ЕЦБ започва да надделява над инфлацията

Инфлационният натиск в еврозоната започна да намалява, включително и при важните основни цени, но Европейската централна банка няма да прекрати повишаването на лихвените проценти, докато не се увери, че ръстът на цените се връща към 2%, заяви главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн, цитиран от Ройтерс.

От юли насам ЕЦБ повиши лихвените проценти с 3 процентни пункта и обеща още едно увеличение с половин процент през март с надеждата, че по-скъпото финансиране ще ограничи търсенето достатъчно, за да се понижи растежът на цените от нивата, които все още са над 8%.

Лейн заяви, че по-високите лихвени проценти си проправят път през икономиката, натежавайки върху цените на услугите и другите основни стоки, които изключват нестабилните горива и храни.

"Има значителни доказателства, че паричната политика започва да действа", каза Лейн в интервю за Ройтерс. "За енергията, храните и стоките има много перспективни показатели, които казват, че инфлационният натиск във всички тези категории би трябвало да се понижи доста."

Други политици, включително членът на Управителния съвет Изабел Шнабел и шефът на холандската централна банка Клаас Кнот, изразиха опасения, че базисната инфлация може да се задържи и да затвърди инфлацията.

За да може ЕЦБ да прекрати повишаването на лихвените проценти, Лейн очерта три критерия. Банката се нуждае от по-ниски прогнози за инфлацията през тригодишния си прогнозен хоризонт и да постигне напредък в понижаването на действителната базисна инфлация. И накрая, тя трябва да заключи, че паричната политика работи.

След като лихвените проценти достигнат платото, ЕЦБ планира да ги задържи там за известно време и няма да преразглежда плановете си веднага щом базисната инфлация започне да спада значително, каза той.

Запитан колко дълго лихвените проценти могат да останат на територия, която ограничава икономическия растеж, Лейн каза: "Не е възможно: Това може да бъде доста продължителен период, доста на брой тримесечия."

Пазарите очакват депозитната лихва на ЕЦБ от 2,5% да се повиши до близо 4% до края на годината, като само през този месец оценката за максималната лихва се увеличи с около 35 базисни точки.

Макар че по-ниските цени на горивата доведоха до неотдавнашния спад на инфлацията, Лейн заяви, че по-задълбоченият поглед върху данните предполага по-широкообхватен спад. "Действителните цени на дребно на стоките все още са много високи, но междинният етап е добър предсказващ фактор за ценовия натиск - каза Лейн. - Фактът, че те се обръщат, включително чрез облекчаване на затрудненията и глобални фактори, предполага, че ще има значително намаляване на темповете на инфлация при енергията, храните и стоките."

Натискът върху цените на услугите също отслабва, тъй като предлагането се възстановява от пречките след пандемията, което прави заплатите въпрос, който трябва да се наблюдава.

Авиокомпаниите, хотелите и ресторантите са в състояние да планират по-добре капацитета си в сравнение с миналата година, което понижава компонента на ценовия натиск, свързан с предлагането.

Лейн отхвърли идеята, че базисната инфлация може да се движи независимо от общия растеж на цените още дълго време, тъй като работниците базират исканията си за заплати на общата инфлация и по-ниският темп там ще се отрази на доходите, а оттам и на базисния ценови натиск.

Връщане към отрицателни лихвени проценти е малко вероятно

Ценовият натиск отслабна до такава степен, че Лейн намекна за намаление в собствените прогнози на ЕЦБ, които трябва да бъдат представени на 16 март.

Той посочи по-ниските цени на петрола и природния газ, облекчаването на затрудненията, отварянето на Китай, обилната фискална подкрепа и повишаването на лихвените проценти от самата ЕЦБ като фактори, които оказват влияние върху инфлацията.

"Шоковете в предлагането, като цяло, понижават инфлационния натиск - каза той. - Ако погледнете по-далеч, към 2024 г., към 2025 г., затягането на паричната политика е значително по-голямо от това, което беше заложено в декемврийската прогноза, и това трябва да се вземе предвид в новите прогнози."

Нито един от тези шокове обаче не е достатъчен, за да се откаже ЕЦБ от плановете си за повишение на лихвения процент с 50 базисни точки, каза Лейн.

Макар че повишението на лихвите може да си пробие път през икономиката по-бавно, отколкото преди, въздействието може да бъде по-трайно, тъй като е малко вероятно ЕЦБ да се върне към отрицателни лихви.

Пазарът е оценил дългосрочния равновесен лихвен процент на около 2%, така че повишението на лихвените проценти с 250 базисни точки е де факто постоянно и по този начин ще потисне по-трайно ценовия натиск - добави Лейн.