ не изчезна никъде от пазара.

Русия също има огромни запаси от шистов газ, въпреки че не е лесно да се добива в нашите условия. Но не биваше да отхвърляме промените, които донесе шистовият газ. Заедно с втечнения природен газ той направи пазара по-гъвкав: бърз добив плюс доставка до всяка точка на света. Но "Газпром" продължи да настоява, че няма и никога няма да има нищо по-добро от тръба от голямо находище.

Газът отива на война

Може би това щеше да се отнася за съседите на Русия, ако Путин и "Газпром" мислеха повече в икономически, отколкото в геополитически категории.

За всяка страна газът имаше различна цена в зависимост от платежоспособността ѝ и споразуменията по други въпроси. За Беларус той винаги е бил по-евтин (това често е било предмет на преговорите на Путин и Лукашенко), за Европа е бил по-скъп.

С идването на Милер се появяват мегасгради, чиято ефективност е съмнителна, но геополитическите им съображения са очевидни. Приятелите на Путин бяха засмукани от гиганта, пишат Немцов и Милов през 2008 г., а Алексей Навални, миноритарен акционер, отнесе въпроса до съда. Нищо не се е променило. Вместо да се водят преговори с Украйна, се строят нови и нови тръби, които я заобикалят. След "Северен поток" последваха "Северен поток 2", "Турски поток" и "Силата на Сибир" към Китай. Основните бенефициенти на тези големи проекти на "Газпром" са компании, свързани с Аркадий Ротенберг и Генадий Тимченко, пише в анализ на Сбербанк от 2018 г., след което авторът на доклада и неговият мениджър са уволнени (този доклад обаче не е само за "Газпром", а и за "Роснефт").

Първият предупредителен сигнал прозвуча в новогодишната нощ на 2008-2009 г., когато между Русия и Украйна избухна "газова война". Те не се споразумяха за условията на доставка и Русия спря да изпомпва газ. България, Молдова и Словакия замръзнаха. Това беше допълнителен аргумент за ЕС да подкрепи изграждането на Северния и Южния поток (по-късно изоставени в полза на Турски поток).

"Кремъл реши, че "Газпром" е част от националната сигурност и геополитиката на Русия, а не търговско дружество", заяви през 2013 г. основателят на Macro Advisory Крис Уифър. - Връщаме се към съветската епоха, когато "Газпром" беше държавно министерство. Само че сега "Газпром" действа и като външно министерство.

Основната загуба

Докато войната се проточваше, задачата на руските власти беше да убедят Европа да оттегли подкрепата си за Украйна. Беше открит втори фронт: енергийният. ЕС се стремеше да ограничи приходите на Русия от продажбата на нефт и газ, а Русия заплашваше да спре доставките на газ, намеквайки за предстояща зимна катастрофа.

През лятото доставките започнаха да намаляват и цените на газа в Европа се повишиха. През август, когато те достигнаха 3500 евро за 1000 куб. м, Медведев, с топли пожелания към европейските лидери, повиши прогнозата си до 5000 евро до края на годината. Прогнозата на "Газпром" беше малко по-скромна - 4000 евро.

Месец по-късно двата Северни потока бяха взривени и въпросът отпадна от само себе си. Една от двете несертифицирани тръби на Северен поток 2 остана непокътната; Русия предложи да организира доставки чрез нея, но получи отказ. Сега за доставянето на газ от Русия в ЕС се използват само "Турски поток" (до Унгария), една тръбопроводна линия през Украйна и като втечнен природен газ.

Европа е платила и ще продължи да плаща скъпо за газовата война (тази година може да й липсват 57 милиарда кубични метра), но загубите са временни. А "Газпром" е загубил лъвския пай от приходите си от износ и е загубил най-добрия си пазар за дълго време, ако не и завинаги. Делът на руския газ в общото потребление на ЕС е намалял от 40 на 10%. Преди войната това изглеждаше невероятно, но ЕС започна да купува повече втечнен природен газ от САЩ, отколкото получаваше от "Газпром".

Оказа се, че зимата е топла, Европа не замръзна и цените на газа се понижиха. Сега те са по-ниски, отколкото преди войната.

Резултатите от годината за "Газпром": добивът е спаднал до 412,6 млрд. куб. м от 514,8 млрд. през 2021 г., като целта за тази година е била 494,4 млрд. Спадът надхвърли 100 милиарда кубически метра или почти 20%, а в страната като цяло той е 12%, което е най-лошият резултат от 1990 г. насам, посочва Виталий Ермаков, старши изследовател от Оксфордския институт за енергийни изследвания (OIEI). Това е резултатът от "газовата война": доставките на "Газпром" за вътрешния пазар са намалели само с 5,7% (243 млрд. куб. м), но износът за страни извън СИВ е намалял с 84,2 млрд. куб. м до 100,9 млрд. куб. м. Тази цифра включва и началото на годината, когато доставките са били нормални. Други ("Новатек", "Роснефт") засега не са пострадали толкова много от войната, каза Ермаков: някои от тях дори са успели да увеличат добива на газ и да си върнат част от вътрешния пазарен дял от "Газпром". През тази година "Газпром" спря да публикува данни за производството и износа.

"Загубата на 84 милиарда кубически метра износ за ЕС (и потенциално повече от 100 милиарда годишно) е катастрофа. Няма да е възможно да се върнем на този пазар", отбелязват анализаторите на MMI. Европа дълго време няма да иска отново да увеличава зависимостта си от руския газ, а с течение на времето той може просто да стане нерентабилен за нея, пише експертът по нефт и газ Сергей Вакуленко. Тя би могла да намери нови доставчици, да финансира проекти в нови провинции за добив на газ, като например източната част на Средиземно море, да сключи дългосрочни договори за доставки на втечнен природен газ от Катар "със задължения за избор на определени обеми" и да развива възобновяема енергия "с високи капиталови разходи и ниски оперативни разходи". Така че просто няма да има къде да се върнем.

Между другото, енергийният преход - замяната на изкопаемите горива с възобновяеми енергийни източници - е друга революция, която Путин и "Газпром" напразно отричат.

Миналогодишният шок принуди Европа да търси енергия на всяка цена и дори бяха възобновени въглищните централи. В същото време инвестициите в алтернативна енергия нараснаха. С разгръщането на войната в Украйна Русия ускори енергийния преход. ВР прогнозира, че търсенето на газ ще спадне най-силно.

В безтегловност

За друга компания подобни грешки можеха да бъдат фатални (както например за Kodak, която пренебрегна "цифровите" технологии). Но не и за "Газпром".

Тя е натрупала значителни "подкожни мазнини": европейските цени на газа бяха високи в края на 2021 г. и се покачиха с началото на войната. В резултат на това през първата половина на 2022 г. "Газпром" реализира рекордна нетна печалба от 2,5 трилиона рубли, 2,6 пъти по-висока от предходната година.

През втората половина на годината федералният бюджет започна да влиза с дефицит и "вторият бюджет" беше припомнен. Допълнителната вноска на "Газпром" беше 1,8 трилиона рубли: 1,248 трилиона за еднократния данък върху обезщетенията и над 600 милиарда за дивидентите от държавния дял (общо това бяха над 1,2 трилиона). Милер остана с рекорд, с който да се похвали: "През 2022 г. групата "Газпром" внесе в бюджетите на всички нива повече от 5 трилиона рубли. Това е почти 10% от консолидирания бюджет (53,5 трилиона рубли през 2022 г.)".

Допълнителните данъци, рязко спадналото производство и сриналият се износ не са довели "Газпром" до загуби. Нетната й печалба е намаляла три пъти в сравнение с 2021 г., но все още е впечатляваща - 747 млрд. рубли. През тази година тя ще продължи да плаща увеличен данък върху печалбата (MET) в размер на 600 млрд. рубли.

Освен това "Газпром" планира рекордна инвестиционна програма в размер на 2,3 трилиона рубли. Компанията възнамерява да я финансира със собствени средства, без да прибягва до заеми. "Газпром" е просто една много богата организация", казва Олег Вюгин, професор във Висшето училище по икономика, бивш първи заместник-министър на финансите и заместник-председател на Централната банка. Въпреки всички сътресения, каза той, компанията ще бъде подкрепена от вътрешния пазар: той е много по-голям от износа, а потребителите са предимно промишлени предприятия и енергийни компании.

"Газпром" все още не е застрашен от колапс, увери Татяна Митрова, изследовател в Центъра за глобална енергийна политика. "Националният актив реализира огромни печалби през 2022 г. поради изключително високите цени (дори на фона на 80% намаление на износа до края на годината) и вероятно ще има по-високи приходи през 2023-2025 г., отколкото през 2019-2020 г. по същата причина."

Несмъртоносни загуби

Рекордната инвестиционна програма на "Газпром" включва изграждането на нови газопроводи до Китай. Сега това е основната надежда на компанията.

"Газпром" редовно съобщава за нови рекорди в износа за Китай, но обемите там са малки: 15,5 млрд. куб. м през 2022 г. Компанията снабдява Китай чрез сибирския газопровод "Сила", който е с номинален капацитет 38 млрд. куб. м годишно и трябва да бъде завършен до 2025 г. Други 10 милиарда ще дойдат от Далекоизточния маршрут, но той ще трябва да почака: договорът е подписан през февруари 2022 г., а "Газпром" започна проектни работи през август. Освен това Русия иска да изгради Сила Сибир-2, която ще замени изгубения Северен поток-1: капацитетът му е 50 млрд. куб. м годишно в сравнение с 55 млрд. от взривения газопровод. Но все още няма яснота по този голям проект.

Дори всичко да се получи и непотърсеният газ в Европа да бъде изпратен в Китай, това ще донесе по-малко пари. В момента "Газпром" изпомпва газ за Китай на цена от около 290 долара за хиляда кубически метра, докато европейските договорни цени са около 1000 долара, изчислява анализаторът на BCS Роналд Смит въз основа на китайски митнически данни. Ермаков получи подобен резултат: средната ефективна цена за Китай през 2022 г. може да бъде между 260 и 390 долара за 1000 кубически метра.

Други планирани проекти с източни страни - създаване на газов хъб в Турция, разширяване на партньорството с Азербайджан - може да имат ефект, предполага Вюгин: "Много експерти казват, че всичко това няма да се осъществи. Но кой знае?" Износът за ОНД (Азербайджан, Казахстан, Узбекистан) и Китай вероятно ще се разшири, казва Митрова: "Разбира се, не са най-доходоносните пазари, но ще генерират приходи. В средносрочен план свръхпечалбите ще трябва да бъдат забравени, финансовите възможности на "Газпром", включително субсидирането на вътрешните цени, постепенно ще се свиват, но маржът на сигурност все още е голям".

Каквито и източни проекти да приеме Русия, тяхното изпълнение ще отнеме време. "Основният проблем, разбира се, е, че сега "Газпром" вероятно ще трябва да работи с недостатъчно използвани мощности в продължение на години", пише Ермаков. Той оценява вече възникналите алтернативни разходи (използвани в икономическия анализ за избор между различни варианти) на 24 млрд. долара годишно - в сравнение с разходите, които биха възникнали, ако "Газпром" продължаваше да доставя газ за ЕС. И тези алтернативни разходи ще нарастват.

Сценариите на Центъра за глобална енергийна политика за износа на руски газ през 2030 г. показват, че дори при най-катастрофалния сценарий руският износ (тръбопроводен газ и втечнен природен газ) ще бъде поне 125 млрд. куб. м годишно. "Това, разбира се, е само половината от нивото през 2021 г., но все пак е сравнимо с износа на Катар или САЩ", отбелязва Митрова. В най-песимистичния сценарий на Ермаков Русия също запазва значителен износ за далечната чужбина (с изключение на Европа) на цени, "които вероятно ще бъдат средно значително по-високи от тези през предходните години".

"Това е свиване, но не и смърт", обобщава перспективите на Газпром Вюгин. - Всъщност това се случва с цялата руска икономика."