OffNews.bg

Едва 1,5% е делът на нелегалните цигари в България

Потреблението на цигари без български акцизен бандерол през 2022 г. остава на ниско ниво според традиционното изследване на празните опаковки от цигари.

Те представляват само 1.5% през 4-то тримесечие на изминалата година. Данните от изследването бяха представени от компаниите в „Инициативата срещу незаконната търговия“ на 14 март 2023 г. пред представители на Министерство на финансите, Агенция „Митници“, МВР (Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, Главна дирекция „Национална полиция“) и Върховна касационна прокуратура.

Отчетените данни сочат следните резултати по тримесечия за 2022 г.

1-во тримесечие 2022 г. – 2.6%
2-ро тримесечие 2022 г. – 2.8%
3-то тримесечие 2022 г. – 3.1%
4-то тримесечие 2022 г. – 1.5%

Oт тютюневите компаниите заявиха, че правоохранителните институции у нас са постигнали устойчив резултат в борбата срещу незаконната търговията с цигари въпреки нестабилната и усложнена международна обстановка. Компаниите призоваха отговорните органи да запазят фокуса върху темата поради нейната значимост. Данните за 4-тото тримесечие на 2022 г. сочат рекордно нисък дял на потребление на цигари без български бандерол от 13 години насам, откакто се провежда проучването със събиране и анализ на празни кутии. За пореден отчетен период България е с най-нисък дял на нелегалния пазар на цигари от всички страни-членки на ЕС, в които това изследване се провежда. Положително се отразяват данните и върху приходите от акциз от тютюневи изделия в държавния бюджет, който благодарение на минималния нелегален пазар за първи път през 2022 г. надвишиха 3 млрд. лв., по данни на Агенция „Митници“. Приходите от акцизи от тютюневи изделия в държавния бюджет имат сериозен дял от приходите в хазната, достигащ до 12% от общите постъпления и формират над 50% от всички приходи от акциз.

Данните показват, че с най-голям дял сред нелегалните цигари на българския пазар са цигари, чиито опаковки са маркирани за безмитна търговия, следвани от фалшификатите, копиращи известни международни марки. Сред празните опаковки са идентифицирани и кутии с неизвестни за нашия пазар марки, които се определят от типа „illicit whites” – цигари, произведени и предназначени за нелегално разпространение. Изследването отчита на потребление на цигари без български акцизен бандерол във всеки от 20-те града от основната извадка на проучването, като целта е да се насочи вниманието на правоприлагащите органи към градовете, в които тези нива са над средното за страната. В два от градовете - Плевен и Благоевград, е отчетено нулево ниво на цигари без бандерол, което е значителен успех.

През 2022 г. митническите органи са задържали, иззели и обезпечили като доказателство над 41.5 млн. къса цигари (в т.ч. пури и пурети). Това количество е средно 33% повече от установените през 2021 г. цигари, като за трето тримесечие установените нелегални цигари са 24% повече, а в четвърто тримесечие - 55% повече спрямо 2021 г. На година база преобладава количеството задържани цигари на вътрешните граници с ЕС в зоните на ГКПП (56.05%), следвано от тези – на външните граници на ЕС (39.44%) – коментира по време на форума Лъчезар Кръстев, заместник-директор на Агенция „Митници“.

През 2022 г. от структурите на МВР са иззети 42 175 781 къса цигари, което е с 9,2 пъти повече от иззетите цигари през 2021 г. (4 559 626 къса) и 38 046 кг нарязан тютюн, или с 82,7% повече от 2021 г. (20 830 кг). През месец май на територията на гр. Ботевград и през месец август на територията на гр. Варна са разбити нелегални фабрики за производство на цигари от служители на ГДБОП - съобщи на срещата Калин Литов, началник отдел „Митнически режим, данъчно-осигурителна система и културно-исторически ценности“ в ГДБОП.

Компаниите от „Инициативата срещу незаконната търговия“ заявиха, че борбата с нелегалните цигари трябва да продължи да е ясен приоритет на правоохранителните органи в интерес на държавния бюджет и противодействието на нелегалните дейности у нас. Те подчертаха също, че предвидимостта на законовата рамка е доказано ефективен фактор за запазване на стабилността на бизнес средата у нас.